Колко пъти ни се случва да се самонападаме, да се

Колко пъти ни се случва да се самонападаме, да се самоосъждаме, да се самонаказваме с тежки, нападателни, обезценяващи ни думи... които, почтено казано, в никакъв случай не бихме споделили на наш другар или на трето лице, което обичаме.

Защо сме толкоз строги към себе си

Всеки от нас има своето положително опрощение на разположение, единствено че в действителност ли имаме вяра в него?

Критичен съм, тъй като по този метод не се самозалъгвам или тъй като по този начин мога да поправя всичките си неточности.

Тези механизми не са нищо повече от механизми за надзор над себе си и другите.

Истината е, че го вършим, тъй като сме привикнали да го вършим и сме привикнали с това от тези, които са ни говорили по този начин преди нас.

Всъщност едно нещо, което постоянно би трябвало да имате поради, е, че хората приказват с нас по този начин, както приказват със себе си и както фамилията им приказва с тях.

Това ни оказва помощ да одобряваме нещата по-малко персонално и да развием известна емпатия към нашия събеседник.

Внимавайте, тъй като съпричастността не значи да действате като организация с нестопанска цел за човешки случаи!

Мога да възприема, разбирам и усещам болката на другите, само че не е моя работа да поемам отговорност за нея. Не е моя отговорност да позволявам живота му, нито е моя роля да се трансформирам в негово прочувствено кошче.

Мога обаче да заобикалям да осъждам и да развихрям и вместо това да бъда общителен или да мълча.

Нашият вътрешен разговор е оня дребен глас, който постоянно ни съпровожда, който споделя в никакъв случай няма да съумея, какъв брой неуместно, за какво постоянно съм подобен, всичко по този начин или другояче е неефикасно, в никакъв случай не правиш нещо, както би трябвало не помни го, прекомерно мъчно е - сходни самовнушения са доста по-лоши, знаеш това добре, нали?

Ужасното въздействие на отрицателния вътрешен разговор

Всеки ден живеем с това и всеки ден съпреживяваме тези нелепости, без да осъзнаваме какъв брой щета си нанасяме.

Да, тъй като, като се изключи че се отнасяме доста неприятно към себе си, вътрешният негативен разговор е виновен на първо място за всеки вероятен, въобразим самосаботаж.

Да се ​​отнасяме неприятно към себе си, е нещо извънредно нездравословно единствено по себе си, тъй като мислите са трептения и тези негативи се уголемяват във Вселената, изпращайки това отрицателно обръщение във въздуха, което явно се връща при нас с ползи. И ние срещаме хора, които се отнасят към нас тъкмо както ние се отнасяме към себе си - или даже по-лошо, в случай че е допустимо, тъй като от време на време е мъчно да си представим нещо по-лошо от това, което си споделяме или по какъв начин се наказваме.

Затова пречим на насладата, изобилието, благосъстоянието, спокойствието, триумфа и така нататък да доближат до нас.

Законът за привличането работи, без значение дали имаме вяра или не, той работи тъкмо като закона за гравитацията, не го интересува дали вярвате или не, той съществува и работи. Винаги.

Дори когато се разсейвате и мислите ви не престават автоматизирано, той работи. И генерира обстановки, държание, взаимоотношения.

Те са физични закони, не са научна фантастика и почтено казано в наши дни към този момент даже не са загадка.

Така че, в случай че желаете да сте умни, избирайте мислите си, доколкото можете.

Забележете какво вършиме в мозъка си, забавете темпото, дишайте и наблюдавайте. Това е първата и доста значима стъпка.

След това, когато откриете своите рутинни самонаказващи мисли, това, което аз назовавам Щурчето Джимини, спрете го и променете изреченията, които ви споделя.

Никога няма да съумея! става Винаги съм го правил, ще го направя и сега; Имам всички умения да го направя.

Друг способ е да се присмивате на гласа, до момента в който казвате това изречение. Опитайте да го повторите с гласа на Маги от Семейство Симпсън или Доналд Дък. Все още ли е правдиво?

Повтаряйте го, до момента в който саботиращият резултат, който основава върху вас, изчезне.

Да, НЛП (невролингвистичното програмиране) също е магия.

Унищожителната мощ на отрицателните думи

И в случай че до момента сме говорили единствено за мисли, представете си какво се случва, когато мислите станат думи...

Дори думите имат осцилация, може би даже по-мощна от мислите.

Думите основават. Да, още един път ще ви кажа: думите основават.

Те основават нашата действителност, „ те могат да бъдат нашият парадайс или нашият пъкъл “, както споделя Тони Робинс.

Нашият език дефинира възприятията ни, по-късно дейностите ни, а набор от дейности се трансформира в нашето държание, което в последна сметка построява нашата еднаквост.

Агресивни, неоправдателни думи, хули, недоволства, потребление на хипербола, с цел да се дефинира какъв брой сме зле, да вземем за пример: Аз съм смачкан, Като блъснат от трен съм, Изпитвам невъобразима болежка, Страшно съм изтощен, Какъв карък съм и други " любезности " от този тип ни карат да се идентифицираме с болежка, страдалчество, яд, възприятие на незадоволеност, некадърност, импотентност, жертва и по този начин нататък, и тези обстановки могат единствено да стават по-лоши и по-лоши в неумолима низходяща серпантина.

Забавни, леки, положителни, любящи, сладки, ведри, радостни думи, като да вземем за пример: Благодарна съм за всичко, което имам, Отварям се за чиста и откровена обич, Аз съм сила, подарявам наслада на околните си, Вървя към задачите си с наслада и обич, Обичам фамилията си, приятелите си, средата си, Имам всички нужни умения, с цел да съумея в това, което желая ще сътвори съответните усеща и напредък от позитивни настроения и овластяване, при което съумяваме да намерим и извадим всички принадлежности, с които разполагаме, с цел да бъдем сполучливи, да успеем в това, което вършим, и по този метод да създадем мощно самочувствие, което ни разрешава да се отнасяме към другите на равна основа, в продан на взаимна доброта.

Какви положителни неща мога да кажа през днешния ден на себе си и другите

Никога не мислим за това, не му обръщаме внимание, само че за всяка причина има разследване. Думите също са магия, те са извънредно мощни.

Така че още веднъж, по какъв начин приказваме между тях, има голямо значение и по-важното е по какъв начин приказваме с другите.

Ако кажа на човек (да не приказваме за детето), че е малоумен, незапознат човек, ще съм му повлиял надълбоко в неговите мисли, в неговата идентичност и затова в неговото държание.

Аз с думите си ще съм основал незапознат човек. Някой, който е неспособен за живот, който ще се опасява да работи и затова да живее, който ще живее в боязън от осъждането на другите и ще бъде доведен до прекаленост, може би даже ще се бори да се социализира.

Не, не преувеличаваме! Ако се замислите за миг, ще разберете защо приказваме, ще ви дойдат на разум хиляди образци за наказателно говорене, държание, хиляди връзки и ще ви стане ясно по какъв начин е повлиян животът ви и за жалост в доста манипулирани случаи (често неумишлено, схваща се). А също и постоянно вие сте били този, който въздейства на живота на другите.

Това, което си повтаряме постоянно, става наша действителност.

Така че, апелирам, бъдете благи с другите, намерете насърчителни думи (макар действителни, а не повърхностни, като ще видиш, че всичко ще бъде наред, тъй като, както видяхме, те не са потребни...), говорете към тях със сърце, а не с разсъдък. Поемете надълбоко въздух, преди да говорите с някого. И в случай че не можете да кажете нищо положително, тогава не казвайте нищо.

Слушането единствено по себе си към този момент е страховит подарък, който да дадете на някого.

Нека не замърсяваме този към този момент цялостен с негативност свят с негативни честоти. Ние сме смяната на светлината, която всички бихме желали да забележим.

Така че идващия път, когато срещнете някой, който се отнася зле с вас, или изживеете мъчителна обстановка, запитайте се: какво направих, с цел да предизвиквам това?, Как мога да основа нещо друго в живота си?

Защото животът е създание: ние сътворяваме живота си от миг на миг, това е креативен развой.

Ако създавате нещо, което не ви харесва, какво ще кажете да започнете да го променяте?

Какво ще кажете да започнете да мислите какви красиви, позитивни и прелестни неща можете да създадете в живота си, в бъдещето си занапред нататък?

Да работим върху себе си, значи да спрем да чакаме другите да се трансформират и да променим нас.

Не можете да измененията това, което е там, можете единствено да измененията метода, по който го гледате, и това ще промени всичко, в това число и вас самите.