Велина Григорова: Наблюдава се липса на лекарства, които са интересни за паралелен експорт
„ Колкото и да беше неприятна Коронавирус рецесията, каквито и провокации да имаше пред нас, би трябвало да отчетем един позитивен факт – стартираха електронните наставления, заплащани от НЗОК “. Това сподели в подкаста на БНР „ В центъра на системата “ ръководителят на Българския фармацевтичен съюз (БФС) магистър-фармацевт Велина Григорова.
„ Сигурна съм, че в случай че питате лекарите и фармацевтите дали биха желали да се върнат назад към хартиената рецепта, макар всички дефекти на системата, сигурна съм, че никой няма да желае. Едно от преимуществата на електронното наставление е, че към този момент няма усложнения, свързани с нечетливия почерк, само че по-важното е, че се събира информация “, добави тя.
„ Говорим по този начин, като че ли сме завършили с дигитализацията, а това не е по този начин. Това е развой, който ще се развива във времето “, означи на собствен ред основният секретар на Съюза магистър-фармацевт Димитър Маринов.
„ С въвеждането на електронната рецепта към този момент не сме контрольори на Здравната каса, както беше до момента. С вграждането на контроли при изписването на електронната рецепта още преди тя да е стигнала до пациента, не се дава опция на лекарят да сбърка или да не помни нещо. Ние ще вкарваме още контроли и ще стигне до това дигитализацията да прави предпазен надзор. А не както беше преди – „ Правете каквото желаете, пък ще се глобяваме, който хванем “. Това даваше опция за един индивидуален надзор “, разяснява още Маринов.
„ Защо никой не желае да каже за какво лекарите не издават електронна „ бяла рецепта “? Какви са аргументите, без значение че от година и половина има такава опция? Всички лекари имат нужния програмен продукт за такава рецепта, само че не го вършат за медикаментите, които са по лекарско наставление, само че не са заплатени от НЗОК? Отговорът за мен е, че остава цифрова диря, че ще си види какво се предписва, ще се види кои са обичаните лекарствени артикули, кои са обичаните компании. А пък аптеките си закупиха сами този програмен продукт. Закупиха си софтуера за верификация, внедриха си софтуера за следене на електронната наличност в аптеките, с цел да подават всекидневно данни към ИАЛ “, разяснява още тематиките за дигитализацията основният секретар на БФС Димитър Маринов.
Маг.-фарм. Григорова се спря и на с която аптеките ще получават информация за липса на наличия в складовете за търговия на едро с лекарствени артикули на лекарства, включени в Позитивния лекарствен лист.
„ Последните месеци работихме доста за концепцията да може аптеките да имат видимост какви медикаменти има в складовете на търговците на едро. Защото в действителност се следи липса на медикаменти, които са „ забавни “ за успореден износ. Аптеките получават отвод от склада, а нямат видимост какви са наличностите. Пациентите не могат да си получат медикаментите и се постанова даже да ги търсят в други страни. И за момента няма по какъв начин да се откри има ли нарушаване или не “, сподели Григорова.
„ В момента, в случай че даден медикамент липсва, фармацевтът ревизира в Списъка със неразрешените за износ медикаменти и вижда, че там го няма, което значи, че то е налично на пазара. Но в това време не може да се откри по хранилища, което значи, че търговци на едро могат просто да не го пресъздават в софтуерите си и в уеб страниците си, и могат да си избират на кои аптеки да споделят, че го има, или, че го няма. Досега ИАЛ беше единствената институция, която през тази електронна система за наличностите има цялата информация. Тази система е наложителна и има наказания за нея. Проблемът е, че в Списъка за реекспорт се генерира информацията по следния метод – има ли в търговците на едно задоволителни количества от даден медикамент – има – значи позволяваме реекспорт. И медикаментът стартира да се изнася. Изнасят се главно по-евтините у нас медикаменти “, добави Маринов.
Според ръководителя на БФС във всяка област, в която има по-ниска цена на медикамента, има интерес за експорт в чужбина. „ Разликата може да стигне от време на време сред 200-300 евро на опаковка сред цената в България и цената в Западна Европа. Нашата цена е по-ниска от най-ниската в 10 страни в Европейски Съюз. И при видимост от наша страна, че го има лекарството, само че е получен отвод, тогава към този момент поражда въпросът за какво е отказано на една аптека, а на друга по-късно – не “, сподели Велина Григорова.
„ Сигурна съм, че в случай че питате лекарите и фармацевтите дали биха желали да се върнат назад към хартиената рецепта, макар всички дефекти на системата, сигурна съм, че никой няма да желае. Едно от преимуществата на електронното наставление е, че към този момент няма усложнения, свързани с нечетливия почерк, само че по-важното е, че се събира информация “, добави тя.
„ Говорим по този начин, като че ли сме завършили с дигитализацията, а това не е по този начин. Това е развой, който ще се развива във времето “, означи на собствен ред основният секретар на Съюза магистър-фармацевт Димитър Маринов.
„ С въвеждането на електронната рецепта към този момент не сме контрольори на Здравната каса, както беше до момента. С вграждането на контроли при изписването на електронната рецепта още преди тя да е стигнала до пациента, не се дава опция на лекарят да сбърка или да не помни нещо. Ние ще вкарваме още контроли и ще стигне до това дигитализацията да прави предпазен надзор. А не както беше преди – „ Правете каквото желаете, пък ще се глобяваме, който хванем “. Това даваше опция за един индивидуален надзор “, разяснява още Маринов.
„ Защо никой не желае да каже за какво лекарите не издават електронна „ бяла рецепта “? Какви са аргументите, без значение че от година и половина има такава опция? Всички лекари имат нужния програмен продукт за такава рецепта, само че не го вършат за медикаментите, които са по лекарско наставление, само че не са заплатени от НЗОК? Отговорът за мен е, че остава цифрова диря, че ще си види какво се предписва, ще се види кои са обичаните лекарствени артикули, кои са обичаните компании. А пък аптеките си закупиха сами този програмен продукт. Закупиха си софтуера за верификация, внедриха си софтуера за следене на електронната наличност в аптеките, с цел да подават всекидневно данни към ИАЛ “, разяснява още тематиките за дигитализацията основният секретар на БФС Димитър Маринов.
Маг.-фарм. Григорова се спря и на с която аптеките ще получават информация за липса на наличия в складовете за търговия на едро с лекарствени артикули на лекарства, включени в Позитивния лекарствен лист.
„ Последните месеци работихме доста за концепцията да може аптеките да имат видимост какви медикаменти има в складовете на търговците на едро. Защото в действителност се следи липса на медикаменти, които са „ забавни “ за успореден износ. Аптеките получават отвод от склада, а нямат видимост какви са наличностите. Пациентите не могат да си получат медикаментите и се постанова даже да ги търсят в други страни. И за момента няма по какъв начин да се откри има ли нарушаване или не “, сподели Григорова.
„ В момента, в случай че даден медикамент липсва, фармацевтът ревизира в Списъка със неразрешените за износ медикаменти и вижда, че там го няма, което значи, че то е налично на пазара. Но в това време не може да се откри по хранилища, което значи, че търговци на едро могат просто да не го пресъздават в софтуерите си и в уеб страниците си, и могат да си избират на кои аптеки да споделят, че го има, или, че го няма. Досега ИАЛ беше единствената институция, която през тази електронна система за наличностите има цялата информация. Тази система е наложителна и има наказания за нея. Проблемът е, че в Списъка за реекспорт се генерира информацията по следния метод – има ли в търговците на едно задоволителни количества от даден медикамент – има – значи позволяваме реекспорт. И медикаментът стартира да се изнася. Изнасят се главно по-евтините у нас медикаменти “, добави Маринов.
Според ръководителя на БФС във всяка област, в която има по-ниска цена на медикамента, има интерес за експорт в чужбина. „ Разликата може да стигне от време на време сред 200-300 евро на опаковка сред цената в България и цената в Западна Европа. Нашата цена е по-ниска от най-ниската в 10 страни в Европейски Съюз. И при видимост от наша страна, че го има лекарството, само че е получен отвод, тогава към този момент поражда въпросът за какво е отказано на една аптека, а на друга по-късно – не “, сподели Велина Григорова.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ