САЩ и Турция – дебелаците, които си позволяват да загубят малко мазнини
Комарите не изпитват състрадание към животното, от което пият кръв (Част II)
Продължение на материала от 14 август
Ще стартира с един образец, който малко по-късно ще стане ясно за какво е тук.
Преди 16 години в Созопол имаше един комфортен открит бар тъкмо сред остарелия и новия град, който от дълго време към този момент не съществува. Няма и диря от него. Но тогава беше оборотен и през деня, и нощем.
През деня продаваха, с изключение на всичко останало, и палачинки. За 1,50 лева, в случай че вярно си припомням (но това не е значимо за общата картинка). Точно до бара се появи нещо сходно на павилионче, от което започнаха да продават на промоция две палачинки за 1,50 лева Управителят на бара не беше удивен, само че и не си разплете чорапите от нерешителност. Пусна същата промоция – две за 1,50 лева Но скоро по-късно препирни с тези от павилиончето го ядосаха и той пусна промоция три за 1,50 лева Съвсем умерено ми сподели, че може и 4 да пусне, в случай че реши, а, в случай че доста го ядосат, ще почне да подарява палачинките.
След към седмица павилиончето затвори.
След малко ще се върнем към този образец.
Почти никой отвън Съединени американски щати, а и доста, доста огромна част от американците не имат вяра на това, че Тръмп ще направи „ Америка още веднъж велика “, както се закани още от предизборната си акция. Първо: светът видя, че той работи повече с лозунги, в сравнение с с каузи (а когато въпреки всичко има каузи, мнозина избират да ги е нямало!).
Помните, че президентът на няколко пъти трансформира мнението си първо дали, а по-късно и до каква степен е имало съветска интервенция в акцията му. Дори единствено това да беше, оттук нататък всяка негова дума се подлага на подозрение. Това е ситуацията.
Второ: по какъв начин ще реализира това, в случай че няма поради някаква мега- гига- Световна война, която да го направи император на Земята? Шегата настрани – всички здравомислещи хора се досещат, че става дума за издигане на Съединени американски щати до безспорното първо място на международната стопанска система, което ще й даде силата да се разпорежда като велика мощ (нещо, което се случва и сега…) и да бъде изцяло самостоятелна от останалия свят (нещо, което в XXI век е невъзможно).
А по какъв начин извършва този проект? Никой свободен пазар не може да устои до безспир на изолираност, както и на непрекъснати войни с съществени сътрудници и играчи. Ясно е, че Тръмп надува балон сега. Той залага на това, че Съединени американски щати имат запас, от който могат да губят известно време, до момента в който той си играе на корав политик. Както един тулуп може да погладува известно време, до момента в който топи от запасите си от мазнини.
Сега се връщаме към оня образец, с който започнахме. Явно Тръмп се пробва да продава по три палачинки за един и 50. И доста добре знае, че се изправя против съперници, които имат голям запас, само че не му пука, тъй като крайната цел тук е друга – не отстраняването на конкуренцията, а различен тип „ облага “.
Трябва да приемем, че следното не е невероятно: Тръмп си играе на PR. Играе го страшния, „ неприятното ченге “, мощния, тропа по масата и се прави, че постанова това или това. Засега има резултат и въздейства непосредствено и косвено на стопански процеси в интерес на страната си. С държанието си, с изключение на всичко останало, провокира и рекордно дъно за турската лира, а косвено – и на еврото.
Но това няма да продължи постоянно, тъй като трансформира Съединени американски щати в изолиран остров. Но (тук следва едно огромно НО) знае, че има задоволително време преди да изчерпа ресурсите (доверието включително). Нещата ще са относително постоянни до края на мандата му, а държанието му му подсигурява (поне по този начин си е направил сметката) преизбиране – гласоподавателите му обичат каубойското поведение.
Повече не му би трябвало. Когато си отиде и връчи на идващия ключа от Белия дом, Съединени американски щати тъкмо ще заорават носа в камъка до канавката. Но тогава Тръмп ще разгласи това за виновност точно на идващия.
Трябва да приемем, че и следното е допустимо: Тръмп облагодетелства други бизнеси, на хора от обкръжението си. Американски предприемачи, които имат потребност от козметично „ разчистване “ на места от конкуренция. Тръмп е преди всичко предприемач, а по-късно – политик. Той е образец за упоменатия в първа част на материала бизнесмен-комар, който влага стремително там, където има алтернатива за бърза и многократна възвръщаемост и се отдръпва, когато изсмуче ресурса на инвестицията си. Така води и държавната си политика – споделя и прави това, което му носи полза сега, след това се отмята от казаното и като че ли магическа амнезия го обзема (и много от гласоподавателите му).
За нас патриотизмът е едно, само че за предприемачите и политиците е напълно друго нещо – просто средство за реализиране на цели, заслон.
Трябва да приемем, че не е невероятно и да си играе на политик в интерес на други водачи и страни. Все отново следствието против него и щаба му за интервенция в акцията му до момента изкарва на бял свят много съветски финансови следи.
Както и в предходната част на материала споделих, това наподобява на „ Теория на конспирацията “, само че най-после на кино лентата лудият се оказа прав.
Нещо доста сходно прави и различен огромен другар на Москва – упоменатия в Част I Ердоган. Той също слага страната си в позицията на дебелака, който може да си разреши да поизгуби малко мазнини. Изолира Турция и говорейки за това по какъв начин ще я направи велика, я потапя. Лирата удари дъното, а с милосърдие президентът сподели на сънародниците си, че няма от какво да се тормозят, до момента в който той самият непрекъснато е в спор с някой международен водач и се прави на международен честен стожер и раздавач на право.
Ликвидира инвеститорския климат и централизира всичко в своите ръце. При него обаче крайностите са доста по-големи и репресиите против опозицията са очевидни, а и крайната цел е малко по друга – безспорната безконечна власт, каквато Тръмп знае, че не може (а и не му трябва) да има в Съединени американски щати.
Това е игра за огромни сили с доста запаси зад тила си, не е за всеки. Между тези играчи се намираме ние; и инвеститорите-комари. Те – които се облагодетелстват от мътната вода на играта сред огромните, и ние – губещите, чийто непрекъснати приходи ще останат несъразмерни с непостоянните разтърсвания на пазарите.
Продължение на материала от 14 август
Ще стартира с един образец, който малко по-късно ще стане ясно за какво е тук.
Преди 16 години в Созопол имаше един комфортен открит бар тъкмо сред остарелия и новия град, който от дълго време към този момент не съществува. Няма и диря от него. Но тогава беше оборотен и през деня, и нощем.
През деня продаваха, с изключение на всичко останало, и палачинки. За 1,50 лева, в случай че вярно си припомням (но това не е значимо за общата картинка). Точно до бара се появи нещо сходно на павилионче, от което започнаха да продават на промоция две палачинки за 1,50 лева Управителят на бара не беше удивен, само че и не си разплете чорапите от нерешителност. Пусна същата промоция – две за 1,50 лева Но скоро по-късно препирни с тези от павилиончето го ядосаха и той пусна промоция три за 1,50 лева Съвсем умерено ми сподели, че може и 4 да пусне, в случай че реши, а, в случай че доста го ядосат, ще почне да подарява палачинките.
След към седмица павилиончето затвори.
След малко ще се върнем към този образец.
Почти никой отвън Съединени американски щати, а и доста, доста огромна част от американците не имат вяра на това, че Тръмп ще направи „ Америка още веднъж велика “, както се закани още от предизборната си акция. Първо: светът видя, че той работи повече с лозунги, в сравнение с с каузи (а когато въпреки всичко има каузи, мнозина избират да ги е нямало!).
Помните, че президентът на няколко пъти трансформира мнението си първо дали, а по-късно и до каква степен е имало съветска интервенция в акцията му. Дори единствено това да беше, оттук нататък всяка негова дума се подлага на подозрение. Това е ситуацията.
Второ: по какъв начин ще реализира това, в случай че няма поради някаква мега- гига- Световна война, която да го направи император на Земята? Шегата настрани – всички здравомислещи хора се досещат, че става дума за издигане на Съединени американски щати до безспорното първо място на международната стопанска система, което ще й даде силата да се разпорежда като велика мощ (нещо, което се случва и сега…) и да бъде изцяло самостоятелна от останалия свят (нещо, което в XXI век е невъзможно).
А по какъв начин извършва този проект? Никой свободен пазар не може да устои до безспир на изолираност, както и на непрекъснати войни с съществени сътрудници и играчи. Ясно е, че Тръмп надува балон сега. Той залага на това, че Съединени американски щати имат запас, от който могат да губят известно време, до момента в който той си играе на корав политик. Както един тулуп може да погладува известно време, до момента в който топи от запасите си от мазнини.
Сега се връщаме към оня образец, с който започнахме. Явно Тръмп се пробва да продава по три палачинки за един и 50. И доста добре знае, че се изправя против съперници, които имат голям запас, само че не му пука, тъй като крайната цел тук е друга – не отстраняването на конкуренцията, а различен тип „ облага “.
Трябва да приемем, че следното не е невероятно: Тръмп си играе на PR. Играе го страшния, „ неприятното ченге “, мощния, тропа по масата и се прави, че постанова това или това. Засега има резултат и въздейства непосредствено и косвено на стопански процеси в интерес на страната си. С държанието си, с изключение на всичко останало, провокира и рекордно дъно за турската лира, а косвено – и на еврото.
Но това няма да продължи постоянно, тъй като трансформира Съединени американски щати в изолиран остров. Но (тук следва едно огромно НО) знае, че има задоволително време преди да изчерпа ресурсите (доверието включително). Нещата ще са относително постоянни до края на мандата му, а държанието му му подсигурява (поне по този начин си е направил сметката) преизбиране – гласоподавателите му обичат каубойското поведение.
Повече не му би трябвало. Когато си отиде и връчи на идващия ключа от Белия дом, Съединени американски щати тъкмо ще заорават носа в камъка до канавката. Но тогава Тръмп ще разгласи това за виновност точно на идващия.
Трябва да приемем, че и следното е допустимо: Тръмп облагодетелства други бизнеси, на хора от обкръжението си. Американски предприемачи, които имат потребност от козметично „ разчистване “ на места от конкуренция. Тръмп е преди всичко предприемач, а по-късно – политик. Той е образец за упоменатия в първа част на материала бизнесмен-комар, който влага стремително там, където има алтернатива за бърза и многократна възвръщаемост и се отдръпва, когато изсмуче ресурса на инвестицията си. Така води и държавната си политика – споделя и прави това, което му носи полза сега, след това се отмята от казаното и като че ли магическа амнезия го обзема (и много от гласоподавателите му).
За нас патриотизмът е едно, само че за предприемачите и политиците е напълно друго нещо – просто средство за реализиране на цели, заслон.
Трябва да приемем, че не е невероятно и да си играе на политик в интерес на други водачи и страни. Все отново следствието против него и щаба му за интервенция в акцията му до момента изкарва на бял свят много съветски финансови следи.
Както и в предходната част на материала споделих, това наподобява на „ Теория на конспирацията “, само че най-после на кино лентата лудият се оказа прав.
Нещо доста сходно прави и различен огромен другар на Москва – упоменатия в Част I Ердоган. Той също слага страната си в позицията на дебелака, който може да си разреши да поизгуби малко мазнини. Изолира Турция и говорейки за това по какъв начин ще я направи велика, я потапя. Лирата удари дъното, а с милосърдие президентът сподели на сънародниците си, че няма от какво да се тормозят, до момента в който той самият непрекъснато е в спор с някой международен водач и се прави на международен честен стожер и раздавач на право.
Ликвидира инвеститорския климат и централизира всичко в своите ръце. При него обаче крайностите са доста по-големи и репресиите против опозицията са очевидни, а и крайната цел е малко по друга – безспорната безконечна власт, каквато Тръмп знае, че не може (а и не му трябва) да има в Съединени американски щати.
Това е игра за огромни сили с доста запаси зад тила си, не е за всеки. Между тези играчи се намираме ние; и инвеститорите-комари. Те – които се облагодетелстват от мътната вода на играта сред огромните, и ние – губещите, чийто непрекъснати приходи ще останат несъразмерни с непостоянните разтърсвания на пазарите.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ