Колкото и далеч да сме от бойните действия в Украйна,

Колкото и надалеч да сме от бойните дейности в Украйна, войната за истината от дълго време гори пред очите ни в обществените мрежи. Неспособността или явното отвращение на модераторите им да филтрират откровената дезинформация може да разкаля терена до отчайваща степен. 

Всеки образован човек обаче разполага с това, което му е належащо, с цел да се пази в конфликта с подправени вести, твърди Тим Хартфорд. Журналистът от Financial Times e създател на няколко книги, които са отдадени на това да оказват помощ на хората да схващат света към себе си по-добре благодарение на статистиката и данните. 

Хартфорд споделя, че най-ценните запаси против дезинформацията са любознателността, търпението, постоянството и здравият разсъдък - те биха били задоволителни и за хора, които не са посветили години от живота си в проучване на рецесията в Украйна.  

Той дава пет практични образеца за методите, по които можем да се ориентираме в потока от спорни послания и облици. 

На първо място - би трябвало да си дадем сметка, че огромна част от дезинформацията е неуместно обикновена и това си проличава, когато отделим време за инспекция. 

От години съществува митът, че хитро манипулираните статистически данни са най-опасните оръжия на дезинформацията. Възходът на AI докара и до опасения за разпространяването на неистини посредством deep fake технологии. Но не е нужно против вас да стои занаятчия на специфичните резултати, с цел да се опита да ви заблуди. 

Аудиторията, която е възприемчива на внушения или просто няма време да ревизира всички обстоятелства, може да се подведе и по зле скалъпените неистини. 

Тим Хартфорд разказва огромна част от дезинформацията към Украйна като материал " на равнище детска градина " с разпространяване на клипове от видеоигри или екшън-филми като " събития " от фронта. Зрелищното наличие, извадено от подтекст, е идеално за бързо шерване в обществените мрежи. Видеото може и да е автентично, само че описанието му е цялостна неистина. 

Важно е да обръщаме внимание освен на " новината ", само че и на личната си реакция по отношение на нея. 

" Хващаме на манипулациите не тъй като сме глупави, а тъй като сме прочувствено възбудени ", споделя Хартфорд. 

Често можем да разпознаем лъжите, в случай че се замислим трезво над това, което четем или гледаме. Но в случай че сме гневни, уплашени или възхитени от посланието им, няма по какъв начин да разсъждаваме умерено. 

Никой не е самичък в борбата за истината. 

Дезинформацията не е нищо ново, само че през последните години се появиха голям брой самостоятелни организации, които се занимават с бърза и ясна инспекция на обстоятелствата - наред с професионалните публицисти, чиято съществена задача е да откриват какво се случва по света и които са подготвени да рискуват живота си, с цел да си свършат работата. 

Да не вярваш на нищо е също толкоз рисково, колкото и да се доверяваш на всичко.

Пълният песимизъм към облиците и посланията в медиите и обществените мрежи може да наподобява като имунна реакция против деизнформацията, само че в действителност не е. Много по-разумно е да се опитаме да разберем каква е разликата сред истината и лъжата. 

Една от задачите на манипулативните акции е да накарат хората да си помислят, че истината в никакъв случай няма да се разбере. Този инструмент е ориентиран не толкоз към " всеядната " аудитория, а към хората, които се двоумят и не желаят да бъдат подведени. 

Ако те бъдат уверени, че " всичко е неистина ", инстинктивно ще отхвърлят същинските свидетелства за ужасите на войната. 

ProPublica открива, че в последните месеци се появява феноменът на " подправеният fact-checking " - действителни събития се показват като дезинформация при " неутрална " инспекция на обстоятелствата. Истината, етикетирана като неистина, се популяризира през онлайн-каналите на съветските държавни медии и по този метод се трансформира в още едно оръжие на дезинформацията. 

Тук задачата не е директна машинация, а основаване на чувство за комплициране, цинично отказване на всичко и разпръскване на вниманието на хората. 

На последно място - каквито и диспути за дезинформацията да се водят, хората не трябва да не помнят най-важното.

В Украйна се води брутална война, която докара до икономическа рецесия и филантропична злополука. 

Всички решения, които обществата и техните водачи вземат, би трябвало да изхождат от тази базова истина.