„Мамо, някой се нуждае от теб“ – една въздействаща история за майчинството
Колко пъти сме чували израза „ Децата са най-прекрасното нещо на света “? И все пак, когато малчуганът реши да редекорира стените ви или да подложи котката на още една „ интервенция “ (или каквато и да е друга щуротия), започваме да мечтаем за уединен остров, на който да получим капчица покой. Ние обаче им прощаваме. Отново и още веднъж.
Ако тези думи ви се костват познати, предлагаме ви да прочетете тази трогателна публикация, написана от Меган Мортън – майка на три деца. Тя съумява да изрази с думи това, което всички ние си мислим, когато провокациите на родителството ни дойдат допълнително. Текстът е в действителност прекрасен…
***
Откакто доведохме нашата новородена дъщеричка у дома, нейните по-големи братя бяха първите, които ми споделяха, че плаче, хленчи или мирише съмнително. „ Някой се нуждае от теб “, споделяха те. Нямам концепция по какъв начин се роди този израз, само че в началото ме дразнеше. Наслаждавах се на бърз душ… „ Мамо, някой се нуждае от теб. Бебето плаче. “ Сядам за момент, изцяло наясно с обстоятелството, че бебето стартира да се разсънва от дрямката… „ Мамо, някой се нуждае от теб! “ Добре! Разбрах. Няма потребност да ви споделям, че потребностите на едно новородено бледнеят пред тези на две дребни момчета. Някой все е гладен, нуждае се от превръзка, от друг чорап, от ледчета във водата, от нов Paw Patrol, от избърсване на носа, от прегръдка, от история, от целувка. Някои дни като че ли нямат край и монотонността на „ потребностите “ могат в действителност да те изтощят. Изведнъж започнах да съзнавам нещо – те се нуждаят от МЕН. Не от някой различен. Не от който и да е различен човек на света. Те се нуждаят от своята Мама.
Колкото по-скоро приема, че това да си Майка значи, че нямаш капчица свободно време, толкоз по-бързо ще намеря покой в този чалнат интервал от живота. Това да съм Майка е мой дълг, привилегия и чест. Готова съм да бъда отсреща, когато някой се нуждае от мен – по през целия ден и нощ. Да съм Майка значи, че преди малко съм приспала бебето след храненето му в 4 през нощта, а момент по-късно 3-годишният ми наследник се разсънва от призрачен сън. Да съм Майка значи, че претърпявам на кафе и остатъци от децата ми. Да съм Майка значи, че аз и брачният партньор ми не сме водили същински диалог в продължение на цели седмици. Да съм Майка значи, че слагам техните потребности пред моите, без изобщо да се замисля. Да съм Майка значи, че до момента в който цялото ми тяло гори от болки, сърцето ми е изпълнено с обич.
Сигурна съм, че ще настъпи ден, в който никой няма да се нуждае от мен . Моите бебчета от дълго време ще са погълнати от личните си животи. Вероятно ще седнал съм в някой дом за възрастни и ще виждам по какъв начин тялото ми тлее. Никой няма да се нуждае от мен. Вероятно даже ще съм в тежест на хората. Да, ще ми идват на визити, само че ръцете ми към този момент няма да са техен дом. Целувките ми няма да са техен лек. Вече няма да има дребни ботушки, които би трябвало да бъдат измити, или колани, които би трябвало да се закопчаят. Вече ще съм изчела последната си приказка за лека нощ – седем пъти поред. Вече няма да натрапвам санкции. Повече няма да има чанти, които да подготвям, или чинийки, които да пълня с храна. Сигурна съм, че ще жадувам за тези дребни гласчета, които се провикват към мен – „ Мамо, някой се нуждае от теб! “
Засега съумявам да открия хубостта в спокойното хранене в 4 часа през нощта. Сгушили сме се високо над голите дъбове, в нашето лично лавандулово гнездо. Гледаме по какъв начин снега безшумно се сипе, по какъв начин зайче подскача на фона на белия пейзаж. Само аз и моето малко бебче сме – кварталът е мрачен и задремал. Само ние гледаме по какъв начин бледата Луна се извисява и по какъв начин сенките стартират да танцуват из детската стаичка. Аз и дъщеричката ми сме единствените, които чуваме бухала в далечината. Гушкаме се дружно под одеялото, а аз я клатя и замайвам. 4 часа през нощта е – изтощена съм и съм обезсърчена, само че всичко е наред. Тя има потребност от мен. Само от мен. Може би и аз се нуждая от нея. Защото тя ме трансформира в Мама. Един ден тя ще стартира да спи непробудно цяла нощ. Един ден аз ще седна в клатещия се стол, с празни ръце, и ще бленувам за тези тихи нощи в детската стаичка. Когато тя се нуждаеше от мен и ние бяхме единствените хора на този свят.
