Какво жънеш, когато сееш университети?
Колко университети ще са прекалено много за България? Новината за откриването на новия филиал на Софийския университет „ Свети Климент Охридски “ в Бургас, в който ще се образоват студенти по две научни посоки – „ Музикално и танцово изкуство “ и „ Религия и теология “, беше посрещната със комбинация от подбив и възторг. Тя е и показателна за пътеката, по която е поело висшето обучение в страната през последните години – пътека на финансово разхищение; липса на надзор върху качеството на образованието, маскиран зад академичната автономност на ВУЗ-овете и безпринципност във връзка с бъдещото развиване на системата – било то в районен, народен или интернационален проект.
Къде обаче се корени казусът?
Въпреки че е мъчно да се даде еднопосочен отговор на този въпрос, общият корен на проблемите в системата можем да търсим в определения модел на финансиране, който предписва съвсем цялостно обществено финансиране на база брой записани студенти в избрани специалности по научни посоки. Участието на студентите е сведено до възнаграждение на (много често) минимална държавна такса, а приемът им подсигурява безпроблемно довеждане докрай и приемане на тапия. Този модел основава съществени тласъци за университетите да се уголемяват, а за студентите – да си затварят очите пред дупките в качеството на услугата, а в някои случаи даже целеустремено да търсят „ най-лесното “ за приемане на тапия. Точно поради тези фактори обвързването на финансирането отчасти с резултатите от рейтинговата система дава, въпреки несъмнено положителен, въпреки всичко лимитиран резултат.
Липсата на сериозна външна и равноотдалечена от висшите учебни заведения институция, която да подсигурява, че зад дипломите стоят познания и умения, отговарящи на разбирането за университетско обучение, в комбиниране с неналичието на вътрешна мотивация да се търси и поддържа по-добро качество, неизбежно води до това, което следим през днешния ден – роене на университети с покриващи се „ доходоносни “ посоки, незадоволително положителни преподаватели, които да ги обслужват, районно деформиране, липса на предложение на нужни за пазара на труда специалности и посоки, дружно с голям брой безсмислено предпазени специалности. Крайният резултат е обезценени „ кухи “ дипломи, бягство на завършващите възпитаници с упоритости в чужбина и браншове с дефицит на високо дипломиран труд, макар множеството „ висшисти “.
Висшето обучение, за разлика от междинното, е по-близо до дефиницията за „ частно богатство “ – самостоятелната изгода от него е по-голяма от публичната [б.р. – Отделни създатели смятат висшето обучение за „ квази-публично богатство “]. Това значи, че лицето, което използва услугата, получава по-големи персонални изгоди от нея, изразяващи се допълнително благоприятни условия за намиране на работа, по-високи бъдещи приходи, даже и по-високо публично състояние. При съвсем напълно държавно финансиране на подобен вид услуги се следи трансфер на разноски от лица, които не използват услугата, към такива, които я използват. Или с други думи всички плащаме, с цел да могат няколко да учат теология. Този трансфер е оневинен до известна степен, тъй като въпреки всичко висшето обучение, с изключение на самостоятелна, носи и социална изгода, изразяваща се да вземем за пример в по-умно и образовано население, съществуване на експерти в избрани университетски и публични сфери и по-висока продуктивност на труда. Въпреки това прехвърлянето на разноски не трябва да е несъразмерен, както се получава в България при съществуването на 54 висши учебни заведения съгласно Национален статистически институт (52 според рейтинговата система на МОН), от които 38 държавни.
Какво да се прави?
И с цел да не сме единствено теоретично–голословни – дано отбележим каква следва да е ролята на страната, която сега МОН не осъществя прекомерно сполучливо в региона на висшето обучение. Ето някои оферти:
Включване на оценката на качеството в модела на финансиране – време е рейтинговата система да навлезе по-дълбоко.Оптимизиране на финансовия модел и интензивно повишение на присъединяване на студентите.Разкриване на нови структури единствено за сметка на ограничение на други и на база на районна оценка на пазара на труда и потребността от експерти, споделено финансиране, разбор на разноските и изгодите и др.Премахване на големия брой предпазени специалности и посоки, които вършат отбрана им на процедура безсмислена.
И в умозаключение ще напомним още веднъж, че не броя има значение, а качеството. А неумението (или нежеланието) то да се развива, подтиква и управлява съответно е равно на разхищаване на публичен запас и нулев резултат.
Източник: Институт за пазарна стопанска система
Ако обявата е била забавна и потребна за Вас, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни. За вести, свързани с екологично, обществено и корпоративно ръководство (ESG), посетете профилирания уебсайт ESGnews.bg.
Запишете се за нашия бюлетинСофийски университет български университети филиал висше обучение проблеми ПоследниНай-четениОбразование 76 Какво жънеш, когато сееш университети? Хай-тек 4712 6G може да употребява хората като източник на сила Накратко 796 Вечерни вести: Провал за кабинета „ Денков “; Страх от арбитраж с „ Газпром “ Киберсигурност 352 Руски хакери са атакували три нуклеарни лаборатории в Съединени американски щати Компании 14231 Защо Tesla и Apple затъват поради Китай Компании 8512 „ Да развием бизнес тук, не в чужбина “: Двама братя и тяхното ателие в с. Окорш Лични финанси 6164 Търговците в Хърватия всеобщо закръглят цените в евро нагоре Хай-тек 4712 6G може да употребява хората като източник на сила Всички новиниОще от ОбразованиеВиж всички„ Без аналог “: Как се случи неочакваната цифровизация на българското образование14 000 гимназисти ще се образоват в действителна работна средаРъст на искащите да учат педагогичен и медицински специалности ![]()
Къде обаче се корени казусът?
Въпреки че е мъчно да се даде еднопосочен отговор на този въпрос, общият корен на проблемите в системата можем да търсим в определения модел на финансиране, който предписва съвсем цялостно обществено финансиране на база брой записани студенти в избрани специалности по научни посоки. Участието на студентите е сведено до възнаграждение на (много често) минимална държавна такса, а приемът им подсигурява безпроблемно довеждане докрай и приемане на тапия. Този модел основава съществени тласъци за университетите да се уголемяват, а за студентите – да си затварят очите пред дупките в качеството на услугата, а в някои случаи даже целеустремено да търсят „ най-лесното “ за приемане на тапия. Точно поради тези фактори обвързването на финансирането отчасти с резултатите от рейтинговата система дава, въпреки несъмнено положителен, въпреки всичко лимитиран резултат.
Липсата на сериозна външна и равноотдалечена от висшите учебни заведения институция, която да подсигурява, че зад дипломите стоят познания и умения, отговарящи на разбирането за университетско обучение, в комбиниране с неналичието на вътрешна мотивация да се търси и поддържа по-добро качество, неизбежно води до това, което следим през днешния ден – роене на университети с покриващи се „ доходоносни “ посоки, незадоволително положителни преподаватели, които да ги обслужват, районно деформиране, липса на предложение на нужни за пазара на труда специалности и посоки, дружно с голям брой безсмислено предпазени специалности. Крайният резултат е обезценени „ кухи “ дипломи, бягство на завършващите възпитаници с упоритости в чужбина и браншове с дефицит на високо дипломиран труд, макар множеството „ висшисти “.
Висшето обучение, за разлика от междинното, е по-близо до дефиницията за „ частно богатство “ – самостоятелната изгода от него е по-голяма от публичната [б.р. – Отделни създатели смятат висшето обучение за „ квази-публично богатство “]. Това значи, че лицето, което използва услугата, получава по-големи персонални изгоди от нея, изразяващи се допълнително благоприятни условия за намиране на работа, по-високи бъдещи приходи, даже и по-високо публично състояние. При съвсем напълно държавно финансиране на подобен вид услуги се следи трансфер на разноски от лица, които не използват услугата, към такива, които я използват. Или с други думи всички плащаме, с цел да могат няколко да учат теология. Този трансфер е оневинен до известна степен, тъй като въпреки всичко висшето обучение, с изключение на самостоятелна, носи и социална изгода, изразяваща се да вземем за пример в по-умно и образовано население, съществуване на експерти в избрани университетски и публични сфери и по-висока продуктивност на труда. Въпреки това прехвърлянето на разноски не трябва да е несъразмерен, както се получава в България при съществуването на 54 висши учебни заведения съгласно Национален статистически институт (52 според рейтинговата система на МОН), от които 38 държавни.
Какво да се прави?
И с цел да не сме единствено теоретично–голословни – дано отбележим каква следва да е ролята на страната, която сега МОН не осъществя прекомерно сполучливо в региона на висшето обучение. Ето някои оферти:
Включване на оценката на качеството в модела на финансиране – време е рейтинговата система да навлезе по-дълбоко.Оптимизиране на финансовия модел и интензивно повишение на присъединяване на студентите.Разкриване на нови структури единствено за сметка на ограничение на други и на база на районна оценка на пазара на труда и потребността от експерти, споделено финансиране, разбор на разноските и изгодите и др.Премахване на големия брой предпазени специалности и посоки, които вършат отбрана им на процедура безсмислена.
И в умозаключение ще напомним още веднъж, че не броя има значение, а качеството. А неумението (или нежеланието) то да се развива, подтиква и управлява съответно е равно на разхищаване на публичен запас и нулев резултат.
Източник: Институт за пазарна стопанска система
Ако обявата е била забавна и потребна за Вас, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни. За вести, свързани с екологично, обществено и корпоративно ръководство (ESG), посетете профилирания уебсайт ESGnews.bg.
Запишете се за нашия бюлетинСофийски университет български университети филиал висше обучение проблеми ПоследниНай-четениОбразование 76 Какво жънеш, когато сееш университети? Хай-тек 4712 6G може да употребява хората като източник на сила Накратко 796 Вечерни вести: Провал за кабинета „ Денков “; Страх от арбитраж с „ Газпром “ Киберсигурност 352 Руски хакери са атакували три нуклеарни лаборатории в Съединени американски щати Компании 14231 Защо Tesla и Apple затъват поради Китай Компании 8512 „ Да развием бизнес тук, не в чужбина “: Двама братя и тяхното ателие в с. Окорш Лични финанси 6164 Търговците в Хърватия всеобщо закръглят цените в евро нагоре Хай-тек 4712 6G може да употребява хората като източник на сила Всички новиниОще от ОбразованиеВиж всички„ Без аналог “: Как се случи неочакваната цифровизация на българското образование14 000 гимназисти ще се образоват в действителна работна средаРъст на искащите да учат педагогичен и медицински специалности Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ