Колосите на Мемнон
Колосите на Мемном са две скулптури, изобразяващи Аменхотеп III (1386 – 1353 г.пр.н.е) от 18-тата династия на Египет. Те са ситуирани западно от днешния град Луксор и са ориентирани на изток към река Нил. Статуите изобразяват седналия цар на престол, декориран с орнаменти като облика на неговата майка, брачната половинка му и господ Хапи – три фигури, символизиращи прераждането. Колосите на Мемном са високи 18 метра и всяка от тях тежи 720 тона – и двете са издълбани от по един цялостен каменен блок.
Колосите на Мемном са нещо като пазители на погребалния комплекс на Аменхотеп III, който в миналото се е намирал директно зад тях. Земетресения, наводнения и античната процедура да се използват по-стари монументи и здания като ресурсен материал за създаване на нови структури, способстват за разрушаването на големия комплекс. Днес от него е останало прекомерно малко – единствено двете колосални скулптури, които в миналото са стояли на портите му.
Името на статуите идва от героя от древногръцката митология Мемнон, който се притекъл на помощ на троянците по време на Троянската война, само че е погубен от Ахил. Неговата храброст и уменията му в борба го трансформират в воин. Туристите, виждайки впечатляващите фигури, ги свързали с легендата за Мемном, вместо с Аменхотеп III – връзка, която е препоръчана и от египетския историк Манетон от 3 век, който твърдял, че Мемнон и Аменхотеп III са една и съща персона.
Гръцките писатели постоянно наричали целия комплекс Memnomium и той постоянно е свързван с вълшебства и тайнственост, защото някои хора твърдели, че чуват звуци, идващи от една от статуите, които били интерпретирани като пророчества.
Аменхотеп III и величието на Египет
Аменхотеп III живял по време на Новото царство в Египет ( 1570 – 1069 г.пр.н.е) – интервал, през който страната имала популярност, благосъстояние и мощност. Баща му, Тутмос IV, завещал на сина си сполучлива и постоянна империя, притежаваща огромни благосъстояния и новият цар употребявал това рационално. Аменхотеп III бил единствено на 12 години, когато наследява трона и се дами за Tiye – момиче на 11 години, произхождащо от влиятелно семейство. Тя получава купата Велика кралска брачна половинка – чест, която не получила даже майката на Аменхотеп III. Това спечелило на царя и царицата още по-голяма власт.
Аменхотеп III
В сходство с традициите на могъщите фараони, Аменхотеп III съвсем неотложно се залавя с реализирането на огромни строителни планове в цялостен Египет. Той си представял Египет като прелестна земя, която щяла да оставя възприятие на благоговение у всеки, а 250-те здания, храмове и скулптури, които щял да построи щели да свидетелстват както за неговия триумф, по този начин и за този на страната. Дворецът му на западния бряг на Нил наоколо до Тива, се разполагал на над 30 хектара земя и включвал просторни жилища, конферентни зали, тронна и приемна зала, фестивална зала, библиотеки, градини, складови пространства, кухни и храм на господ Амон.
Аменхотеп III построил толкоз доста монументи, храмове и други здания, че по-късно египтолозите му приписват извънредно дълъг интервал на ръководство, защото им изглеждало невероятно един цар да разполага с толкоз доста запаси, с цел да построи всичко това за по-малко от 100 години. Аменхотеп III несъмнено царувал доста по-малко, само че ръководството му било извънредно дейно.
Той бил занаятчия на дипломацията и доста други страни имали задължения към него като по този метод, Аменхотеп III се уверявал, че са склонни да се подчиняват на желанията у. Щедростта му към другарски настроените царе била известна и той имал извънредно печеливши връзки с околните нации, които пълнели съкровищницата на Египет. Аменхотеп III съумял даже да резервира достойнството на египетските дами като отказвал да ги изпраща в непознати страни, където да стават съпруги на непознати управници, потвърждавайки, че никоя щерка на Египет не е била изпращана в друга земя и това в никакъв случай няма да се случи. Някои нации не били съгласни с тази процедура, само че по този метод Аменхотеп III показвал, че се придържа към традициите и културните полезности, което му печели голямо почитание.
Погребалният комплекс на Аменхотеп III
Погребалният комплекс на Аменхотеп III бил по-голям и по-величествен от всичко друго, издигнато в Египет дотогава. По време на построяването му бил по-великолепен даже от храма в Карнак. Той се разполагал на 35 хектара земя и включвал многочислени пространства, зали и галерии, за които се счита, че отразявали Египетския парадайс.
Пазителите на портите
Статуите са направени от единични каменни блокове, добивани или от региона на Мемфис на север или от региона на Асуан на юг. Ако са добивани от север, това значи, че е трябвало да бъдат превозени от 645 километра разстояние, а в случай че са добивани от юг – от разстояние 238 километра. До ден-днешен не е известно по какъв начин тези големи каменни блокове са били пренасяни от такова огромно разстояние.
Макар че през днешния ден са полуразрушени, Колосите на Мемнон са представлявали величествено изображение на царя-бог Аменхотеп III. В продължение на епохи той е бил обожествяван и уважаван като господ.
Изкуството в Древен Египет било създавано, с цел да бъде и функционално и Колосите не са изключение. Статуите служели освен като пазители на комплекса, само че и разрешавали на царя да се „ свърже “ с тях и да получи мощ и устойчивост посредством тях. Те били считани за домове за душата на умрелия цар за времето, когато посещава земята и трябвало до тях да се слага храна и вода. Колосите се считали за освен това от елементарни каменни облици, изключително откакто един от тях почнал да „ пее “.
Гръцкият историк Страбон бил първият, който написа, че е чул чудноват тон, който той окачествява като „ пеене “. Той твърди, че след земетресение една от статуите почнала да издава тон, само че не бил сигурен от коя част идвал той. Много други след Страбон удостоверяват думите му. Хора от разнообразни обществени съсловия и поклонници на разнообразни религии отивали до мястото, с цел да зададат въпрос и да се помолят за отговор от боговете. Това продължава до момента в който не отива римския император Септимий Север, който не чул никакъв тон от статуите. Надявайки се да омилостиви боговете, той поправил северната скулптура и по-късно „ пеенето “ спряло изцяло.
