Поетът Николай Милчев: Потопът и изчезналата ни държава
Коментар на Той е прочут български стихотворец, притежател на доста награди и оценки.
Дали ще влезем в Еврозоната, не знам. Честно казано, ми е все тая. Последните трийсетина години все сме в някакви чакални и по едно време току влизаме в някой вагон.
На мен обаче ми е все тая, тъй като от дълго време сме влезнали в Зоната на здрача. Трябва да си кьорав и ням, с цел да не видиш, че страната ни е развален дънер и че е затрупана с кал, тиня и камъни.
Площадът на село Слатина, заринат до небето, е същинската Зона на здрача. Пороят единствено освети картината, озъби я до кости и до скелет.
Питам се обаче за какво потопът удари тъкмо тези селца и тъкмо тези забравени от света бабички и старци. Защо удари тъкмо тях и техните козички, овчици, кокошки и зайци? Защо не удари там, където концентрацията на кичозни покои и лимузини е по-голяма, в сравнение с да вземем за пример в Лос Анджелис? Сигурно тъй като Бог обича бедните и безпомощните и като им изпраща тествания, им укрепва вярата и ги приготвя за Рая?
Не ми се има вяра, по никакъв метод не ми се има вяра. Много по-вероятно е този пъкъл да е тъй като ръководещата класа в колониална България към този момент се е качила в кораба на Ной и плува, и се носи измежду вълните, и дори се радостни. Приютена на кораба на Ной, (библейския), колониалната ни администрация в никакъв случай няма да се удави, колкото и да продължава Потопът.
Картината от селата Трилистник, Слатина, Богдан и Каравелово желае лопати, желае ръце, желае състрадание и желае помощ.
Заради това, което се случи, не е задоволително да хвърчат хеликоптери – би трябвало да хвърчат постове, министерски кресла, тлъсти служби, фуражки и пагони. А най-после да хвръкнем и ние всички и да не се връщаме в никакъв случай повече тука.
Картината от площада на село Слатина, покрит под петметров нанос, е като герб на изчезналата ни страна. Останали са единствено безпорядък, тиня, дървета и камъни.
Това е нашата война в този момент – не дъждът, не облаците и пороят, а страната е оповестила война на останалите отвън Ноевия ковчег същества.
А родната Прокуратура започвала инспекции и се била самосезирала – търси кой е отговорен. Е това е към този момент последната капка на Пороя и на цинизма. Знаем си ние стоката – незабавно ще открият кой е отговорен.
Дали ще влезем в Еврозоната, не знам. Честно казано, ми е все тая. Последните трийсетина години все сме в някакви чакални и по едно време току влизаме в някой вагон.
На мен обаче ми е все тая, тъй като от дълго време сме влезнали в Зоната на здрача. Трябва да си кьорав и ням, с цел да не видиш, че страната ни е развален дънер и че е затрупана с кал, тиня и камъни.
Площадът на село Слатина, заринат до небето, е същинската Зона на здрача. Пороят единствено освети картината, озъби я до кости и до скелет.
Питам се обаче за какво потопът удари тъкмо тези селца и тъкмо тези забравени от света бабички и старци. Защо удари тъкмо тях и техните козички, овчици, кокошки и зайци? Защо не удари там, където концентрацията на кичозни покои и лимузини е по-голяма, в сравнение с да вземем за пример в Лос Анджелис? Сигурно тъй като Бог обича бедните и безпомощните и като им изпраща тествания, им укрепва вярата и ги приготвя за Рая?
Не ми се има вяра, по никакъв метод не ми се има вяра. Много по-вероятно е този пъкъл да е тъй като ръководещата класа в колониална България към този момент се е качила в кораба на Ной и плува, и се носи измежду вълните, и дори се радостни. Приютена на кораба на Ной, (библейския), колониалната ни администрация в никакъв случай няма да се удави, колкото и да продължава Потопът.
Картината от селата Трилистник, Слатина, Богдан и Каравелово желае лопати, желае ръце, желае състрадание и желае помощ.
Заради това, което се случи, не е задоволително да хвърчат хеликоптери – би трябвало да хвърчат постове, министерски кресла, тлъсти служби, фуражки и пагони. А най-после да хвръкнем и ние всички и да не се връщаме в никакъв случай повече тука.
Картината от площада на село Слатина, покрит под петметров нанос, е като герб на изчезналата ни страна. Останали са единствено безпорядък, тиня, дървета и камъни.
Това е нашата война в този момент – не дъждът, не облаците и пороят, а страната е оповестила война на останалите отвън Ноевия ковчег същества.
А родната Прокуратура започвала инспекции и се била самосезирала – търси кой е отговорен. Е това е към този момент последната капка на Пороя и на цинизма. Знаем си ние стоката – незабавно ще открият кой е отговорен.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ