Две истории с щастлив край въпреки всичко
Колко време лишава да се откри работа на човек със усложнения, който е незает от към 7 години? - Два дни. А колцина трябват за тази цел? - Един. И какво още? - Желание, самодейност, хъс. Контакти и гласност.
Така журналистът Милена Илиева-Момчилова съумя да се оправи с проблем, който би трябвало да е в отговорностите на страната и институциите. Да откри работа за жена, която от години е безработна. За случая на Люси се разбра в обществената мрежа Фейсбук, откакто Милена разгласява молба за помощ и подпомагане. Два дни по-късно Милена заяви, че Люси към този момент има работа, която ще й даде самочувствие и ще я храни.
С Люси Милена се среща около Иван. Историята с него е отпреди към две години - скитник, латентен на пазара в " Младост " 1 и очевидно доста зле. Тогава Милена поведе
борба Иван да бъде видян и избавен
да бъде лекуван и да стане " забележим " за системата. И съумя. След кореспонденции с институции, сигнали, дълги телефонни диалози, молби, настоявания, напън и контакти. И помощ от включили се съидейници обаче.
Днес Иван живее в предпазено жилище за хора със усложнения. А с приятелката си Люси се среща в Центъра за психологично здраве " Проф. Н. Шипковенски ". И двамата са минали през експертна лекарска комисия (ТЕЛК), която открива степента на продуктивност. Иван чака да бъде назначен до дни.
" Люси не може да си откри работа към този момент 7 години. Днес разбрах, че постоянно гладува, тъй като не й стига пенсията. Днес разбрах, че няма една стотинка до 7 юни, до момента в който не я получи, и яде брашно с вода. Разбрах го инцидентно. Люси е извънредно непретенциозен и внимателен човек. И горделив... Убедих се в това. Търся й работа. Предложения и хрумвания, апелирам, на персонални ", написа Милена наскоро във Фейсбук. А два дни по-късно заяви, че
Люси към този момент има работа и стартира незабавно
От Националната мрежа на хора с психологични проблеми поздравиха Милена за сполучливата самодейност. Но допълниха: Дано се откри някой, който да откри работа по сходен метод на доста други хора в сходна обстановка.
Това в действителност не са изолирани случаи,
хиляди са като Люси и Иван
и никоя държавна институция не се ангажира действително и ефективно с този проблем, разяснява Милена пред " Дневник ". За страната, за институциите, за обществото тези хора са невидими, прибавя тя.
Покрай историята с Люси Милена си напомня и събитията преди към две години с Иван.
И до през днешния ден тя продължава да се интересува от неговата орис, да му оказва помощ и да го поддържа.
Когато се среща с него, той живее от края на юли 2014 година на пазарчето в " Младост " 1. Родителите му са умряли, а на сестра си не може да разчита. Преди Милена да го забележи, няколко души се пробват да му оказват помощ, тъй като положението му очевидно се утежнява с времето. Те обаче са спирали
обезсърчени при първия отвод
или стена, с която се сблъскваха в лицето на институциите, напомня си Милена. И на нея обществените й обяснили, че Иван отхвърля да спомага и по тази причина е нелегално да го приберат принудително. Мъжът не е и нападателен, с цел да бъде арестуван.
И по този начин година и половина институциите не подхващат нищо за очевидно влошаващия се Иван.
Милена обаче не се отхвърля, чете и търси информация за механизмите да накара служителите да се задействат. Защото през януари 2016 година Иван продължава да живее измежду сергиите на пазара, а прогнозите за времето сочат наближаващи минусови температури. Разрових се и открих, че по закона за здравето, в случай че човек заплашва самичък живота си, може да бъде спретнат, до тогава всички служители просто си затваряха очите с претекста, че не им спомага, напомня си Милена.
Подава сигнал в Софийската районна прокуратура и колелото се завърта. Иван е спретнат в окаяно положение - на ръба на гибелта – и бива настанен за лекуване.
Ако има хора, които оказват помощ на бедстващи бездомници в сходна обстановка, желая да ги предупредя, че
борбата е доста тежка и не свършва дотук
в действителност най-сериозният напън и старания са по-късно – а точно къде да бъдат настанени тези хора след лекуването, споделя през днешния ден Милена. " Всичко би трябвало да става с напън и с непрекъснат надзор, а в един миг към този момент се усещах като надзорник ", напомня си тя.
Иван престоява в центъра за психологично здраве " Проф. Н. Шипковенски " 6 месеца. " След това го разпределиха да отиде в дома за възрастни с умствена назадничавост край Сливен – населено място " Качулка ", за което не прочетох хубави неща ", споделя Милена. С известни старания тя стопира това и съумява да уреди Иван да отиде в дома в Подгумер край София. Социалните й споделили, че това е единственото място, уместно за него покрай София. " Лично го закарах, желаех да видя къде ще го оставя. И се ужасих, а и той се уплаши, като видя какво го чака. Това е сметище за изоставени хора и той щеше да почине там, а всичко, което бяхме постигнали, щеше да бъде окончателно изгубено ", напомня си Милена.
В продължение на 4 месеца тя и нейни другари извеждат Иван от вкъщи, с цел да престои в естествена среда и с цел да не се утежни положението му.
" Тогава не бях чувала нищо за предпазените жилища, а и никой не откри за подходящо да ми каже, че ги има като вид. Социалните бяха решили, че той няма да се оправи самичък и разновидността дом за него е най-подходящ. Никой от тези обществени обаче не беше направил най-малък опит да откри в извънболнична среда по какъв начин ще се оправя Иван. А той след извършеното лекуване беше станал безусловно съответен и най-подходящото място за него е точно това, в което в този момент обитава. Сагата по намирането на място за него обаче е доста дълга. Беше мъчно, съвсем невероятно поради лимитираните места в предпазените жилища, а и те са малко ", споделя още Милена. И счита, че би трябвало да има
явен механизъм за преценка
кой би могъл да живее в предпазените жилища
" Факт е, че Иван се усеща добре там, където живее, назовава мястото собствен дом и среща поддръжката на обществените терапевти. Предстои му да научи доста неща – да се оправя с доста свои страхове и паники, само че аз и приятелите ми ще продължаваме да поддържаме и него, и Люси ", споделя Милена.
Иван би трябвало да мине през още едно затруднение. Заведено е дело, до момента в който е бил на лекуване, с иск да бъде подложен под забраняване. " Това е еднакво на гражданска гибел ", споделя Милена. Адвокатите Николай Свинаров и Надежда Свинарова се съгласяват гратис да пазят Иван в съда. И прокуратурата отдръпва желае си.
Така Иван ще бъде човек, който е допустимо да бъде относително независим. Да не е " незабележим " или задължение за обществото.
А Милена се тормози да споделя за това, което прави, тревожи се да не излезе, че всичко е с цел да си прави реклама. " И в действителност малко стартирам да се нервирам, когато ме поздравяват, когато ми споделят какъв брой хубави неща върша,
не ми казвайте " Браво ", вие също можете
да го извършите, всеки може ". Не крие, че е мъчно, че лишава време, нерви, старания, средства. " Но нали сме хора, би трябвало да си оказваме помощ. "
Така журналистът Милена Илиева-Момчилова съумя да се оправи с проблем, който би трябвало да е в отговорностите на страната и институциите. Да откри работа за жена, която от години е безработна. За случая на Люси се разбра в обществената мрежа Фейсбук, откакто Милена разгласява молба за помощ и подпомагане. Два дни по-късно Милена заяви, че Люси към този момент има работа, която ще й даде самочувствие и ще я храни.
С Люси Милена се среща около Иван. Историята с него е отпреди към две години - скитник, латентен на пазара в " Младост " 1 и очевидно доста зле. Тогава Милена поведе
борба Иван да бъде видян и избавен
да бъде лекуван и да стане " забележим " за системата. И съумя. След кореспонденции с институции, сигнали, дълги телефонни диалози, молби, настоявания, напън и контакти. И помощ от включили се съидейници обаче.
Днес Иван живее в предпазено жилище за хора със усложнения. А с приятелката си Люси се среща в Центъра за психологично здраве " Проф. Н. Шипковенски ". И двамата са минали през експертна лекарска комисия (ТЕЛК), която открива степента на продуктивност. Иван чака да бъде назначен до дни.
" Люси не може да си откри работа към този момент 7 години. Днес разбрах, че постоянно гладува, тъй като не й стига пенсията. Днес разбрах, че няма една стотинка до 7 юни, до момента в който не я получи, и яде брашно с вода. Разбрах го инцидентно. Люси е извънредно непретенциозен и внимателен човек. И горделив... Убедих се в това. Търся й работа. Предложения и хрумвания, апелирам, на персонални ", написа Милена наскоро във Фейсбук. А два дни по-късно заяви, че
Люси към този момент има работа и стартира незабавно
От Националната мрежа на хора с психологични проблеми поздравиха Милена за сполучливата самодейност. Но допълниха: Дано се откри някой, който да откри работа по сходен метод на доста други хора в сходна обстановка.
Това в действителност не са изолирани случаи,
хиляди са като Люси и Иван
и никоя държавна институция не се ангажира действително и ефективно с този проблем, разяснява Милена пред " Дневник ". За страната, за институциите, за обществото тези хора са невидими, прибавя тя.
Покрай историята с Люси Милена си напомня и събитията преди към две години с Иван.
И до през днешния ден тя продължава да се интересува от неговата орис, да му оказва помощ и да го поддържа.
Когато се среща с него, той живее от края на юли 2014 година на пазарчето в " Младост " 1. Родителите му са умряли, а на сестра си не може да разчита. Преди Милена да го забележи, няколко души се пробват да му оказват помощ, тъй като положението му очевидно се утежнява с времето. Те обаче са спирали
обезсърчени при първия отвод
или стена, с която се сблъскваха в лицето на институциите, напомня си Милена. И на нея обществените й обяснили, че Иван отхвърля да спомага и по тази причина е нелегално да го приберат принудително. Мъжът не е и нападателен, с цел да бъде арестуван.
И по този начин година и половина институциите не подхващат нищо за очевидно влошаващия се Иван.
Милена обаче не се отхвърля, чете и търси информация за механизмите да накара служителите да се задействат. Защото през януари 2016 година Иван продължава да живее измежду сергиите на пазара, а прогнозите за времето сочат наближаващи минусови температури. Разрових се и открих, че по закона за здравето, в случай че човек заплашва самичък живота си, може да бъде спретнат, до тогава всички служители просто си затваряха очите с претекста, че не им спомага, напомня си Милена.
Подава сигнал в Софийската районна прокуратура и колелото се завърта. Иван е спретнат в окаяно положение - на ръба на гибелта – и бива настанен за лекуване.
Ако има хора, които оказват помощ на бедстващи бездомници в сходна обстановка, желая да ги предупредя, че
борбата е доста тежка и не свършва дотук
в действителност най-сериозният напън и старания са по-късно – а точно къде да бъдат настанени тези хора след лекуването, споделя през днешния ден Милена. " Всичко би трябвало да става с напън и с непрекъснат надзор, а в един миг към този момент се усещах като надзорник ", напомня си тя.
Иван престоява в центъра за психологично здраве " Проф. Н. Шипковенски " 6 месеца. " След това го разпределиха да отиде в дома за възрастни с умствена назадничавост край Сливен – населено място " Качулка ", за което не прочетох хубави неща ", споделя Милена. С известни старания тя стопира това и съумява да уреди Иван да отиде в дома в Подгумер край София. Социалните й споделили, че това е единственото място, уместно за него покрай София. " Лично го закарах, желаех да видя къде ще го оставя. И се ужасих, а и той се уплаши, като видя какво го чака. Това е сметище за изоставени хора и той щеше да почине там, а всичко, което бяхме постигнали, щеше да бъде окончателно изгубено ", напомня си Милена.
В продължение на 4 месеца тя и нейни другари извеждат Иван от вкъщи, с цел да престои в естествена среда и с цел да не се утежни положението му.
" Тогава не бях чувала нищо за предпазените жилища, а и никой не откри за подходящо да ми каже, че ги има като вид. Социалните бяха решили, че той няма да се оправи самичък и разновидността дом за него е най-подходящ. Никой от тези обществени обаче не беше направил най-малък опит да откри в извънболнична среда по какъв начин ще се оправя Иван. А той след извършеното лекуване беше станал безусловно съответен и най-подходящото място за него е точно това, в което в този момент обитава. Сагата по намирането на място за него обаче е доста дълга. Беше мъчно, съвсем невероятно поради лимитираните места в предпазените жилища, а и те са малко ", споделя още Милена. И счита, че би трябвало да има
явен механизъм за преценка
кой би могъл да живее в предпазените жилища
" Факт е, че Иван се усеща добре там, където живее, назовава мястото собствен дом и среща поддръжката на обществените терапевти. Предстои му да научи доста неща – да се оправя с доста свои страхове и паники, само че аз и приятелите ми ще продължаваме да поддържаме и него, и Люси ", споделя Милена.
Иван би трябвало да мине през още едно затруднение. Заведено е дело, до момента в който е бил на лекуване, с иск да бъде подложен под забраняване. " Това е еднакво на гражданска гибел ", споделя Милена. Адвокатите Николай Свинаров и Надежда Свинарова се съгласяват гратис да пазят Иван в съда. И прокуратурата отдръпва желае си.
Така Иван ще бъде човек, който е допустимо да бъде относително независим. Да не е " незабележим " или задължение за обществото.
А Милена се тормози да споделя за това, което прави, тревожи се да не излезе, че всичко е с цел да си прави реклама. " И в действителност малко стартирам да се нервирам, когато ме поздравяват, когато ми споделят какъв брой хубави неща върша,
не ми казвайте " Браво ", вие също можете
да го извършите, всеки може ". Не крие, че е мъчно, че лишава време, нерви, старания, средства. " Но нали сме хора, би трябвало да си оказваме помощ. "
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ