Колко сложно е управлението у нас и дали четирите партии,

...
Колко сложно е управлението у нас и дали четирите партии,
Коментари Харесай

Димитър Аврамов пред Dir.bg: Има тенденция партиите у нас да се държат като племена

Колко комплицирано е ръководството у нас и дали четирите партии, участващи в кабинета, ще намерят нужния баланс, с цел да останат единни. Респективно, ще стигнем ли до разтягане на политическите връзки в един или различен бранш и по какъв начин ще ни се отрази това.

С тези и още въпроси се обърнахме към Димитър Аврамов, който е магистър по политически науки в Софийския университeт " Св. Климент Охридски ". През 2020 година излезе книгата му " Новата страна ". Ето какво показа той пред Dir.bg.

- Г-н Аврамов, в каква политическата обстановка се намираме. Как бихте я охарактеризирали накратко...
- Моето най-хубаво предпочитание е да имаме държавно болшинство, в което да има инспекции и баланс. Това значи баланс на ползи, а не баланс на персонална полза от властта. Ако четирите партии, които са в държавното управление, гледат на на властта си като на феотдални владения, където могат да вършат каквото си желаят, а никой различен не може да се меси, това е неприятно. Тогава не ги чака нищо положително, респективно обществото ни не може да чака нищо положително. И противоположното. Ако всяка от партиите подхожда с разбирането да има надзор върху цялата изпълнителна власт, т.е. и тя самата да бъде следена, то това е модел, който може да проработи. Ако вървят към хищно изразходване на властта, нещо което сме виждали в обединенията на ГЕРБ, резултатът ще е същият.

- Имате ли чувството, че всяка партия си е " прегърнала " някаква линия, някакви концепция и си я пази. " Демократична България " държи да пратим оръжие в Украйна, Българска социалистическа партия изрично са срещу. А и двете партии са в ръководството?
- Добре е партиите да имат разнообразни визии. Не би трябвало да се тормозим от това. Мотото на Европейския съюз нали е " Единство в многообразието ". Различията в политиката са значими и законни. По отношение на желанието на " Демократична България " да се изпрати оръжие в Украйна, това за мен е разумен мотив. Полша, Словакия и доста други страни от Европейския съюз към този момент изпращат военна помощ на Украйна. Ако в България имаме неизползвани муниции, в случай че имаме потенциал да помогнем с военна техника, не виждам причина да не го създадем. Разбира се, има и съперници на тази теза. Но аз персонално считам, че те нямат съществени причини. А и да имат, тези причини са доста противоречиви, в случай, че пред нас има доста ясна разграничителна линия и България би трябвало да реши от коя страна е. По някой път даже и да не ти харесва нещо, би трябвало да направиш избор. България в този момент би трябвало да направи избор. А ние, сякаш, се опитваме да избягаме от това да вземем решение и да го отстояваме. Когато става въпрос за решения ние обичаме да отлагаме. Когато стане въпрос за огромни и значими въпроси, както е случая с войната в Украйна, се опитваме да бъдем неутрални. Това не е добре за България. Не е добре да изглеждаме като неуверен, колеблив народ.

- Нещата по тази тематика отиват в ръцете на ГЕРБ и Движение за права и свободи, които ще решат в интерес на едната или другата позиция?
- Има една отрицателна наклонност - партиите в българската политика да се държат като племена. Всичко да е враждебно, политиката да е учредена най-вече на отрицателни послания. Това не е същинският живот. В същинския живот хората с разнообразни отзиви намират метод да поддържат връзка. От тази позиция изцяло обикновено е в Народното събрание да има въпроси, по които и ръководещи, и съпротива намират общ език и по които да има консенсус. Това за мен е вярно, а не е притеснително. Опозицията и ръководещите могат да намерят общо виждане по въпроса за изпращането на оръжие в Украйна. Особено, откакто видяхме фрагменти на осъществявания от съветските войски геноцид в Буча. Обществото ни не е дало доверие една хетерогенна коалиция. Очевидно е, че няма огромна партия, която да има болшинство сама или единствено с един дребен сътрудник. Така че в Народното събрание е значимо да се непрекъснато търси единодушие, с цел да има положителни решения. И желая да подчертая, че това е положително нещо за нас, елементарните жители. Добро е, тъй като, когато ръководи една огромна политическа мощ, както беше в миналите последните 10 години, тя става самодоволна и стартира да прави каквото си желае, безусловно. Тогава няма публичен надзор върху властта. За обществото е по-добре, когато политиците са слаби, когато, както сега - четири обединения в коалиция са подвластни една от друга.

- От " ИТН " оповестиха, че няма да стигат до крайности, само че държат на Любомир Каримански като претендент за поста шеф на Българска народна банка. " Продължаваме промяната " стартира против него Андрей Гюров... Лидерът на Има Такъв Народ Слави Трифонов излиза със своя реакция по тематиката, като насочи рецензии към Лена Бориславова - шеф на кабинета на премиера Петков. " Приятелски огън " или освен това виждате в това?
- За мен не е проблем, че има двама претенденти за шеф на Българска народна банка. Напротив, в случай че имаше един претендент, щеше да е притеснително. Защото по какъв начин четири разнообразни обединения, които имат разнообразни визии, на които им въздействат разнообразни хора, ще изберат един претендент? За мен това е нереалистично. От тази позиция конкуренцията на двама претенденти, в случай че те са подобаващи за поста, е по-добър вид за обществото. Хубаво ли беше, когато нямаше втори претендент за основен прокурор, и избраха сегашния. Той към този момент е изгубил публично доверие и сякаш не може да си прави работата качествено. Казвам " сякаш ", тъй като нямам искания да давам оценки на основния прокурор или на институцията, която той управлява. От тази позиция по-добре е в този момент да има двама претенденти за Българска народна банка. Да забележим разнообразни визии и и разнообразни метод на мислене. А в случай че имаше един претендент, щеше да е превдварително решен избор.

- " Възраждане " някак гледат в профил в Народното събрание, само че социологията им дава напредък, което зя тях е добре?
- " Възраждане " е малцинствена партия като политически цели и като благоприятни условия за развиване. Виждали сме сходна групировка при възхода на " Атака ", които се представяха като националистическа партия, а след това се трансфораха в партия проруски сътрудник и приключиха зле. Все отново не е правилно да споделям какво ще се случи с " Възраждане ". Това зависи от техните дейности.

- Имаме ясна съпротива, имаме ръководеща коалиция в Народното събрание и " Възраждане "...
- " Възраждане " не заслужават вниманието, което им обръщаме. Те са дребна, несъответстваща и нерационална партия. Нерационално е да организираш митинг против зеления документ, откакто е взето решението той да бъде отстранен. Грешно е да търсиш евтина известност и да се представяш като угрижен и евентуален избавител на моряците, блокирани в пристанищата в Украйна, и да се снимаш със фамилиите им, в случай, че те са там по лична воля и като резултат от търговски връзки, в които не е намесено българското държавно управление. Не е вярно партиите да се бъркат в частно-правни връзки и да се пробват да вършат политика от това. Лошите образци, които даде и продължава да дава " Възраждане ", не са един и два. И тук въобще не разясня искрено проруската им позиция, в миг когато има ясна разграничителна стена сред Европейския свят, в който сме ние, и Русия. В подобен миг да прекрачваш от другата страна е искрено несъответстваща позиция, да не кажа предателска по отношение на националните ползи. Но в последна сметка това е част от демокрацията и свободните общества - да има разлики и те да бъдат заявявани.

- Управляващите и прокуратурата не стопират да си приказват през медиите. Нормално ли е това?
- Не е обикновено институциите да оперират в режим на цялостно недоумение и отвод от съдействие. Прокуратурата и Министерство на вътрешните работи работят на инат едни на други. Не мога да кажа, че виновността е 100% на едната или другата страна. Никога не е по този начин и такова изказване би било погрешно. За мен обаче прокуратурата носи по-голяма отговорност за спора с Министерство на вътрешните работи. Защо? Защото същата тази прокуратура работеше прелестно с държавното управление на ГЕРБ, а с актуалното държавно управление отхвърля да работи. Този факт повдига значимия въпрос има ли политическа целенасоченост в дейностите на прокуратурата. Това е значим въпрос, на който ръководителите на прокуратурата би трябвало да си отговорят.
Източник: dir.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР