Франция гори в огъня на мултикултурализма
Коментар на Виктория Георгиева, в. " Труд "
Миналата седмица френски служител на реда простреля 17 годишен юноша от алжирски генезис, отказал да се подчини на разпорежданията на патрул, пробвайки се да потегли по време на инспекцията. Случилото се породи серия от митинги, прераснали в безредици, палежи, опити за убийства освен на служители на реда, а и на инцидентни минувачи, имали нещастието да се озоват на неправилното място в несъответствуващото време.
Участници в митингите вандалстват, има опити и за нахлувания в музей, даже и в полицейско ръководство, има и случай на подпалено учебно заведение в департамента Вал д’Оаз. Един от най-фрапиращите случаи е от началото на тази седмица, когато беше изработен опит за убийството на фамилията на кмет на градче в парижко предградие, като към дома му е била изтласкана подпалена кола с експлозиви в нея. Съпругата и двете му дребни деца са живи по случайност, само че с голям брой пострадвания.
Полицаят, упрекнат за стрелбата, е арестуван по обвиняване в ликвидиране, като занапред следва да се обясняват детайлностите, довели до съдбовния случай. Разбира се, мотивът беше употребен от страна на редица правозащитни организации да призоват както да бъде анулиран законът, който разрешава на полицията да стреля против водачи, които отхвърлят да спрат, по този начин и да бъде упрекната френската полиция в расизъм, а всички политици, които се осмелят да издигнат тематиката какво в действителност се случва във френските гета (вече и цели градове) и цялостната безредица, която царува там, в ксенофобия.
Активисти незабавно побързаха да извадят и статистики, съгласно които през предходната година 13 души са били убити при сходни условия, а болшинството от жертвите са чернокожи или от арабски генезис, което доказвало думите им, че се касае за расизъм. Те обаче не дават отговор на въпроса за какво пък съгласно други статистики, сходни произшествия, свързани с опити за бягство на полицията, с опълчване на полицейски разпоредби, с владеене на оръжия макар малолетната си възраст, с шофирането, макар неналичието на документ за това, са осъществени напълно от мигранти или лица от непознат генезис.
Никои от тях, както и ръководещите във Франция, не смеят да издигнат и въпроса за какво в последните години в страната всеки сходен случай незабавно поражда седмици погроми, набези над мирни жители и собствеността им, експанзия против почтени, плячкосвания, зулуми против културни монументи и публични здания. Никой и не повдига въпроса с какви оръжия и за какво разполагат хиляди в гетата, заради каква причина младежи се провеждат в обществените мрежи с апели за убийства на служители на реда, а страната съвсем не реагира.
Но не гори просто Франция, гори налаганата към този момент много години политика на мултикултурализъм, която докара до такива случаи. Горят сизифовите опити да бъдат интегрирани имигрантите, горят напъните второ и трето потомство да бъдат сполучливо вписания в локалната просвета.
Президентът Емануел Макрон за следващ път пробва да си зарови главата в пясъка, изчаквайки бурята да отмине, без да осъзнава или осъзнавайки, само че не знаейки по какъв начин да спре вълната от принуждение, която в действителност е подбудена не от убийството на малолетния нарушител, а от безспорната безредица, която от години царува измежду неконтролируемите малцинства и имигранти. Снимките, показващи опожарените улици, коли, магазини, фотографиите на въоръжени чернокожи младежи, припомнят апокалиптична картина сред враждуващи племена в някоя африканска страна, а не картина от европейска страна.
Но французите не са слепи. Те го демонстрираха и с даренията, достигнали 1 000 000 евро поддръжка за фамилията на полицейския чиновник, " който е изпълнявал служебните си отговорности и е платил висока цена за това ", за сметка на в пъти по-малко събрана сума за околните на убития. От едната страна са всички милиони французи, които с почтен труд и неразчитайки на обществените помощи, са градили тази същата Франция, която от години се пробват да им лишават освен прииждащите тълпи мигранти, а и политиците, които отвориха необятно вратите за нарушители, подозрителни детайли и терористи, които в този момент вилнеят в страната, заплашвайки да унищожат не просто собствеността на мирните жители, а да разрушат устоите на приютилата ги Франция. От другата страна са най-вече безработни, лежащи години наред на неверната политика, позволяваща им да не работят, а да паразитират, същите, които разполагат с противозаконни оръжия, които убиват, крадат, опожаряват. И които обаче с цялата си безочливост се оплакват, че са дискриминирани.
Истината е че първите мълчаха години наред, до момента в който вторите рушаха културното им завещание (в Марсилия възпламениха най-голямата библиотека на стотици години, в която изгоряха 9 милиона книги, събирани през вековете) разбиранията им, моралните им устои. А още по-трудносмилаемата за политиците, само че освен във Франция, е, истината, че всякакви примати, които в никакъв случай няма да одобряват европейския метод на живот и мислене, се пробват да потопят в кръв целия континент.
Но първите към този момент не устоят, а мненията им в обществените мрежи издават лимита, до който са стигнали. „ Изгонете ги дружно със фамилиите им ”, „ Върнете ни Франция ”, „ Спрете безконтролния импорт на мигранти ”, „ Откъде имат пари за скъпи коли, за какво ние продължаваме да им плащаме милиони помощи на година, до момента в който те ни крадат, убиват, опожаряват? ”, са единствено част от мненията, които демонстрират сериозния предел на търпението на работещия французин.
Помните и Джорд Флойд, нали? Смъртта на закоравелия рецидивист го трансформира в воин, последваха погроми в Съединени американски щати и Европа, всеобщи митинги, появи се придвижването BLM, той беше почетен със златен ковчег, четири часова траурна гала, предавана онлайн от всички огромни малките екрани в Съединени американски щати, един от братята му беше поканен да приказва в Конгреса на Съединени американски щати, рисуваха го с благ криле, а (разбира се) последва и чисто финансовата част – бяха събрани над 14млн. $, като имаше няколко паралелни акция – за детето му, за сестра му, за братята му... Скръб за милиони, поради лоботомията на милиони!
Да не забравяме и разкритите преди няколко години – по-точно осветлени, другояче управляващите са знаели за тях от дълго време, педофилски мрежи от пакистанци, които са дрогирали, пребивали, продавали, изнасилвали, забременявали и унижавали стотици бели девойки в продължение на десетилетия из цяла Англия. години пъкъл в Телфорд, Родъръм, Оксфорд, Нюкасъл и така нататък, и така нататък
Политиката на мултикултурализъм, ориентирана сякаш към опазване на културните разлики, обсъждана от ръководещите като комфортен инструмент, в действителност подпали положителната остаряла Европа, предизвиквайки нечувано опълчване на два свята, които през цялото време беше ясно, че няма по какъв начин да съжителстват спокойно един с различен. Съзнателно опустошение на темелите, върху които се крепи Европа, милиони млади мъже мюсюлмани, които пазят своите визии с принуждение, до момента в който управляващите дълбаят дъното в опит да заровят главата си все по-надълбоко, с цел да не чуват писъците на пострадалите от толкоз многообразие и приемливост.
Революцията на непринудено маргинализираните пластове е реалност – гори освен Франция, гори цяла Европа, принудително потопена в кървища от слепи водачи.
Миналата седмица френски служител на реда простреля 17 годишен юноша от алжирски генезис, отказал да се подчини на разпорежданията на патрул, пробвайки се да потегли по време на инспекцията. Случилото се породи серия от митинги, прераснали в безредици, палежи, опити за убийства освен на служители на реда, а и на инцидентни минувачи, имали нещастието да се озоват на неправилното място в несъответствуващото време.
Участници в митингите вандалстват, има опити и за нахлувания в музей, даже и в полицейско ръководство, има и случай на подпалено учебно заведение в департамента Вал д’Оаз. Един от най-фрапиращите случаи е от началото на тази седмица, когато беше изработен опит за убийството на фамилията на кмет на градче в парижко предградие, като към дома му е била изтласкана подпалена кола с експлозиви в нея. Съпругата и двете му дребни деца са живи по случайност, само че с голям брой пострадвания.
Полицаят, упрекнат за стрелбата, е арестуван по обвиняване в ликвидиране, като занапред следва да се обясняват детайлностите, довели до съдбовния случай. Разбира се, мотивът беше употребен от страна на редица правозащитни организации да призоват както да бъде анулиран законът, който разрешава на полицията да стреля против водачи, които отхвърлят да спрат, по този начин и да бъде упрекната френската полиция в расизъм, а всички политици, които се осмелят да издигнат тематиката какво в действителност се случва във френските гета (вече и цели градове) и цялостната безредица, която царува там, в ксенофобия.
Активисти незабавно побързаха да извадят и статистики, съгласно които през предходната година 13 души са били убити при сходни условия, а болшинството от жертвите са чернокожи или от арабски генезис, което доказвало думите им, че се касае за расизъм. Те обаче не дават отговор на въпроса за какво пък съгласно други статистики, сходни произшествия, свързани с опити за бягство на полицията, с опълчване на полицейски разпоредби, с владеене на оръжия макар малолетната си възраст, с шофирането, макар неналичието на документ за това, са осъществени напълно от мигранти или лица от непознат генезис.
Никои от тях, както и ръководещите във Франция, не смеят да издигнат и въпроса за какво в последните години в страната всеки сходен случай незабавно поражда седмици погроми, набези над мирни жители и собствеността им, експанзия против почтени, плячкосвания, зулуми против културни монументи и публични здания. Никой и не повдига въпроса с какви оръжия и за какво разполагат хиляди в гетата, заради каква причина младежи се провеждат в обществените мрежи с апели за убийства на служители на реда, а страната съвсем не реагира.
Но не гори просто Франция, гори налаганата към този момент много години политика на мултикултурализъм, която докара до такива случаи. Горят сизифовите опити да бъдат интегрирани имигрантите, горят напъните второ и трето потомство да бъдат сполучливо вписания в локалната просвета.
Президентът Емануел Макрон за следващ път пробва да си зарови главата в пясъка, изчаквайки бурята да отмине, без да осъзнава или осъзнавайки, само че не знаейки по какъв начин да спре вълната от принуждение, която в действителност е подбудена не от убийството на малолетния нарушител, а от безспорната безредица, която от години царува измежду неконтролируемите малцинства и имигранти. Снимките, показващи опожарените улици, коли, магазини, фотографиите на въоръжени чернокожи младежи, припомнят апокалиптична картина сред враждуващи племена в някоя африканска страна, а не картина от европейска страна.
Но французите не са слепи. Те го демонстрираха и с даренията, достигнали 1 000 000 евро поддръжка за фамилията на полицейския чиновник, " който е изпълнявал служебните си отговорности и е платил висока цена за това ", за сметка на в пъти по-малко събрана сума за околните на убития. От едната страна са всички милиони французи, които с почтен труд и неразчитайки на обществените помощи, са градили тази същата Франция, която от години се пробват да им лишават освен прииждащите тълпи мигранти, а и политиците, които отвориха необятно вратите за нарушители, подозрителни детайли и терористи, които в този момент вилнеят в страната, заплашвайки да унищожат не просто собствеността на мирните жители, а да разрушат устоите на приютилата ги Франция. От другата страна са най-вече безработни, лежащи години наред на неверната политика, позволяваща им да не работят, а да паразитират, същите, които разполагат с противозаконни оръжия, които убиват, крадат, опожаряват. И които обаче с цялата си безочливост се оплакват, че са дискриминирани.
Истината е че първите мълчаха години наред, до момента в който вторите рушаха културното им завещание (в Марсилия възпламениха най-голямата библиотека на стотици години, в която изгоряха 9 милиона книги, събирани през вековете) разбиранията им, моралните им устои. А още по-трудносмилаемата за политиците, само че освен във Франция, е, истината, че всякакви примати, които в никакъв случай няма да одобряват европейския метод на живот и мислене, се пробват да потопят в кръв целия континент.
Но първите към този момент не устоят, а мненията им в обществените мрежи издават лимита, до който са стигнали. „ Изгонете ги дружно със фамилиите им ”, „ Върнете ни Франция ”, „ Спрете безконтролния импорт на мигранти ”, „ Откъде имат пари за скъпи коли, за какво ние продължаваме да им плащаме милиони помощи на година, до момента в който те ни крадат, убиват, опожаряват? ”, са единствено част от мненията, които демонстрират сериозния предел на търпението на работещия французин.
Помните и Джорд Флойд, нали? Смъртта на закоравелия рецидивист го трансформира в воин, последваха погроми в Съединени американски щати и Европа, всеобщи митинги, появи се придвижването BLM, той беше почетен със златен ковчег, четири часова траурна гала, предавана онлайн от всички огромни малките екрани в Съединени американски щати, един от братята му беше поканен да приказва в Конгреса на Съединени американски щати, рисуваха го с благ криле, а (разбира се) последва и чисто финансовата част – бяха събрани над 14млн. $, като имаше няколко паралелни акция – за детето му, за сестра му, за братята му... Скръб за милиони, поради лоботомията на милиони!
Да не забравяме и разкритите преди няколко години – по-точно осветлени, другояче управляващите са знаели за тях от дълго време, педофилски мрежи от пакистанци, които са дрогирали, пребивали, продавали, изнасилвали, забременявали и унижавали стотици бели девойки в продължение на десетилетия из цяла Англия. години пъкъл в Телфорд, Родъръм, Оксфорд, Нюкасъл и така нататък, и така нататък
Политиката на мултикултурализъм, ориентирана сякаш към опазване на културните разлики, обсъждана от ръководещите като комфортен инструмент, в действителност подпали положителната остаряла Европа, предизвиквайки нечувано опълчване на два свята, които през цялото време беше ясно, че няма по какъв начин да съжителстват спокойно един с различен. Съзнателно опустошение на темелите, върху които се крепи Европа, милиони млади мъже мюсюлмани, които пазят своите визии с принуждение, до момента в който управляващите дълбаят дъното в опит да заровят главата си все по-надълбоко, с цел да не чуват писъците на пострадалите от толкоз многообразие и приемливост.
Революцията на непринудено маргинализираните пластове е реалност – гори освен Франция, гори цяла Европа, принудително потопена в кървища от слепи водачи.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ