Изборът на конституционни съдии показа каква ще бъде парламентарната схема за продажба и на регулаторите
Коментар на Славчо Нейков пред 3eNews и Дир.бг
Търговията в Народното събрание продължава с цялостна мощ. Не би трябвало да имаме илюзии – иде ред за формалното систематизиране на спазарените към този момент места и в регулаторите; и появилият се плач на разкайване от „ Да, България “ няма да промени това. Сергията за регулатори е част от схемата за безпринципното преодоляване на институциите и е разумната стъпка след сделките за скритите от хората конституционни промени и за едно безочливо изтъргувано място в Конституционния съд. На 19 януари т.г. болшинството отхвърли излъчването на полемиките за разпределението на местата в Конституционния съд по БНР и Българска национална телевизия с идиотския мотив, че интересуващите се можели да ги наблюдават по други канали. Всъщност, методът е в най-хубавите обичаи на парламентарната политическа нецензурност в последните десетина години – и се употребява с ясното схващане, че голяма част от хората нямат опция за такива варианти. Още по тематиката 19 дек 2023 Поради това няма да се учудя, в случай че при избора на регулаторите от болшинството се схванат да блокират и интернет, а за всеки случай и да залостят примамените публицисти в мазата на Парламента. И това ще стане за наслада и на сглобката, и на полуумрялата парламентарна комисия за директното присъединяване на жителите и взаимоотношението с гражданското общество. Нищо чудно, че при избора на конституционни съдии не чухме никакво несъгласие от нейно име за ограничавания достъп на националните медии. А другояче, колкото и необикновено да е, в действителност има и такава комисия! Тя дори неотдавна приюти в редиците си и гуруто на процедурните хватки за промени по потайни доби на Изборния кодекс и на Конституцията господин Чолаков – може би с цел да дообогати експертността й. При избора на регулаторите щели да се търсят единствено експерти – това сподели от парламентарната естрада мънкащият Христо Иванов до момента в който се оправдаваше за поддръжката на Десислава Атанасова. Само ден след избора й от „ Да, България “ към този момент се разкайвали за неправилното „ лъчение на ярки политически лица за позиции, които … допускат индиферентност и професионализъм “( и др). Ама правилно ли? В Парламента от ППДБ дефинитивно затвърдиха като модел на държание продажбата на всичките си правила – поддръжката на кандидатурата на ГЕРБ за парламентарен арбитър беше следващото доказателство. И от Движение за права и свободи поддържаха избора – единствено че оттова без подозрение чакат квотно компенсиране с места в регулаторите и други институции, за което намерено лобираше и същата госпожа Атанасова, базирайки се с самоувереност на фиктивен член на Конституцията. Друго пояснение за какво депутатите-десетпроцентници от сглобката се сплотиха към човек, чийто юридически опит е на юрист от чепърленски психодиспансер, мъчно може да се откри. Освен, несъмнено, в случай че не са черпили причини от мощно професионалната оценка на Бойко Борисов, че Атанасова била по-добър правист от един професор по право, лекар на юридическите науки, завеждащ катедра в Юридическия факултет на СУ. На този декор не би трябвало да имаме никакви подозрения, че и за регулаторите политическата честност ще се цени доста повече от експертизата. От ГЕРБ знаят по какъв начин се вършат кадрови измами и схеми, включително и в това отношение - Комисия за защита на конкуренцията е учебникарски образец за сходно държание. Същевременно, спомените за безпросветните за постовете им ченгета от Държавна сигурност и другите калинки, пляскани самоуверено от ГЕРБ на управителни постове в енергетиката, мъчно ще избледнеят. А и от ППДБ се оказаха на ниска цена лесни, та убеждаването им да гласоподават вярно няма да излезе доста скъпо – и обезверените обети на „ Да, България “ часове по-късно, че методът ще е различен, не трансформират това. Поредното им приклякване в поза „ сутерен “ и за регулаторите е въпрос единствено на време – добре най-малко, че несъответстващото изменение на Конституцията в това отношение (чл.91б) може в юридически проект да им подейства като мас за облекчение на страданията им. Лошото е, че посредством сглобката Парламентът абсолютно се затвърди като народен знак на политическата корупция и нейн безспорен център. За политиците - последователи на стадното гласоподаване с изключение на търговията май нищо друго към този момент няма значение - нито достолепието, нито публичното мнение, нито професионализма. А и в Парламента срамът и страхът от истината и от последния за всички ни Съдия наподобяват като категории, от дълго време продадени в името на келепира. И изборът, който остава за простосмъртните жители, е да продължат да упорстват за коренна смяна и засилен публичен надзор на база на неведнъж предлагани законодателни промени, които обаче настойчиво не се одобряват. Другите варианти са да се примирим и да посъветваме и дребната част от останалите към момента тук наши деца и внуци да преценяват дали да не се махат отрано преди властимащите да са продали скрито и бавно и облеклата на гърбовете им. Политическата прослойка обаче няма да се стресне от този факт – с помощта на нейното безскрупулно държание и неначетеност младите – изключително тези с положително обучение - бягат отвън България от години. А и политиците несъмнено се радват на сходно развиване - така хем остава повече за порциите при разпределението на всичко, което може да бъде отмъкнато, хем остават по-малко хора, които да задават въпроси. В България най-малко в последните петнадесетина години политическата корупция, облечена във власт, наподобява като одобрен метод на живот за мнозина, включително и за моментните десетпроцентници. Та те сигурно ще продължат да употребяват всяка опция да продават освен правилата си, само че и каквото още може. Аз персонално нямам подозрение, че идващото в институционален проект са регулаторите! А до момента в който си мълчим, десетпроцентниците ще не престават да ни лишават освен от опцията да гледаме какво вършат, само че и от опцията за дейна социална интервенция и надзор, включително и във връзка с назначенията – само че решително ще ни изясняват, че всичко това е в цялостно сходство със закона. При нужда, и Десислава Атанасова може от сърце да добави, че такова държание пасва и на Конституцията – тя към този момент получи поддръжката за такава роля, включително и от сякаш страдащите в тази ситуация за индиферентност и професионализъм депутати от „ Да, България “. Е, най-малко аз по този начин мисля.
Търговията в Народното събрание продължава с цялостна мощ. Не би трябвало да имаме илюзии – иде ред за формалното систематизиране на спазарените към този момент места и в регулаторите; и появилият се плач на разкайване от „ Да, България “ няма да промени това. Сергията за регулатори е част от схемата за безпринципното преодоляване на институциите и е разумната стъпка след сделките за скритите от хората конституционни промени и за едно безочливо изтъргувано място в Конституционния съд. На 19 януари т.г. болшинството отхвърли излъчването на полемиките за разпределението на местата в Конституционния съд по БНР и Българска национална телевизия с идиотския мотив, че интересуващите се можели да ги наблюдават по други канали. Всъщност, методът е в най-хубавите обичаи на парламентарната политическа нецензурност в последните десетина години – и се употребява с ясното схващане, че голяма част от хората нямат опция за такива варианти. Още по тематиката 19 дек 2023 Поради това няма да се учудя, в случай че при избора на регулаторите от болшинството се схванат да блокират и интернет, а за всеки случай и да залостят примамените публицисти в мазата на Парламента. И това ще стане за наслада и на сглобката, и на полуумрялата парламентарна комисия за директното присъединяване на жителите и взаимоотношението с гражданското общество. Нищо чудно, че при избора на конституционни съдии не чухме никакво несъгласие от нейно име за ограничавания достъп на националните медии. А другояче, колкото и необикновено да е, в действителност има и такава комисия! Тя дори неотдавна приюти в редиците си и гуруто на процедурните хватки за промени по потайни доби на Изборния кодекс и на Конституцията господин Чолаков – може би с цел да дообогати експертността й. При избора на регулаторите щели да се търсят единствено експерти – това сподели от парламентарната естрада мънкащият Христо Иванов до момента в който се оправдаваше за поддръжката на Десислава Атанасова. Само ден след избора й от „ Да, България “ към този момент се разкайвали за неправилното „ лъчение на ярки политически лица за позиции, които … допускат индиферентност и професионализъм “( и др). Ама правилно ли? В Парламента от ППДБ дефинитивно затвърдиха като модел на държание продажбата на всичките си правила – поддръжката на кандидатурата на ГЕРБ за парламентарен арбитър беше следващото доказателство. И от Движение за права и свободи поддържаха избора – единствено че оттова без подозрение чакат квотно компенсиране с места в регулаторите и други институции, за което намерено лобираше и същата госпожа Атанасова, базирайки се с самоувереност на фиктивен член на Конституцията. Друго пояснение за какво депутатите-десетпроцентници от сглобката се сплотиха към човек, чийто юридически опит е на юрист от чепърленски психодиспансер, мъчно може да се откри. Освен, несъмнено, в случай че не са черпили причини от мощно професионалната оценка на Бойко Борисов, че Атанасова била по-добър правист от един професор по право, лекар на юридическите науки, завеждащ катедра в Юридическия факултет на СУ. На този декор не би трябвало да имаме никакви подозрения, че и за регулаторите политическата честност ще се цени доста повече от експертизата. От ГЕРБ знаят по какъв начин се вършат кадрови измами и схеми, включително и в това отношение - Комисия за защита на конкуренцията е учебникарски образец за сходно държание. Същевременно, спомените за безпросветните за постовете им ченгета от Държавна сигурност и другите калинки, пляскани самоуверено от ГЕРБ на управителни постове в енергетиката, мъчно ще избледнеят. А и от ППДБ се оказаха на ниска цена лесни, та убеждаването им да гласоподават вярно няма да излезе доста скъпо – и обезверените обети на „ Да, България “ часове по-късно, че методът ще е различен, не трансформират това. Поредното им приклякване в поза „ сутерен “ и за регулаторите е въпрос единствено на време – добре най-малко, че несъответстващото изменение на Конституцията в това отношение (чл.91б) може в юридически проект да им подейства като мас за облекчение на страданията им. Лошото е, че посредством сглобката Парламентът абсолютно се затвърди като народен знак на политическата корупция и нейн безспорен център. За политиците - последователи на стадното гласоподаване с изключение на търговията май нищо друго към този момент няма значение - нито достолепието, нито публичното мнение, нито професионализма. А и в Парламента срамът и страхът от истината и от последния за всички ни Съдия наподобяват като категории, от дълго време продадени в името на келепира. И изборът, който остава за простосмъртните жители, е да продължат да упорстват за коренна смяна и засилен публичен надзор на база на неведнъж предлагани законодателни промени, които обаче настойчиво не се одобряват. Другите варианти са да се примирим и да посъветваме и дребната част от останалите към момента тук наши деца и внуци да преценяват дали да не се махат отрано преди властимащите да са продали скрито и бавно и облеклата на гърбовете им. Политическата прослойка обаче няма да се стресне от този факт – с помощта на нейното безскрупулно държание и неначетеност младите – изключително тези с положително обучение - бягат отвън България от години. А и политиците несъмнено се радват на сходно развиване - така хем остава повече за порциите при разпределението на всичко, което може да бъде отмъкнато, хем остават по-малко хора, които да задават въпроси. В България най-малко в последните петнадесетина години политическата корупция, облечена във власт, наподобява като одобрен метод на живот за мнозина, включително и за моментните десетпроцентници. Та те сигурно ще продължат да употребяват всяка опция да продават освен правилата си, само че и каквото още може. Аз персонално нямам подозрение, че идващото в институционален проект са регулаторите! А до момента в който си мълчим, десетпроцентниците ще не престават да ни лишават освен от опцията да гледаме какво вършат, само че и от опцията за дейна социална интервенция и надзор, включително и във връзка с назначенията – само че решително ще ни изясняват, че всичко това е в цялостно сходство със закона. При нужда, и Десислава Атанасова може от сърце да добави, че такова държание пасва и на Конституцията – тя към този момент получи поддръжката за такава роля, включително и от сякаш страдащите в тази ситуация за индиферентност и професионализъм депутати от „ Да, България “. Е, най-малко аз по този начин мисля.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ