Грета Ганчева: За безсмъртния ешалон на българското изкуство и култура, спечелил народната любов*
Коментар на Грета Ганчева, известна българска актриса и певица, първата брачна половинка на поп легендата Емил Димитров. Коментарът й е оповестен от нейната щерка журналистката Мила Кудрина.
" Не знам за какво, само че в последната година непрестанно мисля за безсмъртния ешалон на българското изкуство и просвета. За маститите актьори, режисьори, поети, кинодейци, художници, естрадни артисти и композитори, които със своята сила, майсторство, гений изграждаха едно почтено лице на Балканската ни страна България. Това бяха гениите Данката Матев, Любомир Кабакчиев, Георги Георгиев-Гец, Маргарита Дупаринова, Жени Божинова, с които започнах театралната си активност от сцената на Народния спектакъл Иван Вазов. Продължих в нов трагичен спектакъл " Сълза и смях " дружно с Ани Бакалова, Стойчо Мазгалов, Вълчо Камарашев, Антоний Генов, Илия Караиванов и други Българският интелектуалец се радваше на мастити писатели, като Павел Матев, Любомир Левчев, Иван Радоев, репетирала съм и в пиеса на Георги Марков " Ние котараците ", Георги Данаилов, Павел Кохоут и доста други. Със Стефан Воронов, Георги Минчев, Ирина Чмихова делях естрадните подиуми на България, Русия, Судан, Италия. Незабравими рецитали направих с Тончо Русев и Найден Андреев.
Българското кино в лицето на Иванка Гръбчева, Рангел Вълчанов, Николай Корабов, Хачо Бояджиев прославяше България.
Сега за мен се отваря вратата и влизам в 80-годишния си живот, в който към момента съм " Венчана за сцената ". Получих първия си подарък - прелестен албум на едно талантлино дете - Валентин Велчев, който се очартава да стане любим на българската аудитория - и освен тъй като пее моя ария, само че и с обич гледа към една траниция - " Българската ария ".
Позволих си да запиша една велика песен-приказка " Арлекино " на моята първа велика обич и първи и единствен брачен партньор Емил Димитров. Той си отиде с едно голямо благосъстояние - голямата обич на България. Самият той е Арлекино.
Безсмъртният ешалон на българското изкуство и просвета не ламтеше за материални благосъстояния, а печелеше националната обич. И в името на тази обич изгаряше по българските подиуми и екрани.
Това са същинските Арлекиновци на България.
Поклон! "
*Заглавието е на редактора
" Не знам за какво, само че в последната година непрестанно мисля за безсмъртния ешалон на българското изкуство и просвета. За маститите актьори, режисьори, поети, кинодейци, художници, естрадни артисти и композитори, които със своята сила, майсторство, гений изграждаха едно почтено лице на Балканската ни страна България. Това бяха гениите Данката Матев, Любомир Кабакчиев, Георги Георгиев-Гец, Маргарита Дупаринова, Жени Божинова, с които започнах театралната си активност от сцената на Народния спектакъл Иван Вазов. Продължих в нов трагичен спектакъл " Сълза и смях " дружно с Ани Бакалова, Стойчо Мазгалов, Вълчо Камарашев, Антоний Генов, Илия Караиванов и други Българският интелектуалец се радваше на мастити писатели, като Павел Матев, Любомир Левчев, Иван Радоев, репетирала съм и в пиеса на Георги Марков " Ние котараците ", Георги Данаилов, Павел Кохоут и доста други. Със Стефан Воронов, Георги Минчев, Ирина Чмихова делях естрадните подиуми на България, Русия, Судан, Италия. Незабравими рецитали направих с Тончо Русев и Найден Андреев.
Българското кино в лицето на Иванка Гръбчева, Рангел Вълчанов, Николай Корабов, Хачо Бояджиев прославяше България.
Сега за мен се отваря вратата и влизам в 80-годишния си живот, в който към момента съм " Венчана за сцената ". Получих първия си подарък - прелестен албум на едно талантлино дете - Валентин Велчев, който се очартава да стане любим на българската аудитория - и освен тъй като пее моя ария, само че и с обич гледа към една траниция - " Българската ария ".
Позволих си да запиша една велика песен-приказка " Арлекино " на моята първа велика обич и първи и единствен брачен партньор Емил Димитров. Той си отиде с едно голямо благосъстояние - голямата обич на България. Самият той е Арлекино.
Безсмъртният ешалон на българското изкуство и просвета не ламтеше за материални благосъстояния, а печелеше националната обич. И в името на тази обич изгаряше по българските подиуми и екрани.
Това са същинските Арлекиновци на България.
Поклон! "
*Заглавието е на редактора
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ