Подводен вулкан до Санторини може да потопи половин Европа в пепел
Колумбо – е най-активният сега подводен вулкан в Средиземно море. Той е един от 20-те във вулканична верига, разпростряла се на североизток от о. Санторини
Тук се свързват две тектонични плочи – европейската и азиатската. Това поражда трусове и вулканична интензивност.
Изригването му заплашва с злополука Европа и Близкия изток, а следствията ще обиден целия свят. Вулканът се назовава Колумбо и е на 7 км от курортния гръцки остров Санторини…
Бели къщички, накацали по стръмните скатове, ултрамаринови куполи на църквите на фона на синьото Егейско море . А паралелно с цялата плажно-маслинена идилия кипи голямо магмено огнище, което всеки миг може да изригне. В геологически смисъл обаче това може да значи в течение на към 150 години.
За тревожното изобретение оповестяват откриватели от Имперския лицей в Лондон (Великобритания) и Университета в Орегон (САЩ). Интригата е в това, че подводните вулкани са по-слабо изучени от наземните им събратя. Много е мъчно да се разположат сеизмографи и други сензори на морското дъно. Затова учените ползват нова технология, благодарение на която могат да следят недрата на подводния вулкан с висока резолюция.
„ Това прилича ултразвуково проучване – изяснява Микеле Паупато, един от създателите. -Така открихме гигантския казан с магма с размер 1,4 км3. Много ли е това? Представете си разстояние, което изминавате за към 15-20 минути вървене (ок. 1,5 км), и прибавете още толкоз във височина. Ето подобен величествен басейн с магма се плиска под Коломбо. “
Невъзможно е да се предскаже точният миг на изригването
Но учените са уверени, че то ще е извънредно мощно. Подобно на това на вулкана Хунга Тонга – Хунга Хаапаи в Тихия океан през 2022 година Проблемът обаче е, че Колумбо не се намира в голям океан надалеч от континентите, а в относително неголямото и затворено Средиземно море. На една ръка разстояние освен до Санторини, само че и до гъсто обитаемоте брегове на Гърция и Турция. Редом са също Египет и Кипър. Затова и провалите ще са доста по-големи.
Стълб от пепел и вулканични газове ще се издигне на десетки километри височина, плануват учените. За съпоставяне Хунга Тонга -Хунга Хаапаи изхвърли отвесен дирек на 58 км височина!
Но въпреки всичко в паметта остава не той, а исландският Ейяфятлайокудъл, който образува не изключително мощен дирек – „ единствено “ 13 км. Това обаче докара до авиационен колапс в цяла Европа и Северна Америка. Небето потъмня за седмица, 10 милиона пасажери останаха на земята поради анулирани полети.
Цунами
Има и още една подла специфичност – Колумбо е плидководен вулкан. Основата му се намира на дълбочина 500 метра, а върхът на кратера му е единствено 10 м под повърхността на водата. Затова изригването му може да провокира цунами, което да опустоши бреговете на прилежащите страни.
Въобще вълните цунами са най-вече океански феномен, за гигантската вълна е необходим шир, с цел да се разгърне. Но и в Средиземно море могат да се образуват, това не е апокалиптичен мит. Възникват най-често след трусове, само че също и от изригване на подводни вулкани. Въпросният Колумбо става провинен за цунами през 1650 година, когато огнедишащата планина се взривява за финален път. Тогава водна стена покрива острова в радиус от 150 км.
А преди 3500 години, през 1620 – 1630 г.пр.н.е., цунами унищожава антична цивилизация и поражда легендата за Атлантида.
Удивително съвпадане – най-мрачната вулканична злополука в историята се случва точно на Санторини. Мощното изригване на вулкана Тира (за разлика от Колумбо той не е подводен) предизвика земетресение. Цунами с височина от 35 до 150 метра доближава остров Крит, унищожава процъфтяващите градове на минойската цивилизация и лишава живота на хиляди. Пепелта засипва плодородните полета, хората измират от апетит. Смята се, че нещастието въодушевява Платон за описа за гибелта на Атлантида. Дори Жак Ив Кусто търси следите на атлантите в Средиземно море.
И един колорит: съществува версия, съгласно която Колумбо и Тира са елементи от една и съща магмена система. Така че всичко е допустимо.
Вулканична зима
След мощни изригвания на вулкани пепелта се пръсва над цялата планета. Превръща се в самобитен екран, който не пропуща слънчевите лъчи, и на Земята настава захлаждане.
Вулканични зими са се случвали нееднократно. Днес, в епохата на световното стопляне, леко охлаждащ резултат би бил даже плюс. Кой е забелязал вулканичната зима на 1991 година след изригването на вулкана Пинатубо в Индонезия? Климатолозите зафиксират, че междинната температура на планетата е спаднала с 0,5 градуса. Но парниковият резултат бързо си възстановява позициите.
А преди 40 000 години изригванията на Казбек, на вулканите в Италия и в Карпатите вършат климата толкоз необработен, че неандерталците не съумяват да оцелеят (това е единствено догадка все пак). И вулканът на Санторини може да скапе времето. Палеоклиматолози потвърждават, че преди 3500 години е настъпило захлаждане по цялата планета – от Америка до Европа и Китай.
Инфо: www.volcanodiscovery.com




