За цената на един премиер
Колко коства един министър председател?
Никога не бях си задавал този въпрос. Виждал съм министър председатели всевъзможни – млади и остарели, образовани и простовати, способни и посредствени, партийни и безпартийни. Но всички те бяха българи. Не единствено по език и по генезис. Но и по мислене, по психика, по оттоворност към минало, настояще и бъдеще. Всеки от тях правеше по нещо за народа, който признаваше за собствен. Според наличието и силите си.
Но никой до момента не бе причинявал толкоз несгоди, провали и рецесии колкото този го с подин за по-малко от година . Отвращавам се даже да го назова по име. Толкова доста ли отстлабна българския ген, та да залинее в самия си корен? Къде остана характерът, силата, духът български?
Днес, най-сетне бе реализирано това, към което генерации вътрешни и външни неприятели на България се стремяха, само че не можаха да реализират. Удар по нашата същина, по националната еднаквост, по нашето самоуважение, по нашите православни корени.
„ Доживяхме “… предложение за изтриване паметта на историческите и духовни връзки сред България и Русия. Връзки дълбоки, същински, вековни, дебели като котвени въжета, които могат да свързват два народа.
Днес, 01.07.2022г., на „ джулай морнинг “, доживяхме публична позиция на посолството на Руската федерация в София, че ще внесе за разглеждане в Министерството на външните работи на РФ предложение за закриване на съветското посолство в София. Гръм с висше „ в полите на Яворова Витоша “.
За дипломатическо право няма и да стартирам до приказвам. От почитание към него. То не е за профаниране. Подобни демарши в дипломатическата процедура са извънредно редки. Те бележат не рецесия, а сриване на връзките сред две страни . Без да е наложително, само че те могат да доведат и разкъсване на дипломатическите връзки – последната най-тежка мярка на раздор. И да припомня, че това се случва за първи път от 1944г., като фарсово повтаряне на нещастните събития от 05.09.1944г. на Втората международна война.
България още веднъж даде отрицателен образец на Европа и трайно завоюва първо място по неравновесие и последно място по политически разсъдък.
За политическите последствия от сходна мярка през днешния ден думата би трябвало да се дава само на експертите по интернационалните връзки и интернационално право, а не по публицистика, ПР, сеизмолози, кожни лекари, геолози, социолози, политолози, всичколози. В извънредно остра обстановка като тази, всяка неправилна дума може да бъде решаваща за милиони български жители, както на територията на България, по този начин и на територията на РФ. И ще бъде самоубийствено, в случай че страната остави от нейна територия да излизат безотговорни изявления. Та даже и на някогашни величия – министър председатели, министри, депутати, през днешния ден опозиционни водачи, които към този момент не носят директната отговорност на ориста на нацията.
Ако в миналото България би трябвало да приказва със личния си глас , без оглеждане за препоръки извън, с цялостната отговорноаст за казаното, премислено освен по наличие, само че и по форма, с ясното схващане за съдбовността на всеки детайл и даже колорит на позицията, то това е през днешния ден, в този момент, в тази конюнктура.
Днес е съдбовно значимо русофобията да бъде сложена на назад във времето. Защото става дума не за домашната политическа баница, а за ориста на страната и народа . Защото не русофобията ще заплаща цената на тока, газа, петрола. Не тя ще отоплява и осветлява домовете ни. Не тя ще задвижва турбините и ще цялостни курортите.
Разбира се русофобията, платена или закърмена, се ослушва за ръкопляскания. Но с цялата си тембърна звънлимост, тя няма да ви откри друга Шипка и различен Плевен, различен Гурко, различен Радецки и различен Тотлебен. Тя ли ще ни размени свещенния спомен за хиляди съветски войни – редови, бойци, генерали, за Юлия Вревская, военачалник Столетов? Тя ли ще ни замести заветите на Достоевски и Лев Толстой? Тя ли ще ни размени думите на Дмитрий Лихачов? Тя ли ще ни обезпечи различен Патриарх на българската литература, различен Славейков, различен Софроний Врачански, различен Ботев, различен Каравелов?
Защото в случай че русофобията през днешния ден не замълчи, ще би трябвало да остане сама в нашата България, да живее, да се шири, да се любува на себе си и на постигнатото, да работи, да оре и сее, да гледа празните детски градини, учебни заведения, ВУЗ, пътища, автомагистрали, корорти. Ще остане сама със себе си, да основава и отглежда деца, дружно с Родител 1 и Родител 2, с шарените от Кофия-прайда, без кръвта и плътта на останалата България. Ще би трябвало да унищожи Катедралния храм зад Народното събрание или да го прекръсти в Джамия, да изчегърта облика на Самарското знаме от монумента пред Парламента, да унищожи Паметника на Цар Освободител или да го прекръсти на Тарас Булба, да не помни подвига на Георги Иванов и Александър Александров, да си остане интелигентна и красива, безпаметна и безродна жълтопаветна русофобия.
Всичко това ни го докара едно безродно момче, наше на външен тип, само че образувано като персона на хиляди километри от България. Заедно с едни деца, които приказват български език благодарение на речник. Българи, които явно не са гледали „ Козият рог “, не са чели „ Шибил “, не са слущали " Вардар ". Не са гледали Цанко Лавренов. Не знаят от кое място извират Янтра, Тунджа, Осъм, Росица, Струма и Марица. Не знаят къде се намира Карандила. Българи, които не знаят, че Род и Родина не се заменят за обучение и пари. Хора, които са привикнали „ гордо “ и „ самоуверено “ да прекланят глава пред престижа на парите, само че си завоюваха непокътнато място в паметта на народа до тези, които убиха Алеко Константинов и Гео Милев.
Да водиш груба, недодялана, примитивна, войнствена политика против 1/5 от територията на света, да си разрешаваш да провокираш спечелилия над фашистаката студ, един от петте члена на Съвета за сигурност, страна, с която делиш морските пространства на Черно море, това не е просто неточност, некадърност да споделяш, неправилна ПР тактиката. Това е прекрачване на човешкия и националния разсъдък. И през днешния ден, след няколко минути, на това безумство ще му бъде връчен мандат за сформиране на ново държавно управление в състава на същия Парламент. О, неразумни юроде, къде ти е остататъка от българщината?
Вместо да се подаде сигнал в Прокуратурата на Република България за нарушение на Конституцията и една дузина закони на страната, ще му се дава опция да продължи да унищожава своята нация ! Ние сме на крачка от саморазрушението. Батальонът е в нахлуване. Нахлува на всички места – по улиците и площадите, в домовете и храмовете, в душите и сърцата, в морала и страстта, в главите на децата, в паметта за родителите.
Жалко за хановете и царете, тъпо за нашите страни и държавни регалии. Това ли ще бъде краят на нашата България – през лето 2022г.? Ударът раздрусва, само че би трябвало да му се отговори. Мъдро, мощно, професионално, само че твърдо.
ВЪН ТЪРГОВЕЦА ОТ ХРАМА! ДНЕС! ВЕДНАГА!
Приказките за успокоение, хладнокръвие, непоклатимост, за грижа за хората, за децата, пенсионерите, за детските градини, учебните заведения, туризма, стопанската система, рецесията, цените, силата, са политическо словоблудство. Всяка отстъпка през него усилва времето на продажбата на страната ни.
ПРЕМИЕРИ МНОГО, БЪЛГАРИЯ НИ Е ЕДНА.
ИМАМЕ ПОСЛЕДЕН ШАНС ДА съдебна експертиза ЗАМИСЛИМ ЗА ЦЕНАТА НА ЕДИН ПРЕМИЕР .
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Никога не бях си задавал този въпрос. Виждал съм министър председатели всевъзможни – млади и остарели, образовани и простовати, способни и посредствени, партийни и безпартийни. Но всички те бяха българи. Не единствено по език и по генезис. Но и по мислене, по психика, по оттоворност към минало, настояще и бъдеще. Всеки от тях правеше по нещо за народа, който признаваше за собствен. Според наличието и силите си.
Но никой до момента не бе причинявал толкоз несгоди, провали и рецесии колкото този го с подин за по-малко от година . Отвращавам се даже да го назова по име. Толкова доста ли отстлабна българския ген, та да залинее в самия си корен? Къде остана характерът, силата, духът български?
Днес, най-сетне бе реализирано това, към което генерации вътрешни и външни неприятели на България се стремяха, само че не можаха да реализират. Удар по нашата същина, по националната еднаквост, по нашето самоуважение, по нашите православни корени.
„ Доживяхме “… предложение за изтриване паметта на историческите и духовни връзки сред България и Русия. Връзки дълбоки, същински, вековни, дебели като котвени въжета, които могат да свързват два народа.
Днес, 01.07.2022г., на „ джулай морнинг “, доживяхме публична позиция на посолството на Руската федерация в София, че ще внесе за разглеждане в Министерството на външните работи на РФ предложение за закриване на съветското посолство в София. Гръм с висше „ в полите на Яворова Витоша “.
За дипломатическо право няма и да стартирам до приказвам. От почитание към него. То не е за профаниране. Подобни демарши в дипломатическата процедура са извънредно редки. Те бележат не рецесия, а сриване на връзките сред две страни . Без да е наложително, само че те могат да доведат и разкъсване на дипломатическите връзки – последната най-тежка мярка на раздор. И да припомня, че това се случва за първи път от 1944г., като фарсово повтаряне на нещастните събития от 05.09.1944г. на Втората международна война.
България още веднъж даде отрицателен образец на Европа и трайно завоюва първо място по неравновесие и последно място по политически разсъдък.
За политическите последствия от сходна мярка през днешния ден думата би трябвало да се дава само на експертите по интернационалните връзки и интернационално право, а не по публицистика, ПР, сеизмолози, кожни лекари, геолози, социолози, политолози, всичколози. В извънредно остра обстановка като тази, всяка неправилна дума може да бъде решаваща за милиони български жители, както на територията на България, по този начин и на територията на РФ. И ще бъде самоубийствено, в случай че страната остави от нейна територия да излизат безотговорни изявления. Та даже и на някогашни величия – министър председатели, министри, депутати, през днешния ден опозиционни водачи, които към този момент не носят директната отговорност на ориста на нацията.
Ако в миналото България би трябвало да приказва със личния си глас , без оглеждане за препоръки извън, с цялостната отговорноаст за казаното, премислено освен по наличие, само че и по форма, с ясното схващане за съдбовността на всеки детайл и даже колорит на позицията, то това е през днешния ден, в този момент, в тази конюнктура.
Днес е съдбовно значимо русофобията да бъде сложена на назад във времето. Защото става дума не за домашната политическа баница, а за ориста на страната и народа . Защото не русофобията ще заплаща цената на тока, газа, петрола. Не тя ще отоплява и осветлява домовете ни. Не тя ще задвижва турбините и ще цялостни курортите.
Разбира се русофобията, платена или закърмена, се ослушва за ръкопляскания. Но с цялата си тембърна звънлимост, тя няма да ви откри друга Шипка и различен Плевен, различен Гурко, различен Радецки и различен Тотлебен. Тя ли ще ни размени свещенния спомен за хиляди съветски войни – редови, бойци, генерали, за Юлия Вревская, военачалник Столетов? Тя ли ще ни замести заветите на Достоевски и Лев Толстой? Тя ли ще ни размени думите на Дмитрий Лихачов? Тя ли ще ни обезпечи различен Патриарх на българската литература, различен Славейков, различен Софроний Врачански, различен Ботев, различен Каравелов?
Защото в случай че русофобията през днешния ден не замълчи, ще би трябвало да остане сама в нашата България, да живее, да се шири, да се любува на себе си и на постигнатото, да работи, да оре и сее, да гледа празните детски градини, учебни заведения, ВУЗ, пътища, автомагистрали, корорти. Ще остане сама със себе си, да основава и отглежда деца, дружно с Родител 1 и Родител 2, с шарените от Кофия-прайда, без кръвта и плътта на останалата България. Ще би трябвало да унищожи Катедралния храм зад Народното събрание или да го прекръсти в Джамия, да изчегърта облика на Самарското знаме от монумента пред Парламента, да унищожи Паметника на Цар Освободител или да го прекръсти на Тарас Булба, да не помни подвига на Георги Иванов и Александър Александров, да си остане интелигентна и красива, безпаметна и безродна жълтопаветна русофобия.
Всичко това ни го докара едно безродно момче, наше на външен тип, само че образувано като персона на хиляди километри от България. Заедно с едни деца, които приказват български език благодарение на речник. Българи, които явно не са гледали „ Козият рог “, не са чели „ Шибил “, не са слущали " Вардар ". Не са гледали Цанко Лавренов. Не знаят от кое място извират Янтра, Тунджа, Осъм, Росица, Струма и Марица. Не знаят къде се намира Карандила. Българи, които не знаят, че Род и Родина не се заменят за обучение и пари. Хора, които са привикнали „ гордо “ и „ самоуверено “ да прекланят глава пред престижа на парите, само че си завоюваха непокътнато място в паметта на народа до тези, които убиха Алеко Константинов и Гео Милев.
Да водиш груба, недодялана, примитивна, войнствена политика против 1/5 от територията на света, да си разрешаваш да провокираш спечелилия над фашистаката студ, един от петте члена на Съвета за сигурност, страна, с която делиш морските пространства на Черно море, това не е просто неточност, некадърност да споделяш, неправилна ПР тактиката. Това е прекрачване на човешкия и националния разсъдък. И през днешния ден, след няколко минути, на това безумство ще му бъде връчен мандат за сформиране на ново държавно управление в състава на същия Парламент. О, неразумни юроде, къде ти е остататъка от българщината?
Вместо да се подаде сигнал в Прокуратурата на Република България за нарушение на Конституцията и една дузина закони на страната, ще му се дава опция да продължи да унищожава своята нация ! Ние сме на крачка от саморазрушението. Батальонът е в нахлуване. Нахлува на всички места – по улиците и площадите, в домовете и храмовете, в душите и сърцата, в морала и страстта, в главите на децата, в паметта за родителите.
Жалко за хановете и царете, тъпо за нашите страни и държавни регалии. Това ли ще бъде краят на нашата България – през лето 2022г.? Ударът раздрусва, само че би трябвало да му се отговори. Мъдро, мощно, професионално, само че твърдо.
ВЪН ТЪРГОВЕЦА ОТ ХРАМА! ДНЕС! ВЕДНАГА!
Приказките за успокоение, хладнокръвие, непоклатимост, за грижа за хората, за децата, пенсионерите, за детските градини, учебните заведения, туризма, стопанската система, рецесията, цените, силата, са политическо словоблудство. Всяка отстъпка през него усилва времето на продажбата на страната ни.
ПРЕМИЕРИ МНОГО, БЪЛГАРИЯ НИ Е ЕДНА.
ИМАМЕ ПОСЛЕДЕН ШАНС ДА съдебна експертиза ЗАМИСЛИМ ЗА ЦЕНАТА НА ЕДИН ПРЕМИЕР .
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ