Кольо Парамов, бивш главен ревизор на БНБ, в специално интервю

Парамов пред SafeNews: Финансови комбинации натоварват държавата

Кольо Парамов, някогашен основен инспектор на Българска народна банка, в особено изявление за SafeNews разяснява финансовите последици от комбинации и небрежност при ръководството на българския паричен запас.

SN: Г-н Парамов, намирам ви в Лондон, само че ще стартираме диалога по български тематики. 21 милиона нови банкноти с номинал от 100 лв. не са отпечатани. Как дефицитът на тези 2.1 милиарда лв. се отразява на паричното обращение за развиването на стопанската система?

Захарова: Реториката на Киев за преустановяване на спора е обвързвана с изборните цикли в Съединени американски щати 24.07.24 09:42 НА ЖИВО – Борисов: Споделената отговорност би трябвало да стане главен принцип на мислене измежду политиците 24.07.24 09:41 Парамов пред SafeNews: Финансови комбинации натоварват страната 24.07.24 09:35 НА ЖИВО – Пеевски: Искам да знам Христо Иванов-Шехерезадата какъв брой срещи има с шефа на съда 24.07.24 09:26 Проучване на Reuters/Ipsos: Камала Харис води пред Тръмп с два процентни пункта 24.07.24 09:24

Явно тези, които ръководят Централната банка, са изпаднали в някакъв захлас и от тази позиция загубата е сериозна. Защото през 1995 година направихме най-модерната печатница за банкови услуги в Европа. И тогава в интензивен проект и в най-евтиния вид изградихме база, която е първа в Европа за това време. Започнахме да печатаме парите на целия свят. Това, което се случва през днешния ден, е съдбовно, тъй като не е належащо да констатираш, че не си кадърен да направиш съответната поръчка, да я пуснеш, да я обработиш и да я реализираш. И то откакто печатницата се намира в София. Тя е на доста съществено място. И всичко останало като опрощение звучи нереално, несериозно, недържавнически. В последна сметка не е това изискване, за ръководство на националния паричен запас, както е станало. Защото това е лека насмешка с уговорката и последователността за ръководство на българските финансови запаси.

SN: Г-н Парамов, при подобен дефицит подходящо ли е да се освободят банкноти от стратегическия запас на Българска народна банка?

Това ще стане мъчно като позволение и опция. УС на Българска народна банка би трябвало да се нагърби в една тежка и рискова обстановка да моделира този развой. В момента, в който се разбере, че неналичието на тези пари затрудняват самото парично послание, може да има съществени последици. Напоследък банкнотите от 50 и 100 лева са доста по-важни в сравнение с другите, защото с тях се зареждат машините и се употребяват най-много оттова. Още повече, че обособените банки имат интерес тези машини да работят тъкмо и ясно, защото там пък се взимат съществени такси. Тези такси за разлика от други европейски страни са фрапиращи. Ако съпоставим облагата на комерсиалните банки и забележим от кое място идва тази облага, ще се убедим, че отново се разминаваме с другите европейски страни.

73-75% от облагата на комерсиалните банки у нас идва от такси. А в Европа този % е не повече от 38-40, показва Кольо Парамов.

Останалата облага от 60% на банките в Европа се заработва по раздадените заеми, по лихвите, по схемата на спомагателното банкиране. Докато при нас най-лесно е да се вземат парите от таксите и за изтеглените пари от машините. Ако тези банкноти ги няма, представете си, какво стеснение и каква проблематична обстановка се явява за самите търговски банки, с цел да получат тези банкноти и да заредят банкоматите.

SN: Г-н Парамов, неведнъж с вас сме говорили, че България има потребност да набележи строги и прецизни ограничения, с цел да дефинира казуса с противозаконните пари в офшорни сметки и законните пари там. Нещо прави ли се по въпроса?

Нищо не се прави по този въпрос. В момента в Америка и в OLAF – Европейската работа за битка с измамите доста повече се работи по тази тематика. Те ни учат като образец, като вид и като модел на противоречие на пазарните разлики. Защото не може една дребна България, която има Брутният вътрешен продукт от 100 милиарда лв., да има изнесени толкоз пари на открито. Още повече, че това изнасяне на тези пари на открито е безусловно нелегално. На процедура имаме орган, основан 2001-2002 година: финансовото разузнаване. То беше първоначално към Министерството на финансите, по-късно бе пратено в ДАНС и сега е там. Цялата тази структура, подредена тогава като модел и реализация, не стигна до тези трайни позитивни трендове, които да подсигуряват уговорката и точността при следенето на износа на пари.

Истината е една: у нас олигархията сътвори такива условия, посредством които да не може да се наблюдават техните пари и да не може да се търси никакъв надзор по гонене, твърди Кольо Парамов.

Например, неуместно е в Германия да изнесеш 10 010 евро и да не те попитат от кое място са, какви са, що са. В България можеш да изнесеш 10 милиона евро и никой не може да те спре, никой не може да те ревизира по какъв метод са обезпечени тези пари. Затова имаш през днешния ден 4 450 офшора, в които има 54-55 милиарда $. А това са пари, които са сериозен Брутният вътрешен продукт, който да подсигурява по един или различен метод устойчива икономическа инвестиция. И тя да бъде под управлението на страната, да вземем за пример.

SN: Г-н Парамов, в края на предходната година България попадна в сив лист на страни, следени за пране на пари. Дали има изгледи да бъдем извадени от него?

Не можем да бъдем извадени. Напротив, в най-скоро време до първи септември ще бъде доказана тази констатация. И оттук насетне нещата ще станат малко по-сложни. Не поради друго, а поради изискването, че се трансформираме във вид, в който лъжата във финансов проект е първенствуваща. Значи, да вземем за съпоставяне Гърция. Там имаше един финансов министър от 27 януари до 6 юли 2015 година – Янис Варуфакис. Той настрои сериозен финансов надзор. И въпреки че беше случайно определен от 7-8 богати гръцки корабособственици, той като финансов министър регламентира всичко във връзка с договарянията с еврото и съумя да обезпечи полза на гръцката страна за 160 милиарда евро. Той направи всичко допустимо да опрости 106 милиарда евро, да вземе нов заем от 30 милиарда евро, да обезпечи отсрочване на заплащане на последните 5 заема от 24 милиарда евро.

Ето един финансов министър като Янис Варуфакис, който съумя да способства за своята страна феноменални резултати, показва Кольо Парамов.

Докато у нас нашите финансови министри, все едно че са закотвени към схемата на олигарсите и се люшкат от едната към другата позиция. Ако бяхме влезнали в еврото до момента, в случай че не бяха тези комбинации с банкрута на КТБ през 2014 година, с подставените други спомагателни противозаконни схеми, ние щяхме да имаме неповторим интерес във връзка с прилагане на средства от Европейската централна банка, във връзка с балансиране на вътрешните запаси, във връзка с прегледа и инспекцията на ресурса вътре в страната от позиция на салдото. Защото можехме да употребяваме междинни кратковременни заеми за капиталова непоклатимост. И тази капиталова непоклатимост щеше да донесе на България доста повече работни места, доста повече приходи, доста повече икономическа автономия и благосъстояние. Отколкото да се занимаваме с разновидности на всякакви комбинатори, които могат единствено да забогатяват, а не могат да регистрират интереса на страната.

SN: Г-н Парамов, какъв е ходът на делото РИКО? Много се говореше за него, в този момент спря да се приказва. Прекратено ли е?

Ходът на делото РИКО е тежък. Американците на 22 януари 2022 година изпратиха за 18 месеца предписание делото да се гледа в Софийския градски съд. Софийски градски съд през септември 2023 година отхвърли да го гледа по някакви техни си вътрешни аргументи. Върховният касационен съд на 1 октомври разпореди на Софийски градски съд отначало да се прегледа делото в границите на 6 месеца. Този период изтече на 1 април. От 1 април до момента 23 юли няма към момента умозаключение. Отговорността тук е следната: Българска народна банка не желае и не може да бъде главен очевидец по делото РИКО. И там към този момент нещата стават доста по-груби и доста по-фатални.

Предвидено е, че Международният углавен съд в Ню Йорк, който гледа делата по РИКО, и заместник-председателят на този съд, който дава отговор за тези каузи по света, удостоверява изискването, че по това дело, откакто България откаже документално и ангажирано гледане, то ще се върне назад в Ню Йорк, изяснява Кольо Парамов.

Но забележете, това дело ще се гледа с целия давностен интервал и то на доста тежки условия при тройни наказателни лихви. Такива лихви доста малко страни са си разрешавали. Сега ние към този момент ще бъдем подсъдни като страна и ще би трябвало да платим тройни наказателни лихви за целия този съзнателно занимателен интервал. Тези лихви са над 550 милиона $.