Дайте своя Like за спортните личности на България
Колкото и да сме черногледи на моменти, не можем да отречем, че имаме огромни спортни персони. Имаме - в настоящо време, освен в славното минало. Това демонстрират и резултатите от следващата анкета Спортист на годината - както спечелилият и подгласниците в челната тройка, по този начин и отсъствието на наши сънародници, които заслужаваха да са там. Казвам го и като публицист, който е дал своя избор, а в този избор сигурно съм пропуснал да отдам заслуженото на най-малко трима или четирима спортисти със значими достижения през 2019-а. Но през тази година в действителност имаше толкоз номинации, че не се постановяваше да се чудим по какъв начин да си допълваме десетките. Твърдя го и като напълно елементарен фен, който се радва на обстоятелството, че много българи са изкачили своите дребни и по-големи върхове в миналите 12 месеца във време, в което все по-упорито продължаваме да затъваме в незаинтересованост и нихилизъм.
Знам, че звучи като порция предколеден оптимизъм, а несъмнено и част от читателите си споделят: " Тоя се е почерпил, преди да седне да написа ". Не, никога не се отхвърлям от скромното си мнение, което изказах в края на предходната година, когато още веднъж разясних резултатите от церемонията. Има един куп проблеми в спорта ни - многопластови и изискващи съществени старания и неизменност , с цел да се оправим най-малко в някаква степен с тях.
Спорт за масата, спорт за масите
Какво дава България на международната аудитория – златни девойки (момчета) или златна среда?
Но не можем да отречем и позитивите. Не би трябвало да си затваряме очите пред блясъка на същинските ни звезди, единствено тъй като ни заслепява. Спортист №1 справедливо стана Владимир Илиев, който стигна до сребърен орден на международното състезание по биатлон и записа един от най-големите триумфи за България освен в този спорт, само че и в зимните съревнования въобще. Владо може би не е тъкмо измежду най-разпознаваемите образци и любимци на публиката, евентуално и тъй като има излъчването на непретенциозен човек, който работи настойчиво, без да подвига доста звук. Но триумфът на Илиев в действителност сносно илюстрира кой е верният път и къде са грешките в други връзки. Постоянство, непримиримост и целеустременост от страна на спортиста, рационално ориентирана помощ от федерация и страна. Това е миксът. Трябва и малко ПР, с цел да се разпространява позитивният образец. Но малко, умерено. Нищо срещу рекламирането на достиженията и разгласяването на всекидневната интензивност, единствено че при някои спортисти непрекъснатото тръбене идва допълнително и като че ли нарушава уравнението.
Източник:
Но не това е главната тематика на диалог в този момент. Спортист №2 за 2019 година дава още един мотив да забележим българския спорт откъм блестящата и красивата му страна, и то освен стила, който показва на церемонията. Ивет Лалова за кой ли път сподели, че за човешкия дух загради има единствено тогава, когато самичък си ги слага. Сигурен съм, ще се намерят и критици, които да кажат: " Е, по какъв начин по този начин втора в класацията, като е чак седма на международното? Имаме първенци и медалисти, които са след нея ". Без да подценявам нито един спорт, считам, че постигнатото от Лалова през миналите 12 месеца в действителност е удивително и че е измежду най-значимите висоти за българския спорт. Да, няма орден от шампионата на планетата, само че 200 метра е една от най-убийствените дисциплини във връзка с конкуренция и изстискване на физическите благоприятни условия. А Ивет беше в битката за медалите на най-високо равнище за кой ли път - и в този момент, и преди 15 години, когато събра погледите на света с първото си присъединяване на Олимпиада. Сега се готви за петата си. Да не би да имаме различен по-добър образец в това отношение?
Източник:
И стигаме до спортиста, личността, индивида, който българинът най-силно " люби и ненавижда ". Григор Димитров. В една година на контрастите той накара света още веднъж да заприказва за гения му и да се пита до каква степен може да стигне на корта. Третият полуфинал на шампионат от Големия шлем и успеха против Роджър Федерер демонстрираха, че Гришо надалеч не е завършил и че може би в действителност най-хубавото за него занапред следва. Докъдето и да стигне, ясно е, че след победи обществените мрежи ще бъдат залети с " Мачкай, Гришо ", а като загуби, ще четем от всевъзможни експерти по какъв начин нямал душeвност, по какъв начин не може да се мери с огромните, по какъв начин не почита България поради това, че не играе за Купа Дейвис и не повтори присъединяване си на шампионата в София (нищо, че най-много поради него и с него националният тим ще взе участие в влиятелната конкуренция ATP Cup в Австралия при започване на 2020 г.), по какъв начин еди-какво си в Хасково и други примитивизми и провинциализми. Но това, което Димитров направи (а то по някакъв метод важи и за Владо Илиев, и за Ивет Лалова в предходни периоди), е, че съумя да събере сили и да се изправи на крайници тогава, когато съвсем всички го бяха отписали. Със сигурност не е непогрешим и без подозрение самичък си е дал сметка за доста " пропуснати изгоди ". Но продължава да гледа към върховете и да се бори да стигне до тях, нищо че единствено на база на свършеното досега може до края на живота си да си седи и да не прави безусловно нищо.
Източник:
Останалите в Топ 10 (Алберт Попов, Кубрат Пулев, Тайбе Юсеин, Мария Орящкова, Божидар Андреев, Радослав Панталеев, Боряна Калейн), а и тези, които не откриха място в десетката (Ивайло Иванов, Биляна Дудова, Радослава Мавродиева, Самуил Донков и т.н.), също заслужават поздравления за своите достижения през 2019-а. Това са високите дървета в нашата българска гора, към които като шубраци се свиваме на сянка, когато пече прекомерно мощно, и които ни пазят от стихии с високия си растеж . Това са образците, почтени за следване, а не всякакви риалити " герои " и social media celebrities, които се къпят в " славата " на някакъв фиктивен имидж. В днешно време извънредно бързо се основават подправени идоли. Въпросът е дали знаем чий образец да следваме. Ако сме наясно, това е първата стъпка в вярната посока.
Знам, че звучи като порция предколеден оптимизъм, а несъмнено и част от читателите си споделят: " Тоя се е почерпил, преди да седне да написа ". Не, никога не се отхвърлям от скромното си мнение, което изказах в края на предходната година, когато още веднъж разясних резултатите от церемонията. Има един куп проблеми в спорта ни - многопластови и изискващи съществени старания и неизменност , с цел да се оправим най-малко в някаква степен с тях.
Спорт за масата, спорт за масите
Какво дава България на международната аудитория – златни девойки (момчета) или златна среда?
Но не можем да отречем и позитивите. Не би трябвало да си затваряме очите пред блясъка на същинските ни звезди, единствено тъй като ни заслепява. Спортист №1 справедливо стана Владимир Илиев, който стигна до сребърен орден на международното състезание по биатлон и записа един от най-големите триумфи за България освен в този спорт, само че и в зимните съревнования въобще. Владо може би не е тъкмо измежду най-разпознаваемите образци и любимци на публиката, евентуално и тъй като има излъчването на непретенциозен човек, който работи настойчиво, без да подвига доста звук. Но триумфът на Илиев в действителност сносно илюстрира кой е верният път и къде са грешките в други връзки. Постоянство, непримиримост и целеустременост от страна на спортиста, рационално ориентирана помощ от федерация и страна. Това е миксът. Трябва и малко ПР, с цел да се разпространява позитивният образец. Но малко, умерено. Нищо срещу рекламирането на достиженията и разгласяването на всекидневната интензивност, единствено че при някои спортисти непрекъснатото тръбене идва допълнително и като че ли нарушава уравнението.
Източник:
Но не това е главната тематика на диалог в този момент. Спортист №2 за 2019 година дава още един мотив да забележим българския спорт откъм блестящата и красивата му страна, и то освен стила, който показва на церемонията. Ивет Лалова за кой ли път сподели, че за човешкия дух загради има единствено тогава, когато самичък си ги слага. Сигурен съм, ще се намерят и критици, които да кажат: " Е, по какъв начин по този начин втора в класацията, като е чак седма на международното? Имаме първенци и медалисти, които са след нея ". Без да подценявам нито един спорт, считам, че постигнатото от Лалова през миналите 12 месеца в действителност е удивително и че е измежду най-значимите висоти за българския спорт. Да, няма орден от шампионата на планетата, само че 200 метра е една от най-убийствените дисциплини във връзка с конкуренция и изстискване на физическите благоприятни условия. А Ивет беше в битката за медалите на най-високо равнище за кой ли път - и в този момент, и преди 15 години, когато събра погледите на света с първото си присъединяване на Олимпиада. Сега се готви за петата си. Да не би да имаме различен по-добър образец в това отношение?
Източник:
И стигаме до спортиста, личността, индивида, който българинът най-силно " люби и ненавижда ". Григор Димитров. В една година на контрастите той накара света още веднъж да заприказва за гения му и да се пита до каква степен може да стигне на корта. Третият полуфинал на шампионат от Големия шлем и успеха против Роджър Федерер демонстрираха, че Гришо надалеч не е завършил и че може би в действителност най-хубавото за него занапред следва. Докъдето и да стигне, ясно е, че след победи обществените мрежи ще бъдат залети с " Мачкай, Гришо ", а като загуби, ще четем от всевъзможни експерти по какъв начин нямал душeвност, по какъв начин не може да се мери с огромните, по какъв начин не почита България поради това, че не играе за Купа Дейвис и не повтори присъединяване си на шампионата в София (нищо, че най-много поради него и с него националният тим ще взе участие в влиятелната конкуренция ATP Cup в Австралия при започване на 2020 г.), по какъв начин еди-какво си в Хасково и други примитивизми и провинциализми. Но това, което Димитров направи (а то по някакъв метод важи и за Владо Илиев, и за Ивет Лалова в предходни периоди), е, че съумя да събере сили и да се изправи на крайници тогава, когато съвсем всички го бяха отписали. Със сигурност не е непогрешим и без подозрение самичък си е дал сметка за доста " пропуснати изгоди ". Но продължава да гледа към върховете и да се бори да стигне до тях, нищо че единствено на база на свършеното досега може до края на живота си да си седи и да не прави безусловно нищо.
Източник:
Останалите в Топ 10 (Алберт Попов, Кубрат Пулев, Тайбе Юсеин, Мария Орящкова, Божидар Андреев, Радослав Панталеев, Боряна Калейн), а и тези, които не откриха място в десетката (Ивайло Иванов, Биляна Дудова, Радослава Мавродиева, Самуил Донков и т.н.), също заслужават поздравления за своите достижения през 2019-а. Това са високите дървета в нашата българска гора, към които като шубраци се свиваме на сянка, когато пече прекомерно мощно, и които ни пазят от стихии с високия си растеж . Това са образците, почтени за следване, а не всякакви риалити " герои " и social media celebrities, които се къпят в " славата " на някакъв фиктивен имидж. В днешно време извънредно бързо се основават подправени идоли. Въпросът е дали знаем чий образец да следваме. Ако сме наясно, това е първата стъпка в вярната посока.
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ