Колко пъти сте чували, че жената е тази, която трябва

Колко пъти сте чували, че дамата е тази, която би трябвало да се занимава с семейството? Май е време този стандарт да бъде опустошен и представителите на мощния пол да стартират да оказват помощ с домашните отговорности.

Мъжът е снабдител, а дамата – пазителка на домашното огнище – по-остарял стандарт в актуалния свят мъчно може да се откри.

Но точно под неговото " прикритие ", другари, съпрузи и братя към момента се измъкват от всякаква работа вкъщи.

Мнозина към момента считат, че да оказват помощ на обичаната си с домакинските отговорности не е мъжкарско. Дали пък някой другар или сътрудник ще спре да ги почита или, още по-лошо, ще стартира да им се подиграва, в случай че това се случи? Този удар не би понесло нито едно мъжко его.

Проблемът е, че ролята на „ снабдител “, която толкоз обичат да играят съпрузите, се извършва в най-хубавия случай от 30% от тях. В множеството двойки и фамилии на „ нежните “ женски рамене пада всичко: готвене, почистване, развъждане на деца, една, а от време на време и две работи, а в това време и ролята на буйна държанка – постоянно красива и мечтана, в никакъв случай изтощена и подготвена да угажда на обичания си.

А основният воин – доставчикът – нехайно сяда пред тв приемника или отива на среща с другари: радостни се, пие, любува се на живота – това е същинската мъжка орис.

Тъжно е да се признае, само че патриархалните настройки към момента ръководят живота ни.

Затова в този момент ще се опитаме да разберем за какво мъжете към момента считат, че домакинската работа не е за тях и, най-важното, по какъв начин да убедим колегата си в противоположното.

Всеки път, когато стане дума за домашен отговорности, мъжете намират хиляди извинения да не оказват помощ.

В някои случаи нежеланието може да се изясни с мързел, само че по-често повода се крие в психическите настройки, следвани от множеството представители на мъжкия пол.

Патриархални полезности, наследени от детството : Момчетата постоянно виждат майка си да се грижи за всичко в семейството, без бащата да оказва помощ. Този модел се възпроизвежда и в личните им фамилии.

Осъждащо обграждане: Страхът от насмешки от другари, които не оказват помощ у дома, кара доста мъже да отхвърлят помощ на партньорките си.

Влияние на майката: Свръхгрижовните майки основават „ мамини синчета “, неспособни да се оправят с ежедневни домашен задания.

Инфантилизъм: Мъжете заобикалят отговорност, употребявайки извинения като претовареност, отмалялост или изказванието, че дамата ще се оправи по-добре.

Как мъжете се измъкват от домакинските отговорности? Мъжете употребяват разнообразни тактики, с цел да избегнат домакинската работа.

Измислят извинения: „ Уморен съм “, „ Не мога “, „ Ти се справяш по-бързо “.

Умишлена неефективност: Бавно и некачествено осъществяване на дилемите, с цел да не бъдат молени още веднъж.

Отлагане: Намиране на други „ по-важни “ занимания.

Емоционална операция: Раздразнение, експанзия, прекачване на виновността.

Смяна на тематиката: Предлагане на различни действия, с цел да се избегне диалогът за домакинските отговорности.

Как да накараме мъжа да оказва помощ у дома?

Спрете да вършиме всичко сами: Покажете му, че семейството изисква взаимни старания.

Молете непосредствено и без упреци: Изразете молбата си ясно и умерено.

Хвалете за всяка помощ: Положителното подкрепление стимулира.

Покажете изгодите: Обяснете по какъв начин неговата помощ облекчава взаимния ви живот.

Не манипулирайте: Шантажът и ултиматумите утежняват връзките.

Разпределете отговорностите: Обсъдете кой какво може и желае да прави.

Не изисквайте съвършенство: Важното е присъединяване, а опитът ще докара до усъвършенстване. Ако нищо не оказва помощ, пробвайте опит: спрете да изпълнявате неговите нормални задания. Резултатът може да го накара да се замисли.