Колкото и да е недопустим подобен двоен стандарт, той е

Колкото и да е неприемлив сходен двоен стандарт, той е реалност - и този факт се приема от целия свят
Водещите и по двете огромни малките екрани тази заран се чудят за какво можел Алеко Константинов да се присмива на българския народ по стотици способи през облика на Бай Ганьо, това е окей и ние обичаме Алеко, а когато Бърнард Шоу прави съвсем същото, ние побесняваме и излизаме на митинг с принуждение против тези, които са сложили неговата пиеса? 

Ще го обясня с едни думи на една към този момент блокирана от мен българска еврейка, която оня ден ми изясни за какво нямам право да описвам някакъв анекдот: " Когато евреин споделя анекдот за евреи, това е комизъм. Когато различен споделя анекдот за евреи, това е антисемитизъм ".

И макар че моят анекдот действително беше даже положителен за евреите, те не понасят даже да бъдат посочени - пък даже и с положително.

Колкото и да е неприемлив сходен двоен стандарт, той е реалност - и този факт се приема от целия свят.

Само си представете някой различен да стартира да приказва за евреите това, което приказват за тях примерно Адам Сандлър или Саша Барън Коен във филмите си (а и освен в тях) - има риск дори да го арестуват, а даже и това да му се размине, тяхната по този начин наречена общественост ще го уточни с пръст, анатемоса и изолира вечно от всичко забавно и доходоносно.

Спомнете си примерно Мел Гибсън, откакто направи Страстите Христови.

Та тръгвайки от тази позиция, чудно ли е, че българите реагират по същия метод? Когато те се присмиват сами на себе си, това е напълно окей, само че когато някой чужденец като Шоу ги назовава варвари, даже и действително по по-мек от Алеко метод, те са тежко афектирани и напряко скачат на нож!