Коментар на д-р Благовест Върбаков През изминалата седмица се почувствах

Коментар на доктор Благовест Върбаков През миналата седмица се почувствах извънредно горделив и благополучен от будното съзнание на сънародниците ни за правдивост. В остарелия град Пловдив в небезизвестния дребен квартал Капана изпадналият в мизерия млад мъж Митко беше набит, бушониран от един баровец – възпирам се да го нарека мутра, че току-виж му хрумнало да ме подведе под правосъдна отговорност. Причината била, тъй като Митко непрекъснато досаждал на клиентите с предлагането на чорапи. В отговор на това обществените мрежи гръмнаха от остро отвращение, което предиздвикало този баровец на часа да затвори заведението си и изплашен да се изпокрие от хорския яд и, естествено, от погналата го полиция. Пред затворените порти на грозно прочулото се заведение няколко следващи дни се изсипаха протестиращи, пристигнаха, несъмнено, и медиите. Наред със виковете поради случилото се безсрамие с кроткия по манталитет Митко, полетяха като пролетна градушка безчет „ мръсни чорапи “, а пък бедният мъченик взе, че направи щур бизнес – дузината чорапи в неголямата му турска чанта съумя да изшитка за броени минути и освен това на прилична цена. Митко получи отмъщение поради болката си; снабди се с мечтаната убеденост, че бизнесът му отсега нататък няма да бъде обезпокояван от сходни ексцесии, грозящи телесното му здраве; Митко даже, което надали е очаквал, ненадейно стана народен воин, изцяло олицетворяващ изтерзания от недостиг и борещ се за оцеляване елементарен българин. За какво обаче напомням това събитие? Защо ли?! Защото тези „ мръсни чорапи “ прелестно обрисуват траялият над една година политически безпорядък в страната. Митко е новобранец, прощавайте, не целя да го обидя, а в противен случай – прекалено много ми е приветлив, само че уви, това е голата истина. Случилото се с него за прощален път потвърждава, че един битов спор може да докара до съществени безредици. Достатъчно е да си напомним по какъв начин пристигна началото на „ Арабската пролет “ – от разярил се на пръв взор нищожен спор сред един малък търговец на домашни посуди в Тунис с локалната власт, полицията. Последвал величествен скандал в тамошния град и по този начин пролетта цъфнала, та вързала освен там, само че и в редица арабски страни. Апропо, в Тунис към момента лятото не ще да се появи. Инцидентът с Митко обаче надали ще докара до „ пролетта “ у нас, тъй като един огромен олигарх се закани непременно да докара над целокупния български народ „ знойно лято “. То май от няколко година у нас има единствено ужасна зима и извънредно лято. За бранителите на пловдивчанина умерено може да се каже, че наподобяват на самобитни „ пролетарии “ – те са като едни самоотвержени бранители на онеправданите и угнетени труженеци от самозабравилите се от лакомия за имане наши баровци, пардон – олигарси. Но надалеч тази тъжна картина с „ чорапите “ на Митко е по-различна и контрастираща на днешната извънредно тежка обстановка, в която за злощастие се намираме. Докато хвърчат „ мръсните чорапи “ по пловдивските дюкяни, нима се замислим дали тази социална демонстрация, другояче задоволително показателна – признавам си, за по-добър углавен акт не бих се сетил, прекомерно надалеч от мисълта остава ясната равносметка за протичащото се в страната. България е освен без „ чорапи “, тъй като президентът Радев я събу и по този начин я остави да се скита немила-недрага по жълтите павета, само че и я съблече гола и захвърли да се лута засрамена като някоя „ лека жена “, та нека някой се смили и/или осмели да прикрие голотата ѝ с някое изоставено от миналогодишните митинги българско знаме и по този начин да ѝ спести унижението и резила пред нашата съвест. Кой ли не съблече клетата ни майка България?! Кой ли не я използва?! Кой ли през годините на демократичния ни преход не се изгаври с нея и не я омерзи?! Ние обаче сме доста загрижени за „ чорапите “ на Митко, за неговото прехранване – няма неприятно, по този начин той си изкарва с почтен труд насъщния и затова  би трябвало да му се помогне. Спор по тази причина няма! Дали осъзнаваме, че сме останали от дълго време без „ чорапи “, непрекъснато ги събуваме, или ни ги събуват, и се замеряме с тях. Скъсани, овехтели, миризливи – да, такива са, сходно на рояка добре изфабрикувани компромати, захвърляни против който и да е политически конкурент. Колко ясно демонстрира този нищожен случай с „ чорапите “ на Митко за скърбите на българина. Той е повече угрижен за тях, без да осъзнава, че стремително бива оголвана визията му за действителното положение на сегашното и за застрашеното бъдеще на демокрацията. Под видимо неугледната преживелица с тези „ чорапи “ изплува, в случай че някои съумеят да съзрат това, изкривената визия за правдивост. Замеряме се с „ мръсни чорапи “ наляво и надясно, а не разбираме, че казусът е в действителност доста по-дълбок и друг от пловдивската битова история. Не, не „ чорапите “ на Митко са казусът, който посочва неналичието на правдивост, а следващото събуване на българина, като изкривена демонстрация на митинг. Докато за прощален път оставаме боси, та даже и голи, демокрацията ни е мощно застрашена да си тръгне и в никакъв случай повече да не се завърне. Докато трупаме следващата купчина от „ мръсни чорапи “, нашата народна власт засрамена ще бъде изритана заради невъзможността си да остане тук и да се прояви в така жадуваната за всинца ни цялост. Че и по-страшно, още веднъж я грози поругаване от лицемерни политици, блудстващи без капка срам с възвишените ѝ идеали за правдивост. Онзи ден президентът Радев се жалвал пред папата за „ мръсните чорапи “ на родната ни корупция, безочливо усмърдяваща българското общество. Видите ли, папата като изтъкнат специалист по тази тематика му дал високо експертен съвет, привеждайки скъпите думи на неговата баба. Колко значима тематика за разискване с един папа! А това, че изявлението на Путин на връх 24-ти май за делото на св. братя Кирил и Методий е следващото му изоставяне на „ мръсни чорапи “ против неоспоримите достолепия на българската история, преднамерено пренебрегвайки святото дело на владетелите Борис Първи и Симеон Велики, очевидно не от особена значимост за президента Радев. Защо тези „ мръсни чорапи “ останаха вън от задушевния му диалог със светия отец? Сигурно за държавния ни глава не е никак от голяма важност за опазването на националната ни сигурност и културна еднаквост скандалните думи на таварищ Путин по отношение на българската писменост, а единствено и само проблемите с нашата корупция. Не знам кой и по какъв начин е размахвал „ чорапите “ си по време на аудиенцията при папата, само че несъмнено госпожа президентшата ни хвърли в надълбоко неразбиране дали е с чорапи или не, тъй като „ протоколното “ за такава аудиенция облекло е точно... „ белият панталон “ (?), комфортно прикриващ тази дребна детайлност. Ще си кажете, какво пък толкоз едни чорапи? Да, толкоз! Толкова, че да прозрем под белия панталон на първата ни дама „ мръсните чорапи “ освен на нейния брачен партньор, само че и на неговата хунта, с които по всякакъв начин се стремят да запушат устата на нашата народна власт,  докато най-после не я умъртвят. „ Мръсните чорапи “, с които президентът Радев и неговата хунта просташко замерят българската народна власт, са принудително събути от онази будна част от обществото ни, която възнегодува против опитите им да реставрират комунистическото ни минало. Но таман тези „ мръсни чорапи “ все в миналото ще политнат и към Президентството, нищо че още веднъж може да останем боси. И въпреки всичко, остава мощната ни вяра, че „ чорапите “ на пловдивчанина Митко ще са задоволителни да не замръзнем от надвисналата над нас поредна зима на болежка и страдалчество. Но ние сме длъжни да преживеем и тази на Радев, с цел да спасим демокрацията! А Митко ще продължава да продава чорапи, само че дали ще има кой да си купи? Д-р Благовест Върбаков е роден на 25 януари 1981 година в София. Завършва богословие в СУ през 2008 година Доктор по специалността от 2012 г. Завършва и Академията на Министерство на вътрешните работи. Специализирал е в няколко елитни непознати университета. Автор е на голям брой научни изявления, представени в реферирани интернационалните издания, като Кеймбридж, Колумбийския университет в Ню Йорк, Московския и Петербургския университети и други Експерт в региона на противодействието на религиозния тероризъм. Професионалната му кариера се развива в областта на преподавателската и научноизследователска активност, както и в ръководството на интернационалните бизнес планове. Награждаван е от Българската академия на науките с оценката „ Млад академик на Република България “ за 2011 година Редовен член на Съюза на учените в България. Международно сертифициран по Управление на риска. Класиран в Топ 20 бизнес мотивационни лектори за Централна и Източна Европа съгласно класацията на Европейската организация за мотивационни лектори.  Инициатор е на подписка против митинга и блокадите на кръстовища в София. Инициативата е на Facebook групата „ Не поддържам митинга “.