Психолог: Възпитавайте, не дресирайте детето
Командваме и нареждаме: „ направи “, „ ела “, „ остави “, „ не пипай ! “, а, когато детето не се подчини, следват санкции.
Ние сме възпитавани по този начин. Пренасяме този модел и върху децата и внуците.
Тази тактичност е присъща на дресировката, не на възпитанието, обяснява психологът Александър Копитко и споделя какви са рисковете.
Възпитанието изисква родителите да се отнасят с почитание и голямо самообладание към детето. Когато направи пакост, да не крещят, да не заплашват, нито да санкционират. А да седнат умерено да създадат анализ на постъпката.
Ако по някаква причина детето повтори неприемливото държание, родителите още веднъж и още веднъж да му изясняват обстановката, до момента в който то не разбере къде е сбъркало и за какво не е право.
При този метод, даже „ сложните “ деца схващат какво е „ положително “ и какво „ неприятно “. И освен схващат, само че и стартират да проучват своите дейности и в бъдеще подхождат по-осъзнато.
Докато, в случай че майката вика, кара се и санкционира, а детето не схваща повода, резултат няма. Постепенно то усвоява неверен модел : „ Мама се ядосва, вика, значи, аз не съм прав. А щом не съм прав, ще бъда осъден! “
Детето обаче не схваща за какво, нито какви са претекстовете за това и никой не му ги изяснява. То се учи да се подчинява, да извършва команди, дадени от по-силния – от възрастния, който разполага с власт.
Друга обстановка: На двора има свада. Детето се прибира в къщи и споделя случката. В единия случай родителите го навикват, че се сбило с момчетата, без да се задълбочават.
В другия – питат какво тъкмо се е случило.
Детето споделя, че се е застъпило за момиче. Това е настроило останалите и се е стигнало до свада. Тогава татко му го хвали, че се е дължал като благородник и го праща назад на двора, с цел да намерят различни способи да се схванат.
В този случай детето ще разбере, че първо би трябвало да се опита да се контракти и да потърси помощ от възрастните. И този урок може да бъде елементарно усвоен и да е потребен за цялостен живот.
Ако лепнете на детето непосредствено етикет „ отговорен “, без да се интересувате от съответната постъпка, ще го отблъснете, изяснява психологът.
За него това ще засегнатост. То няма да извлече никаква поука. Напротив. Следващия път ще се опита да направи по този начин, че „ родителите му да не научат “, с цел да не му се карат. И ще търси метод да се измъкне, да избяга от отговорност или да излъже. За него светът няма да е безвредно място, щом родителите не го поддържат, не му имат вяра, не схващат и изобщо не се интересуват кой е отговорен и кой - прав. А това е тъжно.
„ Дресираният “ човек не схваща от различен език. От детството си той е научил този модел: „ Ако ти викат, се подчинявай! “
И по-късно придвижват този модел и в своето семейство. А това значи, че мултиплицират недоумение, неприемане и нелюбов.
Мона Василева / Новите родители
