)
Урокът на един будистки монах, който ще промени живота ви: Не можеш да успокоиш океана, но можеш да се научиш да плуваш Здраве
Колко пъти сте си лягали вечер с мисли за неща, които още не са се случили? За сметки, които предстоят да се платят, диалози, които занапред би трябвало да проведете, или проблеми, които може би в никакъв случай няма да зародят?
Тревожността се трансформира в едно от най-честите положения на актуалния човек, а античната мъдрост на Изтока продължава да предлага изненадващо настоящи отговори. Една къса история за млад мъж и възрастен будистки духовник обикаля обществените мрежи и допира милиони хора с елементарното си, само че надълбоко обръщение: паниката не ни защищава от бъдещето, а ни лишава сегашното. Семето, което не би трябвало да изкопаваме Историята стартира с въпрос, който доста от нас са си задавали най-малко един път:
„ Умът ми в никакъв случай не почива. Тревожа се за бъдещето, за парите, за неуспеха, за хората към мен, за здравето си... даже за неща, които още не са се случили. Как да спра да се безпокоя толкоз доста? “
Вместо да даде пряк отговор, монахът задава различен въпрос: „ Ако посадиш семе през днешния ден, ще го изкопаваш ли на всеки час, с цел да провериш дали пораства? “
Младият мъж се усмихнал: „ Разбира се, че не. Така бих му попречил да порасне. “
Тогава монахът кимнал и споделил: „ Точно това правиш с живота си. Непрекъснато изкопаваш утрешния ден с паника, боязън и свръхмислене, а след това се чудиш за какво не можеш да намериш успокоение. “ Илюзията за надзор Според будистката философия паниката постоянно основава чувството, че направляваме обстановката.
Мислим си, че в случай че проучваме задоволително, в случай че предвидим всички вероятни сюжети и в случай че се подготвим за всяка заплаха, ще успеем да избегнем болката. Но действителността е друга
„ Повечето паники са просто опит на мозъка да реши бъдеще, което още не съществува “, изяснява монахът.
Колко постоянно сме се измъчвали за диалог, който е минал умерено? Или за проблем, който по този начин и не се е случил?
Психолозите назовават това „ катастрофично мислене “ – склонността да си представяме най-лошия вероятен сюжет, без да имаме действителни доказателства, че той ще се случи. Облаците на мислите След това монахът показал небето. „ Погледни облаците. Те се движат без твоето позволение. “
Според него мислите работят по същия метод.
Не можем да спрем всяка мисъл, която минава през съзнанието ни.
Не можем да направляваме всяка паника или боязън.
Но можем да изберем дали да ги следваме.
„ Спокойствието не идва от контрола върху всяка мисъл. То идва, когато спрем да преследваме всяка от тях. “ Повечето стихии в никакъв случай не идват „ Но някои паники наподобяват толкоз действителни “, възразил младежът.
Монахът се усмихнал: „ Да. Но доста от бурите, които мозъкът основава, в никакъв случай не идват. “
Колко пъти сме преживявали дни, седмици или даже месеци в терзание за събитие, което след това се оказва доста по-малко ужасно, в сравнение с сме си представяли?
Истината е, че тревогата постоянно ни кара да страдаме два пъти – един път във въображението си и повторно, в случай че казусът фактически възникне. Защо живеем в бъдещето Според будизма огромна част от човешкото страдалчество идва от привързаността към бъдещето. Умът напуща сегашния миг и стартира да живее в свят на мислени проблеми.
Докато тялото е тук и в този момент, мислите ни са някъде на следващия ден. Именно по тази причина толкоз постоянно пропущаме живота, който се случва пред очите ни.
Какво да вършим, когато паниката ни завладее? На въпроса по какъв начин да се оправим с паниката, монахът предлага изненадващо елементарен отговор „ Върни се към това, което е действително сега. “ Той поучава: дишайте постепенно и осъзнато;фокусирайте се върху днешния ден;спрете да носите утрешния ден на раменете си;отделяйте по-малко внимание на страховете;приемете, че несигурността е част от живота. Пет лесни метода да тревожим по-малко Според мъдростта на монаха има пет елементарни практики, които могат да ни оказват помощ да намерим повече вътрешен мир. 1. Върнете вниманието си към сегашния миг Повечето паники живеят в бъдещето.
Спокойствието живее тук и в този момент. 2. Спрете да се пробвате да контролирате всичко Някои неща могат да бъдат решени едвам когато се появят. Не преди този момент. 3. Ограничете това, което подхранва страха Прекомерното следене на отрицателни вести, сравняването с другите и непрекъснатото анализиране изтощават мозъка. 4. Успокойте тялото, с цел да успокоите мозъка Разходките, медитацията, молитвата, дълбокото дишане, тишината и положителният сън оказват помощ на нервната система да се почувства в сигурност. 5. Доверете се на личната си мощ Вече сте претърпели дни, за които в миналото сте мислили, че няма да издържите. По-силни сте, в сравнение с си представяте. Урокът, който всички имаме потребност да чуем
В края на диалога монахът споделил нещо, което младежът в никакъв случай не не запомнил: „ Не успокояваш океана, като се бориш с всяка вълна. Успокояваш себе си, като се научиш да плуваш. “ Бъдещето постоянно ще бъде нестабилно, това важи за всички, само че паниката няма да го направи по-безопасно.
Присъствието в сегашния миг обаче може да ни направи по-силни, по-спокойни и по-готови да посрещнем всичко, което животът ни сервира.
Тревожността се трансформира в едно от най-честите положения на актуалния човек, а античната мъдрост на Изтока продължава да предлага изненадващо настоящи отговори. Една къса история за млад мъж и възрастен будистки духовник обикаля обществените мрежи и допира милиони хора с елементарното си, само че надълбоко обръщение: паниката не ни защищава от бъдещето, а ни лишава сегашното. Семето, което не би трябвало да изкопаваме Историята стартира с въпрос, който доста от нас са си задавали най-малко един път:
„ Умът ми в никакъв случай не почива. Тревожа се за бъдещето, за парите, за неуспеха, за хората към мен, за здравето си... даже за неща, които още не са се случили. Как да спра да се безпокоя толкоз доста? “
Вместо да даде пряк отговор, монахът задава различен въпрос: „ Ако посадиш семе през днешния ден, ще го изкопаваш ли на всеки час, с цел да провериш дали пораства? “
Младият мъж се усмихнал: „ Разбира се, че не. Така бих му попречил да порасне. “
Тогава монахът кимнал и споделил: „ Точно това правиш с живота си. Непрекъснато изкопаваш утрешния ден с паника, боязън и свръхмислене, а след това се чудиш за какво не можеш да намериш успокоение. “ Илюзията за надзор Според будистката философия паниката постоянно основава чувството, че направляваме обстановката.
Мислим си, че в случай че проучваме задоволително, в случай че предвидим всички вероятни сюжети и в случай че се подготвим за всяка заплаха, ще успеем да избегнем болката. Но действителността е друга
„ Повечето паники са просто опит на мозъка да реши бъдеще, което още не съществува “, изяснява монахът.
Колко постоянно сме се измъчвали за диалог, който е минал умерено? Или за проблем, който по този начин и не се е случил?
Психолозите назовават това „ катастрофично мислене “ – склонността да си представяме най-лошия вероятен сюжет, без да имаме действителни доказателства, че той ще се случи. Облаците на мислите След това монахът показал небето. „ Погледни облаците. Те се движат без твоето позволение. “
Според него мислите работят по същия метод.
Не можем да спрем всяка мисъл, която минава през съзнанието ни.
Не можем да направляваме всяка паника или боязън.
Но можем да изберем дали да ги следваме.
„ Спокойствието не идва от контрола върху всяка мисъл. То идва, когато спрем да преследваме всяка от тях. “ Повечето стихии в никакъв случай не идват „ Но някои паники наподобяват толкоз действителни “, възразил младежът.
Монахът се усмихнал: „ Да. Но доста от бурите, които мозъкът основава, в никакъв случай не идват. “
Колко пъти сме преживявали дни, седмици или даже месеци в терзание за събитие, което след това се оказва доста по-малко ужасно, в сравнение с сме си представяли?
Истината е, че тревогата постоянно ни кара да страдаме два пъти – един път във въображението си и повторно, в случай че казусът фактически възникне. Защо живеем в бъдещето Според будизма огромна част от човешкото страдалчество идва от привързаността към бъдещето. Умът напуща сегашния миг и стартира да живее в свят на мислени проблеми.
Докато тялото е тук и в този момент, мислите ни са някъде на следващия ден. Именно по тази причина толкоз постоянно пропущаме живота, който се случва пред очите ни.
Какво да вършим, когато паниката ни завладее? На въпроса по какъв начин да се оправим с паниката, монахът предлага изненадващо елементарен отговор „ Върни се към това, което е действително сега. “ Той поучава: дишайте постепенно и осъзнато;фокусирайте се върху днешния ден;спрете да носите утрешния ден на раменете си;отделяйте по-малко внимание на страховете;приемете, че несигурността е част от живота. Пет лесни метода да тревожим по-малко Според мъдростта на монаха има пет елементарни практики, които могат да ни оказват помощ да намерим повече вътрешен мир. 1. Върнете вниманието си към сегашния миг Повечето паники живеят в бъдещето.
Спокойствието живее тук и в този момент. 2. Спрете да се пробвате да контролирате всичко Някои неща могат да бъдат решени едвам когато се появят. Не преди този момент. 3. Ограничете това, което подхранва страха Прекомерното следене на отрицателни вести, сравняването с другите и непрекъснатото анализиране изтощават мозъка. 4. Успокойте тялото, с цел да успокоите мозъка Разходките, медитацията, молитвата, дълбокото дишане, тишината и положителният сън оказват помощ на нервната система да се почувства в сигурност. 5. Доверете се на личната си мощ Вече сте претърпели дни, за които в миналото сте мислили, че няма да издържите. По-силни сте, в сравнение с си представяте. Урокът, който всички имаме потребност да чуем
В края на диалога монахът споделил нещо, което младежът в никакъв случай не не запомнил: „ Не успокояваш океана, като се бориш с всяка вълна. Успокояваш себе си, като се научиш да плуваш. “ Бъдещето постоянно ще бъде нестабилно, това важи за всички, само че паниката няма да го направи по-безопасно.
Присъствието в сегашния миг обаче може да ни направи по-силни, по-спокойни и по-готови да посрещнем всичко, което животът ни сервира.
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ