Колко трябва да струва хлябът, се превърна в една от

Колко би трябвало да коства хлябът, се трансформира в една от най-обсъжданите тематики, след Данък добавена стойност за него се върна на 20%. През 2022 година, когато имаше пик в повишаването, той се подвигна с 35,4% за година. Една от главните аргументи за фрапантното повишаване бе почналата война сред Русия и Украйна, нарушила доставките на зърно в световен проект.

Махането на Данък добавена стойност за хляба даде резултат и повишаването бе укротено до 4,8% през 2023-а, а през предходната година понижава до 1,4%.

Сега обаче по щандовете се появяват нови цени – с 15-20% по-високи

Проверка из софийските магазини сподели, че всеобщият бял самун коства сред 2,70 и 3 лева за кг.

Има и доста по-скъпи типове, само че те са пълнозърнести, безглутенови, с жива мая и така нататък Например безглутенов нарязан самун се предлага за 6,99 лева, и то за 300 грама, а кг от него излиза 23,30 лева Този с мая коства 2,59 лева за 350 грама и над 7 лева за кг.

Масовият самун е вдигнат с 20 ст., това е 15%. Останалите типове са увеличени с сред 15 и 20%, твърди дългогодишният началник на Браншовия съюз на хлебопроизводителите и сладкарите у нас Димитър Людиев. Наблюденията му са особено за Бургас, защото той е производител в града.

Собственик на цех в Кюстендил също удостоверява, че има повишаване с най-малко 20%, само че в тази цена не са включени разноските за газ и ток, който нарастна с над 8% от 1 януари, както и нарастването на минималната заплата.

В Пловдивско цената на хляба се е вдигнала сред 15 и 22 на 100. Почти същото е и ситуацията във Враца, Смолян, Плевен, Ловеч, Шумен и други градове. А най-значително е повишаването в София – от 20 до 80 ст., и става все по-трудно по магазините да се откри на цена под два лв..

С повишаването в този момент се появиха и редица мнения, че когато бе призната нулевата ставка, не е имало поевтиняване, до момента в който с връщането на 20% Данък добавена стойност производителите незабавно вдигнали цената.

С това изказване обаче не е склонен Димитър Людиев – съгласно него 99% от производителите в Бургас свалили цените още на идващия ден след въвеждането на нулевата ставка.

Според ръководителя на Държавната комисия за стоковите тържища и борсите Владимир Иванов спекулациите с цената идвали от недобросъвестни търговци.

Естествено било, когато се вдигнат енергийните цени, и хлябът да коства по-скъпо. Това било обективното пазарно придвижване. “Точните нива ще се образуват от пазарното взаимоотношение сред търсенето и предлагането. Вдигането на цената е обективно, а не спекулативно ”, добави Иванов.

И до момента в който хлябът нараства, се резервира наклонността за понижаване на потреблението. По данни на Национален статистически институт през 2014 година потреблението на самун и тестени произведения е било 93,2 кг на човек. 6 години по-късно пада до 80,4 кг,, в този момент към този момент е 72,5 кг. Въпреки това хлябът остава главен артикул в ежедневното меню на българите.

Увеличава се търсенето на пълнозърнест и от мая

Нараства ползата към пълнозърнестите и ръжените хлябове, изключително измежду младежите и тези, които се стремят към по-здравословен метод на живот, демонстрират наблюденията на производителите. По-често се купуват и такива със семена, ядки и зърнени култури като лимец и спелта.

Като причина се показва стремежът към уравновесено хранене. Това е причина занаятчийските пекарни да набират известност, предлагайки ръчно подготвен самун без консерванти и подобрители. “Консумацията на всеобщия фабричен хлаб понижава. Хората търсят по-качествени артикули като пълнозърнести и с мая. И млади, и по-възрастни споделят, че като ядат пълнозърнест, се усещат доста по-добре ”, споделя Димитър Людиев.

Според специалисти по здравословно хранене тестеното произведение би трябвало деликатно да се избира съгласно ястието. По-леките типове като белия, типовия, “Добруджа ” може да се съчетават с по-тежки храни като фасул да вземем за пример.

Салата трябвало да се употребява с  по-тежки хлябове  като ръжен и пълнозърнест. Но би трябвало се взема поради, че диетичните са тежки и мъчно обработваеми. Затова се ядат по малко, засищат повече и се комбинират с лека храна. А хлябът с мая, който е с невисок гликемичен показател,  е подобаващ за диабетици, тъй като не качва внезапно равнището на кръвната захар. Действал и като пробиотик, както киселото зеле и киселото мляко.

Инфо: narod.bg