Петър Чолаков: Ще бъде огромна грешка за ПП и ДБ, ако открият помежду си ”приятелски огън”.
Коментар на Петър Чолаков в.
водачът на Демократична България Христо Иванов за първи път дефинира " Продължаваме Промяната " като " съперник " и даже заприказва за " риск от централизация на власт сред президентския екип и хора с произход от него ". Това сгъстяване на тона може би бележи началото на развой, който ще приключи с взаимното обезсилване на партиите на смяната.
Мнозина видяха в поканата за взаимно партньорско присъединяване на изборите на 14 ноември, която Христо Иванов насочи към Кирил Петков и Асен Василев, израз на уязвимост. Всъщност, протегнатата ръка, отворената длан е повсеместен човешки знак на доброжелателност, който споделя: „ виж, аз не укривам оръжие в десницата си, не ти искам злото”. Жестът на Иванов наподобява оневинен най-малкото поради това, че с Политическа партия – най-малко към този момент – наподобява имат сходни цели. Точно тук обаче е и казусът.
Какви гласоподаватели ще притегля " Продължаваме промяната "?
Когато показах, че не чакам групировката на Петков да бъде клонинг на Демократична България, тъй като това ще докара до яростна конкуренция сред тях, не регистрирах смисъла на политическия път и имиджа на Петков, а и на негови сътрудници като Даниел Лорер. Самият факт, че те минават през „ Да, България!”, а след това я напущат, евентуално подтиква, основателно или не, най-малко част от гласоподавателите да виждат в тях лица, чиято задача е да „ преосноват” и даже „ подобрят” „ старите партии”.
Поради това не е учудващо, че Политическа партия стартира да притегля гласоподаватели най-много за сметка на Демократична България. Самият Петков очевидно усеща тези настроения и осъзнава, че в случай че одобри протегнатата ръка на Иванов, може да загуби гласовете на тези, които чакат от него да поеме по нов път, лишен от бремето и грешките на „ старите”.
Неопределеността към този момент работи в интерес на плана на Петков и Василев, който още няма регистрация, употребява непознати ракети носители, няма стратегия, само че набира скорост на терена. Накратко, „ нероденият Петко “ към този момент си играе на детската площадка. Обяснението за триумфа на сходни популистки планове е добре известно: обтекаемите послания дават опция да се ловува за гласоподаватели във всички елементи на политическия набор.
Ако в управителния екип на Политическа партия влязат и лица с леви биографии, това може да разшири електоралните шансове на групировката. Колко обаче леви гласоподаватели измежду разочарованите от Българска социалистическа партия, да вземем за пример, ще се заловен на класическата маневра: давам ляв мигач, само че загъвам надясно?
Не изключвам от Политическа партия да прибегнат до атрибутите и стилистичните фигури на „ патриотите “ и тяхната изразителност, като, несъмнено, внимават да не приказват прекомерно коренно, с цел да не подплашат прословутото пиле, което, както споделят старите хора, каца на рамото единствено един път в живота.
Политическият капитал на Политическа партия
Част от символния капитал на Политическа партия, с изключение на връзката с Демократична България и някои нейни тематики, като разкриването на схемите в ББР, изобличени шумно от Петков, е фактът, че новата групировка се роди благодарение на доста известен президент, който се харесва както на леви, по този начин и на десни гласоподаватели.
Петков и Василев изрично отхвърлиха да има пъпна шнур, която да свързва политическото им начинание с президентството. И напълно основателно, тъй като противното се твърди от най-непримиримите критици на Румен Радев, които виждат в новата групировка инструмент за разрастване на неговата власт. А тази власт в действителност е огромна, защото Радев стана проектант на три служебни държавни управления (рекорд в най-новата ни история).
Христо Иванов, който наподобява като най-логичен сътрудник за Политическа партия, с последните си послания изненадващо се причисли към тревожния, „ вещаещ стихии и виелици” хор на тези, които одумват Радев. Ходът на Иванов обаче по никакъв начин не е лишен от рационалност: в случай че не стартира да нападна, да търси пукнатини в ризниците на досегашните си сътрудници, наподобява ще би трябвало да гледа безучастно мъчителното стопяване на Демократична България.
Тази политическа драма, в която съидейници, до неотдавна сражавали се дружно в окопа против обшия зложелател, в този момент се мерят от глава до пети с изострен взор и заемат офанзивни стойки, има съвсем Шекспирови измерения. Още повече, че колкото по-остро заиграе Иванов, толкоз по-длъжни да отговорят в същия звук ще се почувстват Петков и Василев.
Голямата заплаха
Какъв обаче ще е резултатът от „ приятелския огън”? Най-вероятно взаимното обезсилване на партиите на митинга. Ще бъде голяма неточност за Политическа партия и Демократична България – и чудесна вест за играчи като ГЕРБ и Движение за права и свободи – в случай че конкуренцията преди 14.11. сред тези „ братя по оръжие” стане яростна. Лесно могат да се преминат граници, да се изгорят мостове, които след това мъчно ще се възстановят в новия парламент.
По-голямата заплаха, която е напълно действителна, е новакът Политическа партия да не притегли още гласоподаватели за идеята на смяната: т.е. в интерес на всички тези, които желаят проверка на „ остарелия строй” с неговия мълчалив съюз сред Банкя и Сараите. Това би довело до парламент, който ще е още по-фрагментиран и некадърен да излъчи постоянно държавно управление. Тогава идващият президент, който и да е той, по-ирония на ориста отново ще концентрира голяма власт, управлявайки с назначен от него длъжностен кабинет и без парламент.
водачът на Демократична България Христо Иванов за първи път дефинира " Продължаваме Промяната " като " съперник " и даже заприказва за " риск от централизация на власт сред президентския екип и хора с произход от него ". Това сгъстяване на тона може би бележи началото на развой, който ще приключи с взаимното обезсилване на партиите на смяната.
Мнозина видяха в поканата за взаимно партньорско присъединяване на изборите на 14 ноември, която Христо Иванов насочи към Кирил Петков и Асен Василев, израз на уязвимост. Всъщност, протегнатата ръка, отворената длан е повсеместен човешки знак на доброжелателност, който споделя: „ виж, аз не укривам оръжие в десницата си, не ти искам злото”. Жестът на Иванов наподобява оневинен най-малкото поради това, че с Политическа партия – най-малко към този момент – наподобява имат сходни цели. Точно тук обаче е и казусът.
Какви гласоподаватели ще притегля " Продължаваме промяната "?
Когато показах, че не чакам групировката на Петков да бъде клонинг на Демократична България, тъй като това ще докара до яростна конкуренция сред тях, не регистрирах смисъла на политическия път и имиджа на Петков, а и на негови сътрудници като Даниел Лорер. Самият факт, че те минават през „ Да, България!”, а след това я напущат, евентуално подтиква, основателно или не, най-малко част от гласоподавателите да виждат в тях лица, чиято задача е да „ преосноват” и даже „ подобрят” „ старите партии”.
Поради това не е учудващо, че Политическа партия стартира да притегля гласоподаватели най-много за сметка на Демократична България. Самият Петков очевидно усеща тези настроения и осъзнава, че в случай че одобри протегнатата ръка на Иванов, може да загуби гласовете на тези, които чакат от него да поеме по нов път, лишен от бремето и грешките на „ старите”.
Неопределеността към този момент работи в интерес на плана на Петков и Василев, който още няма регистрация, употребява непознати ракети носители, няма стратегия, само че набира скорост на терена. Накратко, „ нероденият Петко “ към този момент си играе на детската площадка. Обяснението за триумфа на сходни популистки планове е добре известно: обтекаемите послания дават опция да се ловува за гласоподаватели във всички елементи на политическия набор.
Ако в управителния екип на Политическа партия влязат и лица с леви биографии, това може да разшири електоралните шансове на групировката. Колко обаче леви гласоподаватели измежду разочарованите от Българска социалистическа партия, да вземем за пример, ще се заловен на класическата маневра: давам ляв мигач, само че загъвам надясно?
Не изключвам от Политическа партия да прибегнат до атрибутите и стилистичните фигури на „ патриотите “ и тяхната изразителност, като, несъмнено, внимават да не приказват прекомерно коренно, с цел да не подплашат прословутото пиле, което, както споделят старите хора, каца на рамото единствено един път в живота.
Политическият капитал на Политическа партия
Част от символния капитал на Политическа партия, с изключение на връзката с Демократична България и някои нейни тематики, като разкриването на схемите в ББР, изобличени шумно от Петков, е фактът, че новата групировка се роди благодарение на доста известен президент, който се харесва както на леви, по този начин и на десни гласоподаватели.
Петков и Василев изрично отхвърлиха да има пъпна шнур, която да свързва политическото им начинание с президентството. И напълно основателно, тъй като противното се твърди от най-непримиримите критици на Румен Радев, които виждат в новата групировка инструмент за разрастване на неговата власт. А тази власт в действителност е огромна, защото Радев стана проектант на три служебни държавни управления (рекорд в най-новата ни история).
Христо Иванов, който наподобява като най-логичен сътрудник за Политическа партия, с последните си послания изненадващо се причисли към тревожния, „ вещаещ стихии и виелици” хор на тези, които одумват Радев. Ходът на Иванов обаче по никакъв начин не е лишен от рационалност: в случай че не стартира да нападна, да търси пукнатини в ризниците на досегашните си сътрудници, наподобява ще би трябвало да гледа безучастно мъчителното стопяване на Демократична България.
Тази политическа драма, в която съидейници, до неотдавна сражавали се дружно в окопа против обшия зложелател, в този момент се мерят от глава до пети с изострен взор и заемат офанзивни стойки, има съвсем Шекспирови измерения. Още повече, че колкото по-остро заиграе Иванов, толкоз по-длъжни да отговорят в същия звук ще се почувстват Петков и Василев.
Голямата заплаха
Какъв обаче ще е резултатът от „ приятелския огън”? Най-вероятно взаимното обезсилване на партиите на митинга. Ще бъде голяма неточност за Политическа партия и Демократична България – и чудесна вест за играчи като ГЕРБ и Движение за права и свободи – в случай че конкуренцията преди 14.11. сред тези „ братя по оръжие” стане яростна. Лесно могат да се преминат граници, да се изгорят мостове, които след това мъчно ще се възстановят в новия парламент.
По-голямата заплаха, която е напълно действителна, е новакът Политическа партия да не притегли още гласоподаватели за идеята на смяната: т.е. в интерес на всички тези, които желаят проверка на „ остарелия строй” с неговия мълчалив съюз сред Банкя и Сараите. Това би довело до парламент, който ще е още по-фрагментиран и некадърен да излъчи постоянно държавно управление. Тогава идващият президент, който и да е той, по-ирония на ориста отново ще концентрира голяма власт, управлявайки с назначен от него длъжностен кабинет и без парламент.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ