Потребителският апетит и образа в огледалото!
Коментар на Любомир Каримански, финансов и банков специалист, някогашен началник на парламентарната комисия по финанси и бюджет, някогашен народен представител от квотата на Има Такъв Народ.
В хода на нашите динамични, ежедневни каузи доста от нас са водени от възторг, упоритост и предпочитание да покажат и споделят своите знания, умения и опит - в резюме казано, да реализират професионално развиване. И това доста постоянно е стимулирано от желанието да усилят цената на персоналното си благосъстояние. В този блян за прогрес, за доказване на „ по-силния “, огромната част от обществото неизбежно усилва неведнъж апетита си за ползване на артикули и услуги, без да го осъзнава. Приема го за изцяло закономерно и му се коства някак си естествено и просто, като част от природата му, да се тъпче с какви ли не артикули и да използва все по-вече и повече услуги с декадентен резултат.
Склонни сме да се възнаграждаваме за високите равнища на стрес с придобиването на продукти - предмети, поставяйки ги в къщи, едни върху други, тъй че да се задръстим и слънцето едвам да си пробива път. Но ние рядко подлагаме на подозрение тяхната нужда. Нито се интересуваме от продължителността на живота им, нито се интересуваме от времето и въздействието им за преработване. Няколко души в действителност се замислят какъв брой дейно се употребяват техните притежания, само че до там.
Никога до момента стоките не са достигали толкоз бързо до потребителите. Никога до момента виталният цикъл на продукта не е бил по-кратък.
И в никакъв случай до момента стоките не са били по-оскъдни, а отпадъците – по-големи. Моралът ни тропа по нашите души, а те са обхванати от апетита за следващото излишно ползване. Ценностите ни би трябвало да бъдат предефинирани и отношението ни към детайлите на природата би трябвало да бъде коренно променено. Можем да продължим да живеем, карайки същата кола, която купихме преди пет години, само че няма да можем да живеем здравословно и дълго, дишайки нечист въздух и пиейки отровна вода.
Човешката природа като цяло е променлива и склонна към риск.
Промяната на съществуваща конструкция постоянно е задействала защитни механизми. Признаването на този факт единствено по себе си може да бъде мощен инструмент за определяне на рационален, използван и резистентен метод. Винаги съм се вдъхновявал от думите на Мартин Лутър Кинг-младши: „ Вярата е правенето на първата стъпка, даже когато не можете да видите цялото стълбище. “
В хода на нашите динамични, ежедневни каузи доста от нас са водени от възторг, упоритост и предпочитание да покажат и споделят своите знания, умения и опит - в резюме казано, да реализират професионално развиване. И това доста постоянно е стимулирано от желанието да усилят цената на персоналното си благосъстояние. В този блян за прогрес, за доказване на „ по-силния “, огромната част от обществото неизбежно усилва неведнъж апетита си за ползване на артикули и услуги, без да го осъзнава. Приема го за изцяло закономерно и му се коства някак си естествено и просто, като част от природата му, да се тъпче с какви ли не артикули и да използва все по-вече и повече услуги с декадентен резултат.
Склонни сме да се възнаграждаваме за високите равнища на стрес с придобиването на продукти - предмети, поставяйки ги в къщи, едни върху други, тъй че да се задръстим и слънцето едвам да си пробива път. Но ние рядко подлагаме на подозрение тяхната нужда. Нито се интересуваме от продължителността на живота им, нито се интересуваме от времето и въздействието им за преработване. Няколко души в действителност се замислят какъв брой дейно се употребяват техните притежания, само че до там.
Никога до момента стоките не са достигали толкоз бързо до потребителите. Никога до момента виталният цикъл на продукта не е бил по-кратък.
И в никакъв случай до момента стоките не са били по-оскъдни, а отпадъците – по-големи. Моралът ни тропа по нашите души, а те са обхванати от апетита за следващото излишно ползване. Ценностите ни би трябвало да бъдат предефинирани и отношението ни към детайлите на природата би трябвало да бъде коренно променено. Можем да продължим да живеем, карайки същата кола, която купихме преди пет години, само че няма да можем да живеем здравословно и дълго, дишайки нечист въздух и пиейки отровна вода.
Човешката природа като цяло е променлива и склонна към риск.
Промяната на съществуваща конструкция постоянно е задействала защитни механизми. Признаването на този факт единствено по себе си може да бъде мощен инструмент за определяне на рационален, използван и резистентен метод. Винаги съм се вдъхновявал от думите на Мартин Лутър Кинг-младши: „ Вярата е правенето на първата стъпка, даже когато не можете да видите цялото стълбище. “
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ