България на едно от последните места в ЕС по четене на книги
коло 20 % от пълнолетните български мъже /или съвсем всеки пети българин/ и 30 % от българските дами /всяка трета/, са прочели най-малко 5 или повече книги през предходната година, демонстрират данни от разбор на Евростат, отдаден на културните привички на европейците и по-специално четенето на книги. По този индикатор страната ни е на 21-ва позиция в ЕС-28, при междинни данни - 42 % четящи дами в Европейски Съюз и 30 % - мъже, предава Българска национална телевизия.
Според проучване, оповестено на уеб страницата на Асоциация "Българска книга ", профилът на "четящия българин " е следният: просветен и живеещ в столицата или по-голям град. Четящият българин е най-вече в дейна трудова възраст, с по-висок обществен статус, с по-високо обучение и приходи и с по-престижни професионални занимания.
Аудиторията на нечетящите българи се образува най-вече от непревилигированите и уязвими групи на популацията: в по-малките села и градове, по-възрастни, по-необразовани, с ниски приходи, работещи неквалифициран труд.
Според проучването - четенето на книги се явява трето по степен занятие на българите в свободното време, като на първа позиция е гледането на телевизия /95 процента/, а на втора позиция - сърфирането в интернет - над 50 %.
По настоящи данни на Национален статистически институт у нас през предходната година е имало над 4000 библиотеки, като единствено 47 от тях са били с хартиен фонд над 200 хиляди. Регистрираните постоянни читатели в библиотеките са били към четвърт милион, като приблизително на един четец са се падали по 30 прочетени книги.
Според проучване, оповестено на уеб страницата на Асоциация "Българска книга ", профилът на "четящия българин " е следният: просветен и живеещ в столицата или по-голям град. Четящият българин е най-вече в дейна трудова възраст, с по-висок обществен статус, с по-високо обучение и приходи и с по-престижни професионални занимания.
Аудиторията на нечетящите българи се образува най-вече от непревилигированите и уязвими групи на популацията: в по-малките села и градове, по-възрастни, по-необразовани, с ниски приходи, работещи неквалифициран труд.
Според проучването - четенето на книги се явява трето по степен занятие на българите в свободното време, като на първа позиция е гледането на телевизия /95 процента/, а на втора позиция - сърфирането в интернет - над 50 %.
По настоящи данни на Национален статистически институт у нас през предходната година е имало над 4000 библиотеки, като единствено 47 от тях са били с хартиен фонд над 200 хиляди. Регистрираните постоянни читатели в библиотеките са били към четвърт милион, като приблизително на един четец са се падали по 30 прочетени книги.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ