Проф. Сомдийп Сен: Няма нищо изненадващо в операцията на Хамас в Израел
Коментар на проф. Сомдийп Сен от университета Роскиле, Дания, оповестен от телевизия Al Jazeera.
Израелските управляващи наподобява са били хванати неподготвени от интервенцията, която „ Хамас “ организира на територията на страната в събота. Освен ракетен обстрел, палестинската секта изпрати свои бойци от линията Газа в Южен Израел, където бяха атакувани военни цели, за малко поеха контрола над някои израелски селища и
взеха десетки цивилни и бойци за заложници.
Някои нарекоха офанзивата на групировката „ грамаден неуспех “ на израелската войска и разследващите служби. Други, най-вече дипломати и политически водачи от Запада и отвън него, го дефинираха като „ непровокиран “, „ терористичен “ акт, като
в същото време упорстваха, че Израел има „ правото да се пази “.
Но нищо в тази интервенция не е изненадващо или непредизвикано. Операцията не е резултат единствено от пропуски в израелските ограничения за сигурност. Това е отговор, който може да се чака от палестинския народ, който е изправен пред израелско колониално ръководство и окупация от десетилетия.
Международното право не разрешава „ всяка военна окупация, колкото и краткотрайна да е “. Резолюция 37/43 на Общото заседание на Организация на обединените нации също удостоверява, че хората, които се борят за самостоятелност и избавление от колониалното ръководство, имат право да го създадат, като употребяват „ всички налични средства, в това число въоръжена борба„.
С други думи, интервенция „ Наводнение Ал-Акса “ (Al-Aqsa Flood) е част от въоръжената палестинска битка, предизвикана от израелската окупация и колониализма.
Също по този начин не е изненадващо, че палестинските
въоръжени фракции разчитат на асиметрични тактики и стелт.
Това е по този начин, тъй като те се изправят против едни от най-усъвършенстваните и добре финансирани въоръжени сили в света.
Това, че интервенцията е стартирана от Газа, също не е изненадващо. Покойният палестинско-американски академик Едуард Саид един път назова Газа „ главното ядро “ на палестинската битка. Това е оскъдно, пренаселено място, населявано най-вече от палестински бежанци, прогонени от домовете си по време на Накба от 1948 година Преди това е дало началото на първата интифада и е хазаин на по-голямата част от
палестинската въоръжена опозиция през последните няколко десетилетия.
Газа също е под изтощителна блокада от 16 години, която понесе жертви, само че не съумя да унищожи волята за опозиция на популацията. Блокадата беше наложена, откакто „ Хамас “ завоюва изборите за Палестинския законодателен съвет през 2006 година, само че неговият палестински противник „ Фатах “, дружно с Израел и неговите поддръжници, пробваха да попречат на организацията да поеме властта.
След няколко месеца борби „ Хамас “ съумя да поеме цялостен надзор над Газа
през юни 2007 година, за което Израел и неговите сътрудници взеха решение групово да санкционират палестинците, живеещи там.
Повече от 16 години жителите на Газа нямат независимост на придвижване. Те могат да изоставен през контролно-пропускателните пунктове, следени от Израел, в случай че имат израелско позволение за работа или в редки случаи, в случай че са получили особено позволение от Израел за здравно лекуване в окупирания Западен бряг при животозастрашаващи положения.
За да заминат за която и да е друга част на света, те би трябвало да имат годна виза, която е сложна за приемане от хора без поданство, и по-късно да се оставят в ръцете на египетските управляващи, които затварят граничния пункт Рафа и отхвърлят влизане на палестинци.
Блокадата докара стопанската система на Газа съвсем до застой.
Днес близо половината от популацията е безработно. Сред младите безработицата е над 60 %. Снабдяването с храна също е лимитирано поради обсадата. От 2007 година до 2010 година израелските управляващи поддържаха броя на калориите в питателните потребности на палестинците, с цел да избегнат недохранването, като в същото време лимитират достъпа до храна за хората в Газа.
Газа страда и от енергийна рецесия. Израелската възбрана за влизане на гориво на територията значи, че производството на електрическа енергия е мощно лимитирано. През 2023 година
Газа е имала единствено 13 часа електричество дневно.
През 2017 и 2018 година това беше сведено до седем часа дневно.
Това от своя страна докара до съществени проблеми с водоснабдяването и канализацията. Постоянните спирания на тока не разрешават на пречиствателните станции да действат вярно. В резултат на това непречистените отпадъчни води просто се вливат в Средиземно море.
Подпочвените води, които са главният източник на вода на територията, също са съвсем изчерпани и нечисти от морска и отпадъчна вода. Значителна част от всички докладвани болести в Газа са породени от неприятен достъп до безвредна вода.
Блокадата се отрази и на медицинските заведения на линията.
Болниците нямат съществени консумативи,
съоръжение и инфраструктура и не са в положение да се оправят с тежки случаи или да обезпечат подобаващи грижи за хронично болните.
Да не забравяме и рутинните израелски военни акции. Израел оправдава офанзивите си против анклава, като твърди, че те преследват палестински бойци. И въпреки всичко израелските сили систематично нападат цивилни и невоенна гражданска
инфраструктура като жилищни здания, лечебни заведения, учебни заведения, пречиствателни станции и
тъй наречените, което прави живота в Газа още по-непоносим.
Психологическото влияние на всичко това не може да бъде подценено, изключително измежду младежите, които изпитват нараснало възприятие на безизходност и стрес. Както един палестински юноша в Газа ми сподели по време на изявление през 2013 година:
„ Всеки ден тук е битка да не загубиш мозъка си. Ще забележите, че младежите в Газа постоянно вървят в университет, а по-късно основават организации или се занимават с доброволчество. Всичко това се прави, с цел да останат душевен здрави “.
Но всички тези години на нещастия и премеждия не са умъртвили палестинския дух на опозиция.
Официалното опрощение за интервенцията, обещано от „ Хамас “, беше оскверняването от израелците на джамията Ал-Акса, третото най-свещено място на исляма, както и насилието против палестинците. Но като се има поради какъв брой добре планувана наподобява, евентуално интервенцията е била в развой на разработка
преди последните събития в Йерусалим и на Западния бряг.
Всъщност това, което наподобява като най-големия боен отговор от страна на палестинците от десетилетия, беше неизбежно развиване, акт на опозиция и реакция на страданието на народа на Газа при брутална обсада и окупация. Това е част от палестинската битка за независимост и затвърждава мястото на Газа в сърцето ѝ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Израелските управляващи наподобява са били хванати неподготвени от интервенцията, която „ Хамас “ организира на територията на страната в събота. Освен ракетен обстрел, палестинската секта изпрати свои бойци от линията Газа в Южен Израел, където бяха атакувани военни цели, за малко поеха контрола над някои израелски селища и
взеха десетки цивилни и бойци за заложници.
Някои нарекоха офанзивата на групировката „ грамаден неуспех “ на израелската войска и разследващите служби. Други, най-вече дипломати и политически водачи от Запада и отвън него, го дефинираха като „ непровокиран “, „ терористичен “ акт, като
в същото време упорстваха, че Израел има „ правото да се пази “.
Но нищо в тази интервенция не е изненадващо или непредизвикано. Операцията не е резултат единствено от пропуски в израелските ограничения за сигурност. Това е отговор, който може да се чака от палестинския народ, който е изправен пред израелско колониално ръководство и окупация от десетилетия.
Международното право не разрешава „ всяка военна окупация, колкото и краткотрайна да е “. Резолюция 37/43 на Общото заседание на Организация на обединените нации също удостоверява, че хората, които се борят за самостоятелност и избавление от колониалното ръководство, имат право да го създадат, като употребяват „ всички налични средства, в това число въоръжена борба„.
С други думи, интервенция „ Наводнение Ал-Акса “ (Al-Aqsa Flood) е част от въоръжената палестинска битка, предизвикана от израелската окупация и колониализма.
Също по този начин не е изненадващо, че палестинските
въоръжени фракции разчитат на асиметрични тактики и стелт.
Това е по този начин, тъй като те се изправят против едни от най-усъвършенстваните и добре финансирани въоръжени сили в света.
Това, че интервенцията е стартирана от Газа, също не е изненадващо. Покойният палестинско-американски академик Едуард Саид един път назова Газа „ главното ядро “ на палестинската битка. Това е оскъдно, пренаселено място, населявано най-вече от палестински бежанци, прогонени от домовете си по време на Накба от 1948 година Преди това е дало началото на първата интифада и е хазаин на по-голямата част от
палестинската въоръжена опозиция през последните няколко десетилетия.
Газа също е под изтощителна блокада от 16 години, която понесе жертви, само че не съумя да унищожи волята за опозиция на популацията. Блокадата беше наложена, откакто „ Хамас “ завоюва изборите за Палестинския законодателен съвет през 2006 година, само че неговият палестински противник „ Фатах “, дружно с Израел и неговите поддръжници, пробваха да попречат на организацията да поеме властта.
След няколко месеца борби „ Хамас “ съумя да поеме цялостен надзор над Газа
през юни 2007 година, за което Израел и неговите сътрудници взеха решение групово да санкционират палестинците, живеещи там.
Повече от 16 години жителите на Газа нямат независимост на придвижване. Те могат да изоставен през контролно-пропускателните пунктове, следени от Израел, в случай че имат израелско позволение за работа или в редки случаи, в случай че са получили особено позволение от Израел за здравно лекуване в окупирания Западен бряг при животозастрашаващи положения.
За да заминат за която и да е друга част на света, те би трябвало да имат годна виза, която е сложна за приемане от хора без поданство, и по-късно да се оставят в ръцете на египетските управляващи, които затварят граничния пункт Рафа и отхвърлят влизане на палестинци.
Блокадата докара стопанската система на Газа съвсем до застой.
Днес близо половината от популацията е безработно. Сред младите безработицата е над 60 %. Снабдяването с храна също е лимитирано поради обсадата. От 2007 година до 2010 година израелските управляващи поддържаха броя на калориите в питателните потребности на палестинците, с цел да избегнат недохранването, като в същото време лимитират достъпа до храна за хората в Газа.
Газа страда и от енергийна рецесия. Израелската възбрана за влизане на гориво на територията значи, че производството на електрическа енергия е мощно лимитирано. През 2023 година
Газа е имала единствено 13 часа електричество дневно.
През 2017 и 2018 година това беше сведено до седем часа дневно.
Това от своя страна докара до съществени проблеми с водоснабдяването и канализацията. Постоянните спирания на тока не разрешават на пречиствателните станции да действат вярно. В резултат на това непречистените отпадъчни води просто се вливат в Средиземно море.
Подпочвените води, които са главният източник на вода на територията, също са съвсем изчерпани и нечисти от морска и отпадъчна вода. Значителна част от всички докладвани болести в Газа са породени от неприятен достъп до безвредна вода.
Блокадата се отрази и на медицинските заведения на линията.
Болниците нямат съществени консумативи,
съоръжение и инфраструктура и не са в положение да се оправят с тежки случаи или да обезпечат подобаващи грижи за хронично болните.
Да не забравяме и рутинните израелски военни акции. Израел оправдава офанзивите си против анклава, като твърди, че те преследват палестински бойци. И въпреки всичко израелските сили систематично нападат цивилни и невоенна гражданска
инфраструктура като жилищни здания, лечебни заведения, учебни заведения, пречиствателни станции и
тъй наречените, което прави живота в Газа още по-непоносим.
Психологическото влияние на всичко това не може да бъде подценено, изключително измежду младежите, които изпитват нараснало възприятие на безизходност и стрес. Както един палестински юноша в Газа ми сподели по време на изявление през 2013 година:
„ Всеки ден тук е битка да не загубиш мозъка си. Ще забележите, че младежите в Газа постоянно вървят в университет, а по-късно основават организации или се занимават с доброволчество. Всичко това се прави, с цел да останат душевен здрави “.
Но всички тези години на нещастия и премеждия не са умъртвили палестинския дух на опозиция.
Официалното опрощение за интервенцията, обещано от „ Хамас “, беше оскверняването от израелците на джамията Ал-Акса, третото най-свещено място на исляма, както и насилието против палестинците. Но като се има поради какъв брой добре планувана наподобява, евентуално интервенцията е била в развой на разработка
преди последните събития в Йерусалим и на Западния бряг.
Всъщност това, което наподобява като най-големия боен отговор от страна на палестинците от десетилетия, беше неизбежно развиване, акт на опозиция и реакция на страданието на народа на Газа при брутална обсада и окупация. Това е част от палестинската битка за независимост и затвърждава мястото на Газа в сърцето ѝ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ