Границата между ефективност и имитация на активност в ерата на изкуствения интелект
Колко работлив е човек, който… не виждаме да работи?
В ерата на цифровите трансформации, AI самодейностите и корпоративните изявления в LinkedIn за „ новаторски пътувания “, е все по-трудно да отличим гения от самоувереността и действителните резултати от добре разказаните истории, написа Fast Company.
Колкото по-абстрактна е работата, толкоз по-лесно е да симулираме осъществяването на активност.
Въпреки иронията, е реалност, че най-високоплатените специалности постоянно изискват умения, които са мъчно измерими, и резултати, които в никакъв случай не идват в пакет или като приключен артикул.
Добре пристигнали в модерния офис – това място, което в миналото беше „ фабрика за хрумвания “, а през днешния ден по-често можем да оприличим на сцена. Вдъхновяващи думи, имейли, изпратени в среднощ, и безцелни срещи, които не престават с часове, постоянно служат като индикатор за интензивност, а не за стойност. А наличието – без значение дали физическо или цифрово – маскира неналичието на действителен принос.
Психологът Адам Грант го споделя по най-хубавия метод: бързата реакция не е равна на подготвеност. И все пак, сътрудници с гъвкави усмивки, безапелационни пояснения и добре готови смешки съумяват да се изкачат по стълбицата на триумфа, до момента в който тихите „ същински играчи “ си остават в сянка.
Днес да умееш да впечатляваш е потребно умеене. Тук не става въпрос толкоз да свършиш работата си, едвам убедиш останалите, че вършиш работа – и то страхотна.
Психологически проучвания удостоверяват тази теза: хората постоянно бъркат увереността със способността. Онзи, който приказва най-вече по време на срещата, постоянно получава лидерска позиция.
Колкото по-трудно се вижда цената на даден труд, толкоз по-лесно е някой да я „ проектира “. Разбира се, това води до абсурд: колкото повече се преструваш, че работиш, толкоз по-малко действителна работа вършиш… само че в това време толкоз по-голям късмет имаш да изглеждаш работлив.
И в случай че преди преструвките изискваха най-малко време, в този момент AI доста редуцира процеса. Една подкана, едно натискане на бутон – и към този момент имаш подготвена публикация, презентация, цялостен финансов доклад или отчет. А в случай че служителят просто инструктира изкуствения разсъдък да му прави работата… работи ли въобще той?
И тук идва тъжната истина: тези, които в действителност прибавят стойност към екипа, постоянно не се „ популяризират “ по най-хубавия метод. Тези чиновници разчитат дейностите им да приказват вместо тях, само че за жалост, шоуто продължава. Ефектни презентации, постоянно включване в срещи и ловко менажиране на личния имидж – всички тези неща отварят вратите за едни, само че затварят и прозорците за хората, които действително вършат нещо.
Думата „ достоверност “ се употребява непрекъснато, само че действителното ѝ значение не е постоянно възнаграждавано. Тези, които споделят истината, не постоянно получават самопризнание – изключително в случай че против тях стоят виртуози на корпоративния спектакъл.
Според антрополога Дейвид Гребър доста хора през днешния ден заемат позиции, чието битие даже те самите не могат да си обяснят. Презентации за срещи, които обобщават други презентации. Имейли без получател. Софтуер за отчитане на време, който в действителност гълтам повече време… Звучи като един безконечен, скучен кръговрат, който се повтаря, до момента в който тези хора не се пенсионират – и да, може би нещата се случват тъкмо по този метод, за жалост.
Генеративният изкуствен интелект би трябвало да покачва продуктивността, само че за толкоз доста време наподобява резултати към момента липсват. Свободното време просто се запълва с превземки, а не с действителен принос.
В един корпоративен свят, където усилието не се вижда, да се рекламираш самичък звучи като съвършената тактика. Не е значимо какво правиш, а по какъв начин наподобява, че го правиш. И колкото по-добър артист си, толкоз по-далеч стигаш.
В ерата на цифровите трансформации, AI самодейностите и корпоративните изявления в LinkedIn за „ новаторски пътувания “, е все по-трудно да отличим гения от самоувереността и действителните резултати от добре разказаните истории, написа Fast Company.
Колкото по-абстрактна е работата, толкоз по-лесно е да симулираме осъществяването на активност.
Въпреки иронията, е реалност, че най-високоплатените специалности постоянно изискват умения, които са мъчно измерими, и резултати, които в никакъв случай не идват в пакет или като приключен артикул.
Добре пристигнали в модерния офис – това място, което в миналото беше „ фабрика за хрумвания “, а през днешния ден по-често можем да оприличим на сцена. Вдъхновяващи думи, имейли, изпратени в среднощ, и безцелни срещи, които не престават с часове, постоянно служат като индикатор за интензивност, а не за стойност. А наличието – без значение дали физическо или цифрово – маскира неналичието на действителен принос.
Психологът Адам Грант го споделя по най-хубавия метод: бързата реакция не е равна на подготвеност. И все пак, сътрудници с гъвкави усмивки, безапелационни пояснения и добре готови смешки съумяват да се изкачат по стълбицата на триумфа, до момента в който тихите „ същински играчи “ си остават в сянка.
Днес да умееш да впечатляваш е потребно умеене. Тук не става въпрос толкоз да свършиш работата си, едвам убедиш останалите, че вършиш работа – и то страхотна.
Психологически проучвания удостоверяват тази теза: хората постоянно бъркат увереността със способността. Онзи, който приказва най-вече по време на срещата, постоянно получава лидерска позиция.
Колкото по-трудно се вижда цената на даден труд, толкоз по-лесно е някой да я „ проектира “. Разбира се, това води до абсурд: колкото повече се преструваш, че работиш, толкоз по-малко действителна работа вършиш… само че в това време толкоз по-голям късмет имаш да изглеждаш работлив.
И в случай че преди преструвките изискваха най-малко време, в този момент AI доста редуцира процеса. Една подкана, едно натискане на бутон – и към този момент имаш подготвена публикация, презентация, цялостен финансов доклад или отчет. А в случай че служителят просто инструктира изкуствения разсъдък да му прави работата… работи ли въобще той?
И тук идва тъжната истина: тези, които в действителност прибавят стойност към екипа, постоянно не се „ популяризират “ по най-хубавия метод. Тези чиновници разчитат дейностите им да приказват вместо тях, само че за жалост, шоуто продължава. Ефектни презентации, постоянно включване в срещи и ловко менажиране на личния имидж – всички тези неща отварят вратите за едни, само че затварят и прозорците за хората, които действително вършат нещо.
Думата „ достоверност “ се употребява непрекъснато, само че действителното ѝ значение не е постоянно възнаграждавано. Тези, които споделят истината, не постоянно получават самопризнание – изключително в случай че против тях стоят виртуози на корпоративния спектакъл.
Според антрополога Дейвид Гребър доста хора през днешния ден заемат позиции, чието битие даже те самите не могат да си обяснят. Презентации за срещи, които обобщават други презентации. Имейли без получател. Софтуер за отчитане на време, който в действителност гълтам повече време… Звучи като един безконечен, скучен кръговрат, който се повтаря, до момента в който тези хора не се пенсионират – и да, може би нещата се случват тъкмо по този метод, за жалост.
Генеративният изкуствен интелект би трябвало да покачва продуктивността, само че за толкоз доста време наподобява резултати към момента липсват. Свободното време просто се запълва с превземки, а не с действителен принос.
В един корпоративен свят, където усилието не се вижда, да се рекламираш самичък звучи като съвършената тактика. Не е значимо какво правиш, а по какъв начин наподобява, че го правиш. И колкото по-добър артист си, толкоз по-далеч стигаш.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ