„Екзакта“: Четири формации биха попаднали в парламента, ако изборите бяха в края на 2017 г.
Коментар на Екзакта Рисърч Груп по данни от национално представително проучване, извършено в интервала 7-13 декември 2017 година Интервюирани са 1000 пълнолетни българи в 125 гнезда, в 92 обитаеми места. Информацията е набрана посредством директно полустандартизирано изявление по домовете.
Обществените настройки към държавните институции
Църквата и армията са институциите, утвърждението към които е по-висок дял от неодобрението през декември.
Българската православна черква е най-одобряваната институция в края на 2017 година от 52%. Жените, хората на възраст над 59 години, високообразованите респонденти, жителите на столицата и на градовете в страната по-често дават позитивни оценки за работата на БПЦ.
Армията е на второ място по утвърждение след БПЦ (с 42%), като позитивните оценки за нея леко нарастват през последните месеци. Одобрението към Народното събрание остава ниско и без смяна през последните шест месеца – 20%, а неодобрението нараства с 5% и към този момент е 71%. Няма социална група или каста, измежду която утвърждението към Народното събрание да надвишава неодобрението. Макар съдът да остава най-слабо одобряваната институция у нас, в актуалното проучване записваме слаба позитивна смяна. С 3% пораства утвърждението към съда и с 5% понижава неодобрението към тази институция. С 2% понижава и неодобрението към работата на прокуратурата. По отношение на полицията е налице еднопосочно отрицателна наклонност – и утвърждението спада, и неодобрението пораства през последните месеци. Една трета от българите утвърждават по едно и също време работата на държавното управление и на премиера. Негативните оценки за държавното управление остават повече от позитивните (55%: 35%). Промените в рейтинга на кабинета, обаче, които записваме в края на календарната 2017 година, могат да се дефинират като по-скоро позитивни. През последните месеци държавното управление прибавя 5 пункта утвърждение и сега е подкрепяно от 35% от българите. Леко се свива и неодобрението към кабинета. Крайно отрицателно отношение към кабинета записваме измежду гласоподавателите на Българска социалистическа партия (91% от тях не го одобряват). Една пета от българите са на мнение, че външната политика на настоящия кабинет става по-успешна. 8% от българите са оптимисти за бъдещето на българо-македонските връзки след подписването на спогодбите за двустранно съдействие. 20% показват, че са песимисти. Най-много оптимисти има измежду високообразованите и заможните българи, измежду жителите на градовете-областни центрове, измежду последователите на ГЕРБ и на Оперативна програма.
Обществените оценки за работата на ръководителите на държавни институции
Мая Манолова е най-одобряваният началник на държавна институция у нас. Работата на националния Омбудсман е одобрявана от 71% от българите. Президентът Румен Радев е одобряван от 70% от българите. Президентът е одобряван от 96% от левите гласоподаватели и от по към 60% от гласоподавателите на другите обединения, което го прави авторитетен политик. 54% от българите утвърждават работата на Патриарх Неофит. За последните шест месеца министър председателят Бойко Борисов печели 8% утвърждение. През декември позитивни оценки за работата му дават 45% от българите. Критично настроените са 48%. Премиерът получава безусловна поддръжка от гласоподавателите на Политическа партия ГЕРБ – утвърждават го 95% от тях. Новоизбраният ръководител на Народното събрание Цвета Караянчева е одобрявана от 29% от българите, като неодобрението към нея през декември възлиза на 32%. Ресурс за Цвета Караянчева са тези 39%, които сега декларират, че занапред ще образуват мнението си за нея като ръководител на Народното събрание.
Обществените преценки за работата на ръководителите на парламентарни групи
Цветан Цветанов е най-одобряваният ръководител на парламентарна група в българското Народно заседание. Одобряващите го са 31%, а отрицателно настроените – 59%. За последните месеци Цветанов печели 11% утвърждение.
Корнелия Нинова е одобрявана от 29% в качеството си на ръководител на ПГ на „ Българска социалистическа партия за България ”. Неодобряващите я са 60%. За последните шест месеца с 10% пораства неодобрението към работата на Корнелия Нинова, а в това време с 3% понижава утвърждението й. Корнелия Нинова е добре одобрявана от 89% от гласоподавателите на Българска социалистическа партия. Леко нараства утвърждението към работата на ръководителя на ПГ на Оперативна програма Волен Сидеров.
Обществените оценки за работата на министрите
Томислав Дончев, Красимир Каракачанов, Красен Кралев и Лиляна Павлова са най-одобряваните министри от кабинета през декември. Трима от тях: Томислав Дончев, Красимир Каракачанов и Красен Кралев имат позитивен рейтинг – положителните оценки за работата им имат превес над отрицателните. Най-изразителен е растежът на утвърждение (от по 8%) към вицепремиера и Министър на външните работи Екатерина Захариева и към Министъра на стопанската система Емил Караниколов. С по 7% покачват утвърждението за работата си министрите Красимир Каракачанов, Валери Симеонов, Красимир Вълчев, Николай Нанков и Нено Димов. През миналите месеци дружно с утвърждението, пораства и неодобрението към Нено Димов, Емил Караниколов, Бисер Петков и Валентин Радев. С по 6% нараства утвърждението към работата на Владислав Горанов, както и към Теменужка Петкова.
С невисок рейтинг на утвърждение са министрите Румен Порожанов, Боил Банов и Нено Димов.
Кои са най-одобряваните български политици през декември 2017 година?
Топ 10 на най-одобряваните български политици през декември включва:
Мая Манолова със 71% одобрение;
Румен Радев със 70% одобрение;
Йорданка Фандъкова с 62% одобрение;
Томислав Дончев с 47% одобрение;
Бойко Борисов с 45% одобрение;
Красимир Каракачанов с 44% одобрение;
Красен Кралев с 38% одобрение;
Лиляна Павлова с 37% одобрение;
Георги Първанов с 35% одобрение;
Владислав Горанов с 34% утвърждение.
Електоралните настройки в края на 2017 година
Ако парламентарните избори се организираха в края на 2017 година, то ГЕРБ биха получили към 28%, а Българска социалистическа партия – 21% от вота. Оперативна програма са трета политическа мощ с малко над 6%, а Движение за права и свободи са четвърти също с към 6%. Това кой би бил трети и кой-четвърти е мъчно да се планува в извънизборна обстановка. ри нови избори ГЕРБ може да разчита на вота на 89% от гласоподавателите си от март 2017г., а Българска социалистическа партия – на 91%. Това са двата най-мобилизирани партийни електората. Непосредствено след тях се подреждат гласоподавателите на Движение за права и свободи – 84% от които биха повторили своя избор. Над две трети от някогашните гласоподаватели на Оперативна програма биха подкрепили още веднъж тази патриотична групировка. „ Воля ” са запазили към 60% от гласоподавателите си от март 2017 година като една трета от някогашните им гласоподаватели през днешния ден са разочаровани.
Нужни ли са предварителни избори?
62% се афишират срещу предварителни парламентарни избори с аргумента, че те са ненужни на страната. 22% поддържат възможното осъществяване на предварителен избор. Половината от симпатизантите на левицата желаят предварителни парламентарни избори. Показателно е, че близо половината от недоволните от кабинета не виждат в предварителните избори решение на проблемите. Един от главните причини на българите, които не желаят предварителен избор е, че не виждат кой би могъл да ръководи страната. Едва 24% от интервюираните преценят, че настоящето ръководство има управническа опция като 16% от тях я виждат в лицето на Българска социалистическа партия. 63% от гласоподавателите на Българска социалистическа партия имат вяра, че могат да ръководят страната по-добре от ГЕРБ.
Обществените настройки към държавните институции
Църквата и армията са институциите, утвърждението към които е по-висок дял от неодобрението през декември.
Българската православна черква е най-одобряваната институция в края на 2017 година от 52%. Жените, хората на възраст над 59 години, високообразованите респонденти, жителите на столицата и на градовете в страната по-често дават позитивни оценки за работата на БПЦ.
Армията е на второ място по утвърждение след БПЦ (с 42%), като позитивните оценки за нея леко нарастват през последните месеци. Одобрението към Народното събрание остава ниско и без смяна през последните шест месеца – 20%, а неодобрението нараства с 5% и към този момент е 71%. Няма социална група или каста, измежду която утвърждението към Народното събрание да надвишава неодобрението. Макар съдът да остава най-слабо одобряваната институция у нас, в актуалното проучване записваме слаба позитивна смяна. С 3% пораства утвърждението към съда и с 5% понижава неодобрението към тази институция. С 2% понижава и неодобрението към работата на прокуратурата. По отношение на полицията е налице еднопосочно отрицателна наклонност – и утвърждението спада, и неодобрението пораства през последните месеци. Една трета от българите утвърждават по едно и също време работата на държавното управление и на премиера. Негативните оценки за държавното управление остават повече от позитивните (55%: 35%). Промените в рейтинга на кабинета, обаче, които записваме в края на календарната 2017 година, могат да се дефинират като по-скоро позитивни. През последните месеци държавното управление прибавя 5 пункта утвърждение и сега е подкрепяно от 35% от българите. Леко се свива и неодобрението към кабинета. Крайно отрицателно отношение към кабинета записваме измежду гласоподавателите на Българска социалистическа партия (91% от тях не го одобряват). Една пета от българите са на мнение, че външната политика на настоящия кабинет става по-успешна. 8% от българите са оптимисти за бъдещето на българо-македонските връзки след подписването на спогодбите за двустранно съдействие. 20% показват, че са песимисти. Най-много оптимисти има измежду високообразованите и заможните българи, измежду жителите на градовете-областни центрове, измежду последователите на ГЕРБ и на Оперативна програма.
Обществените оценки за работата на ръководителите на държавни институции
Мая Манолова е най-одобряваният началник на държавна институция у нас. Работата на националния Омбудсман е одобрявана от 71% от българите. Президентът Румен Радев е одобряван от 70% от българите. Президентът е одобряван от 96% от левите гласоподаватели и от по към 60% от гласоподавателите на другите обединения, което го прави авторитетен политик. 54% от българите утвърждават работата на Патриарх Неофит. За последните шест месеца министър председателят Бойко Борисов печели 8% утвърждение. През декември позитивни оценки за работата му дават 45% от българите. Критично настроените са 48%. Премиерът получава безусловна поддръжка от гласоподавателите на Политическа партия ГЕРБ – утвърждават го 95% от тях. Новоизбраният ръководител на Народното събрание Цвета Караянчева е одобрявана от 29% от българите, като неодобрението към нея през декември възлиза на 32%. Ресурс за Цвета Караянчева са тези 39%, които сега декларират, че занапред ще образуват мнението си за нея като ръководител на Народното събрание.
Обществените преценки за работата на ръководителите на парламентарни групи
Цветан Цветанов е най-одобряваният ръководител на парламентарна група в българското Народно заседание. Одобряващите го са 31%, а отрицателно настроените – 59%. За последните месеци Цветанов печели 11% утвърждение.
Корнелия Нинова е одобрявана от 29% в качеството си на ръководител на ПГ на „ Българска социалистическа партия за България ”. Неодобряващите я са 60%. За последните шест месеца с 10% пораства неодобрението към работата на Корнелия Нинова, а в това време с 3% понижава утвърждението й. Корнелия Нинова е добре одобрявана от 89% от гласоподавателите на Българска социалистическа партия. Леко нараства утвърждението към работата на ръководителя на ПГ на Оперативна програма Волен Сидеров.
Обществените оценки за работата на министрите
Томислав Дончев, Красимир Каракачанов, Красен Кралев и Лиляна Павлова са най-одобряваните министри от кабинета през декември. Трима от тях: Томислав Дончев, Красимир Каракачанов и Красен Кралев имат позитивен рейтинг – положителните оценки за работата им имат превес над отрицателните. Най-изразителен е растежът на утвърждение (от по 8%) към вицепремиера и Министър на външните работи Екатерина Захариева и към Министъра на стопанската система Емил Караниколов. С по 7% покачват утвърждението за работата си министрите Красимир Каракачанов, Валери Симеонов, Красимир Вълчев, Николай Нанков и Нено Димов. През миналите месеци дружно с утвърждението, пораства и неодобрението към Нено Димов, Емил Караниколов, Бисер Петков и Валентин Радев. С по 6% нараства утвърждението към работата на Владислав Горанов, както и към Теменужка Петкова.
С невисок рейтинг на утвърждение са министрите Румен Порожанов, Боил Банов и Нено Димов.
Кои са най-одобряваните български политици през декември 2017 година?
Топ 10 на най-одобряваните български политици през декември включва:
Мая Манолова със 71% одобрение;
Румен Радев със 70% одобрение;
Йорданка Фандъкова с 62% одобрение;
Томислав Дончев с 47% одобрение;
Бойко Борисов с 45% одобрение;
Красимир Каракачанов с 44% одобрение;
Красен Кралев с 38% одобрение;
Лиляна Павлова с 37% одобрение;
Георги Първанов с 35% одобрение;
Владислав Горанов с 34% утвърждение.
Електоралните настройки в края на 2017 година
Ако парламентарните избори се организираха в края на 2017 година, то ГЕРБ биха получили към 28%, а Българска социалистическа партия – 21% от вота. Оперативна програма са трета политическа мощ с малко над 6%, а Движение за права и свободи са четвърти също с към 6%. Това кой би бил трети и кой-четвърти е мъчно да се планува в извънизборна обстановка. ри нови избори ГЕРБ може да разчита на вота на 89% от гласоподавателите си от март 2017г., а Българска социалистическа партия – на 91%. Това са двата най-мобилизирани партийни електората. Непосредствено след тях се подреждат гласоподавателите на Движение за права и свободи – 84% от които биха повторили своя избор. Над две трети от някогашните гласоподаватели на Оперативна програма биха подкрепили още веднъж тази патриотична групировка. „ Воля ” са запазили към 60% от гласоподавателите си от март 2017 година като една трета от някогашните им гласоподаватели през днешния ден са разочаровани.
Нужни ли са предварителни избори?
62% се афишират срещу предварителни парламентарни избори с аргумента, че те са ненужни на страната. 22% поддържат възможното осъществяване на предварителен избор. Половината от симпатизантите на левицата желаят предварителни парламентарни избори. Показателно е, че близо половината от недоволните от кабинета не виждат в предварителните избори решение на проблемите. Един от главните причини на българите, които не желаят предварителен избор е, че не виждат кой би могъл да ръководи страната. Едва 24% от интервюираните преценят, че настоящето ръководство има управническа опция като 16% от тях я виждат в лицето на Българска социалистическа партия. 63% от гласоподавателите на Българска социалистическа партия имат вяра, че могат да ръководят страната по-добре от ГЕРБ.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ