Полевите тестове за наркотици - за колко време ги откриват и какво е положението в България
Колко време след приложимост на дрога полевите проби на КАТ дават позитивен резултат е настоящ въпрос още от въвеждането на тези инспекции по пътищата. Това написа в авторски разбор, качен е блогът Алкотестер (Alcotester).
Въпросът се свежда до изборът сред свободата да вършат каквото желаят и отговорността с тези дейности да не нарушат правата на другите, като правото им на живот. Наркотиците са всеобщо използвани от правоспособни водачи, изключително от възрастовата група под 35 години и основното им терзание е да не бъдат хванати, а не че могат да убият някой на пътя. Това е разследване от незадоволителната осведоменост по отношение на времето на детекция на полевите проби и от недооценяване на резултатите от приложимост на опиати върху способността за съответно държание на пътя, последното е директно разследване от резултатите им. За първата част на казуса известна заслуга имат и някои чиновници на полицията, които,поради неинформираност или по други аргументи, работят с нереално дълги времена за детекция от порядъка на седмици. Така търсеният предпазен резултат реализира противоположен резултат, водещ до съмнение в корупция и до срив в доверието и смисъла на тези инспекции. Другото, по-притеснително е, че употребяващите опиати недооценяват резултатите им, като постоянно неправилно се самооценяват, смятайки, че единствено един-два часа след отшумяване на резултатите от надрусване са изцяло задоволителни, с цел да могат безвредно да карат.
Чувствителност на полевите проби
Процесът по детекция може безусловно да се опише като " улавяне " – молекулите на наркотичното вещество се захващат от особено синтезирани за всеки опиат протеини в така наречен биосензори.
Една от най-важните характерности на полевите проби за опиати е чувствителността им. Тя се мери в нанограм на милилитър и дава минималното количество наркотично вещество, което теста може да " хване ", с цел да даде позитивен резултат.
Чувствителността на теста дефинира времето (прозореца) на детекция за даден опиат. Концентрацията на наркотичното вещество в слюнката зависи от редица самостоятелни фактори като типа на дрогата, телесното тегло, скоростта на метаболизъм на организма, комбинацията с други опиати и алкохол, приема на течности, храна и други Това води до релативно необятни граници на прозореца на детекция, при едни човеци може да е по-малък, а при други по-дълъг. За употребените сега от КАТ полеви проби, типичните времена за детекция са:
1. THC - марихуана, канабис, хашиш: 12 часа;
2. Амфетамин, метамфетамин, екстази: 60 часа;
3. Кокаин, крек (и производни): 24 часа;
4. Опиати - хероин, морфин, кодеин: 48 часа;
5. Бензодиазепин (и производни): 36 часа
Дадените времена са усреднени, самостоятелно могат да бъдат както по-къси, по този начин и по-дълги.
Най-простото и разумно решение е възпиране от шофиране след приложимост на дрога.
Може ли да бъде излъган полевият тест за опиати?
По света и в частност в България има направени голям брой опити за разкриване по какъв начин да се измами полевият тест. За нашите ширини това за жалост е типично държание, дължащо се на композиция на народопсихология, липса на подготвеност и възприятието за безотговорност от многочислените образци във всекидневието ни. Истината е, че множеството способи нямат никакъв резултат, а тези, които имат, е временен и то единствено за някои наркотични субстанции.
Опитите да се измами полевият тест водят до два основни риска. Първият проблем е, че някой от ефикасните " трикове " основават сериозен риск за здравето (и живота) на тези, които го употребяват. В последна сметка това е техен избор, всеки самостоятелно взема решение кое е по-добре - да изтърпи наказването при залавяне с дрога или да рискува да остане неработоспособен до живот.
Вторият, по-сериозен проблем е придобиване на подправено възприятие за сигурност, което води до повишен риск от причиняване на тежки последствия освен на тях, на техните близки които те возят, само че най-много на други участници в придвижването, нямащи никаква виновност.
История на инспекциите в България
Проверки за приложимост на опиати на пътя започнаха преди към 8 години, като до 2015 година те бяха напълно редки, заради незадоволителната техническа обезпеченост на Министерство на вътрешните работи с механически средства. През 2016 година КАТ закупи 8000 полеви теста за опиати DrugCheck3000, с помощта на които инспекциите станаха по-чести, въпреки и надалеч от практиките в развитите страни.
Във всички страни от Европейски Съюз има ясно регистрирана статистиката в посока на увеличена периодичност на шофиране след приложимост на дрога. Положението в България не се разграничава значително, разликата по отношение на страните от Западна Европа може да се следи само по типовете на дрога които се използват всеобщо у нас, явно заради по-малката покупателна дарба. През последните две години Министерство на вътрешните работи усилва тестването за опиати на пътя, като за задачата през 2019 година усили ресурса си, като закупи в допълнение проби. Очакванията са,че през 2020 година тестването на водачи за приложимост на дрога ще се усили доста.
Нови по-строги санкции от 2020 година
Злощастното събитие, при което почина Милен Цветков, е мотив за следващата реактивна законодателна самодейност. Предвижда се фрапантно увеличение на наказванията, прекъсване от придвижване на транспортното средство до 5 години и други ограничения, като наложително лекуване на хванатите извършители в психиатрични отделения към пандизите.
При такива съществени промени в наказванията, въпросът за времето на детекция е значим. Нека да обърнем внимание на законодателството. До 2018 година то беше с доста пропуски и несъгласия, които даваха огромна независимост на пояснение и тълкования. Значителни промени бяха направени от предходното национално заседание, като най-важната е въвеждането на " нулева приемливост " към шофирането с дрога. Терминологията " под влияние " се смени на " след приложимост на наркотични вещества… ". България не е единствената страна, която мина към нулевата приемливост при шофиране след приложимост на опиати. Друг е въпросът дали това промени обстановката. Наказанията станаха по-сериозни, само че от тях към този момент не се видя основна смяна в държанието на пътя.
Проблемът е в многото благоприятни условия за заобикаляне на наказванията, употребени в случай че можеш да си позволиш положителни юристи или в случай че имаш дебели връзки. Това е проблематичната процедура в България защото дава мощни сигнали за безотговорност. Докато това не се промени, нито увеличените инспекциите на пътя, нито увеличените санкции ще трансформират значително обстановката към по-добро. По-вероятно е всичко да остане в графата " всяко знамение за три дни ", като единствено цената за откупуване се усили.
Нулева приемливост
Това значи, че откриването на следи от наркотични субстанции в организма на водача е от голяма важност, а не количеството им. Следите от опиат могат да се открият в разнообразни елементи на организма, като най-лесни за тестване са урината и слюнката, само че също по този начин кръвта и други, като прозореца на детекция е друг за всяка биологична проба и опиат. Практиката за инспекции на водачи в международен мащаб е да се тества по проба от слюнка, тъй като тя дава явен сигнал, че дрогата е била използвана относително скоро, без значение дали резултата от надрусване е минал. В това има избрана физиологическа логичност, защото, макар че резултата от надрусване може и да е по-краткотраен, по-късно нормално има вторични отрицателни резултати, влияещи на реакциите при шофиране.
Физиологията на изхвърляне на опиатите от тялото
След приложимост, опиатът постъпва в кръвообращението, от където навлиза в мозъка с цел да окаже своето психотропно влияние. Тялото незабавно стартира разграждането нанаркотичните субстанции до техните метаболити, които се отделят през отделителната система. Този развой лишава друго време за всяко вещество, нормално от няколко десетки минути до няколко десетки часа. През този интервал опиатите могат да се открият в кръвта, а множеството от тях елементарно минават клетъчната мембрана на слюнчените жлези и оттова проникват в слюнката. Слюнката, от своя страна, съдържа ензими, които също разграждат бързо опиата - по тази причина след изчерпването им в кръвта, те изчезват, с малко забавяне и от слюнката. Това е повода концентрациите на опиата в кръвта и в слюнката да имат съвсем идентични криви на спад. В България КАТ употребява слюнчени полеви проби за инспекция на водачи. Не се употребяват проби за урина, пот, коса или други,тъй като прозореца им на детекция значително се разграничава от този в кръвта. Фактически тестването на водачи за опиати по урина е отхвърлено съвсем в целия свят и тъй като има доста висок коефициент на подправени положителни проби.
Фалшив положителен тест
Важно е да се означи, че полевите проби дават показателен резултат, по тази причина след позитивен тест следва предоставяне на проба от кръв или слюнка за разбор с GS-MS газ-хроматографски (или различен подобен) способ. Фалшив положителен тест е този, който не е бил доказан с подобен разбор. Резултатите на GS-MS разбора имат действителна доказателствена мощ в съда. Практиката в множеството страни е потвърждаващият тест да се прави с кръвен тест. Някой напреднали страни вкараха и потвърждаване по слюнчена проба, защото тя има редица преимущества, измежду които е съвсем 100% потвърждаване на полевите проби. В България все още потвърждаването се прави по проба от кръв.
Въпросът се свежда до изборът сред свободата да вършат каквото желаят и отговорността с тези дейности да не нарушат правата на другите, като правото им на живот. Наркотиците са всеобщо използвани от правоспособни водачи, изключително от възрастовата група под 35 години и основното им терзание е да не бъдат хванати, а не че могат да убият някой на пътя. Това е разследване от незадоволителната осведоменост по отношение на времето на детекция на полевите проби и от недооценяване на резултатите от приложимост на опиати върху способността за съответно държание на пътя, последното е директно разследване от резултатите им. За първата част на казуса известна заслуга имат и някои чиновници на полицията, които,поради неинформираност или по други аргументи, работят с нереално дълги времена за детекция от порядъка на седмици. Така търсеният предпазен резултат реализира противоположен резултат, водещ до съмнение в корупция и до срив в доверието и смисъла на тези инспекции. Другото, по-притеснително е, че употребяващите опиати недооценяват резултатите им, като постоянно неправилно се самооценяват, смятайки, че единствено един-два часа след отшумяване на резултатите от надрусване са изцяло задоволителни, с цел да могат безвредно да карат.
Чувствителност на полевите проби
Процесът по детекция може безусловно да се опише като " улавяне " – молекулите на наркотичното вещество се захващат от особено синтезирани за всеки опиат протеини в така наречен биосензори.
Една от най-важните характерности на полевите проби за опиати е чувствителността им. Тя се мери в нанограм на милилитър и дава минималното количество наркотично вещество, което теста може да " хване ", с цел да даде позитивен резултат.
Чувствителността на теста дефинира времето (прозореца) на детекция за даден опиат. Концентрацията на наркотичното вещество в слюнката зависи от редица самостоятелни фактори като типа на дрогата, телесното тегло, скоростта на метаболизъм на организма, комбинацията с други опиати и алкохол, приема на течности, храна и други Това води до релативно необятни граници на прозореца на детекция, при едни човеци може да е по-малък, а при други по-дълъг. За употребените сега от КАТ полеви проби, типичните времена за детекция са:
1. THC - марихуана, канабис, хашиш: 12 часа;
2. Амфетамин, метамфетамин, екстази: 60 часа;
3. Кокаин, крек (и производни): 24 часа;
4. Опиати - хероин, морфин, кодеин: 48 часа;
5. Бензодиазепин (и производни): 36 часа
Дадените времена са усреднени, самостоятелно могат да бъдат както по-къси, по този начин и по-дълги.
Най-простото и разумно решение е възпиране от шофиране след приложимост на дрога.
Може ли да бъде излъган полевият тест за опиати?
По света и в частност в България има направени голям брой опити за разкриване по какъв начин да се измами полевият тест. За нашите ширини това за жалост е типично държание, дължащо се на композиция на народопсихология, липса на подготвеност и възприятието за безотговорност от многочислените образци във всекидневието ни. Истината е, че множеството способи нямат никакъв резултат, а тези, които имат, е временен и то единствено за някои наркотични субстанции.
Опитите да се измами полевият тест водят до два основни риска. Първият проблем е, че някой от ефикасните " трикове " основават сериозен риск за здравето (и живота) на тези, които го употребяват. В последна сметка това е техен избор, всеки самостоятелно взема решение кое е по-добре - да изтърпи наказването при залавяне с дрога или да рискува да остане неработоспособен до живот.
Вторият, по-сериозен проблем е придобиване на подправено възприятие за сигурност, което води до повишен риск от причиняване на тежки последствия освен на тях, на техните близки които те возят, само че най-много на други участници в придвижването, нямащи никаква виновност.
История на инспекциите в България
Проверки за приложимост на опиати на пътя започнаха преди към 8 години, като до 2015 година те бяха напълно редки, заради незадоволителната техническа обезпеченост на Министерство на вътрешните работи с механически средства. През 2016 година КАТ закупи 8000 полеви теста за опиати DrugCheck3000, с помощта на които инспекциите станаха по-чести, въпреки и надалеч от практиките в развитите страни.
Във всички страни от Европейски Съюз има ясно регистрирана статистиката в посока на увеличена периодичност на шофиране след приложимост на дрога. Положението в България не се разграничава значително, разликата по отношение на страните от Западна Европа може да се следи само по типовете на дрога които се използват всеобщо у нас, явно заради по-малката покупателна дарба. През последните две години Министерство на вътрешните работи усилва тестването за опиати на пътя, като за задачата през 2019 година усили ресурса си, като закупи в допълнение проби. Очакванията са,че през 2020 година тестването на водачи за приложимост на дрога ще се усили доста.
Нови по-строги санкции от 2020 година
Злощастното събитие, при което почина Милен Цветков, е мотив за следващата реактивна законодателна самодейност. Предвижда се фрапантно увеличение на наказванията, прекъсване от придвижване на транспортното средство до 5 години и други ограничения, като наложително лекуване на хванатите извършители в психиатрични отделения към пандизите.
При такива съществени промени в наказванията, въпросът за времето на детекция е значим. Нека да обърнем внимание на законодателството. До 2018 година то беше с доста пропуски и несъгласия, които даваха огромна независимост на пояснение и тълкования. Значителни промени бяха направени от предходното национално заседание, като най-важната е въвеждането на " нулева приемливост " към шофирането с дрога. Терминологията " под влияние " се смени на " след приложимост на наркотични вещества… ". България не е единствената страна, която мина към нулевата приемливост при шофиране след приложимост на опиати. Друг е въпросът дали това промени обстановката. Наказанията станаха по-сериозни, само че от тях към този момент не се видя основна смяна в държанието на пътя.
Проблемът е в многото благоприятни условия за заобикаляне на наказванията, употребени в случай че можеш да си позволиш положителни юристи или в случай че имаш дебели връзки. Това е проблематичната процедура в България защото дава мощни сигнали за безотговорност. Докато това не се промени, нито увеличените инспекциите на пътя, нито увеличените санкции ще трансформират значително обстановката към по-добро. По-вероятно е всичко да остане в графата " всяко знамение за три дни ", като единствено цената за откупуване се усили.
Нулева приемливост
Това значи, че откриването на следи от наркотични субстанции в организма на водача е от голяма важност, а не количеството им. Следите от опиат могат да се открият в разнообразни елементи на организма, като най-лесни за тестване са урината и слюнката, само че също по този начин кръвта и други, като прозореца на детекция е друг за всяка биологична проба и опиат. Практиката за инспекции на водачи в международен мащаб е да се тества по проба от слюнка, тъй като тя дава явен сигнал, че дрогата е била използвана относително скоро, без значение дали резултата от надрусване е минал. В това има избрана физиологическа логичност, защото, макар че резултата от надрусване може и да е по-краткотраен, по-късно нормално има вторични отрицателни резултати, влияещи на реакциите при шофиране.
Физиологията на изхвърляне на опиатите от тялото
След приложимост, опиатът постъпва в кръвообращението, от където навлиза в мозъка с цел да окаже своето психотропно влияние. Тялото незабавно стартира разграждането нанаркотичните субстанции до техните метаболити, които се отделят през отделителната система. Този развой лишава друго време за всяко вещество, нормално от няколко десетки минути до няколко десетки часа. През този интервал опиатите могат да се открият в кръвта, а множеството от тях елементарно минават клетъчната мембрана на слюнчените жлези и оттова проникват в слюнката. Слюнката, от своя страна, съдържа ензими, които също разграждат бързо опиата - по тази причина след изчерпването им в кръвта, те изчезват, с малко забавяне и от слюнката. Това е повода концентрациите на опиата в кръвта и в слюнката да имат съвсем идентични криви на спад. В България КАТ употребява слюнчени полеви проби за инспекция на водачи. Не се употребяват проби за урина, пот, коса или други,тъй като прозореца им на детекция значително се разграничава от този в кръвта. Фактически тестването на водачи за опиати по урина е отхвърлено съвсем в целия свят и тъй като има доста висок коефициент на подправени положителни проби.
Фалшив положителен тест
Важно е да се означи, че полевите проби дават показателен резултат, по тази причина след позитивен тест следва предоставяне на проба от кръв или слюнка за разбор с GS-MS газ-хроматографски (или различен подобен) способ. Фалшив положителен тест е този, който не е бил доказан с подобен разбор. Резултатите на GS-MS разбора имат действителна доказателствена мощ в съда. Практиката в множеството страни е потвърждаващият тест да се прави с кръвен тест. Някой напреднали страни вкараха и потвърждаване по слюнчена проба, защото тя има редица преимущества, измежду които е съвсем 100% потвърждаване на полевите проби. В България все още потвърждаването се прави по проба от кръв.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ