Демографският срив - тихият, но страшен враг на Украйна
Колко от близо 5-те милиона украинци, които са избягали в чужбина, ще се завърнат, когато войната най-сетне завърши?
Това е въпросът, който тормози политиците в страната. Те се пробват да измислят способи да стимулират украинските бежанци да се върнат вкъщи. Той занимава и Ела Либанова, един от водещите украински демографи.
Тя се притеснява, че войната изостря рецесията с обезлюдяването, която към този момент е почнала доста преди съветският президент Владимир Путин да подреди на войските си да преминат границата, с цел да подчинят една страна, която съгласно него не съществува в реалност. И въпреки за негова изненада Украйна да се е потвърдила неведнъж, войната няма да помогне за превъзмогване на дългогодишното демографско предизвикателство, пред което е изправена.
Преди нея - даже преди анексирането на Крим и окупирането на обширна част от Донбас от Русия през 2014 година - Украйна претърпява обезпокоителен демографски спад. Тя не е сама в тази траектория: След рухването на Берлинската стена някогашните комунистически страни в Европа означиха трагичен спад на популацията. В България, Латвия и Литва се следи най-рязък подобен с повече от 20%; в Естония и Румъния спадът е 16%; в Хърватия - 11%, а в Унгария - 8%.
Макар че огромна част от тези спадове се дължат на заминаването на младежите в търсене на по-добри стопански благоприятни условия, друга причина е внезапното понижаване на раждаемостта - и по-специално това се отнася за Украйна.
„ Ние не раждаме нужния брой деца “, споделя Либанова в изявление за POLITICO. „ Смъртността е по-голяма от раждаемостта от 1991 година насам. Всяко последващо потомство се свива малко по-малко и е по-малко от предходното. А в този момент, поради войната, има доста деца, които е трябвало да се родят, които в никакъв случай няма да видят бял свят “.
Разбира се, трудовата миграция също усложнява алтернативата. От 1991 година - годината на независимостта на Украйна - до 2020 година към 3 милиона жители на страната са станали стопански мигранти, като доста от тях са се насочили към Полша. В последна сметка към половин милион се завръщат поради последствията, които пандемията има върху работните им места, изяснява Либанова.
Освен това междинната дълготрайност на живота в Украйна е най-ниската в Европа - изключително при мъжете - поради „ тютюнопушенето, алкохола, неприятното хранене, работата в токсична среда и високата смъртност от пътнотранспортни катастрофи “, споделя Либанова.
През 1991 година популацията на Украйна е било 52 милиона души. До 2015 година то е намаляло с 10 милиона. А в този момент войната доста утежнява демографските вероятности: Според оценките на Организация на обединените нации през 2024 година популацията на Украйна ще намалее до 37,9 милиона души. Всъщност някои демографи считат, че в този момент то може да е под 30 милиона - в случай че се броят единствено следените от Украйна региони.
През първата година на войната обаче социологическите изследвания на украински и европейски социолози посочваха, че множеството от избягалите ще се завърнат, като някои оптимистични оценки сочеха, че това ще създадат 80-90% от тях. Либанова в никакъв случай не се е доверявала на тези прогнози - в началото тя допуска, че Украйна може да се счита за щастлива, в случай че процентът на завръщащите се е 50%.
„ Това би било фантастично “, споделя тя.
Три години по-късно тя към този момент предвижда, че то евентуално ще е по-близо до 30 % - сходно на % на завръщане, следен след Балканските войни през 90-те години на ХХ век. Тя подозира, че обнадеждаващите прогнози са резултат от патриотичния жар, който таят избягалите, и от неудобството да признаят пред който и да било, в това число и пред себе си, че могат да останат в новите си домове, в случай че не бъдат принудени да ги изоставен от приемащите ги страни.
Бившият министър на външните работи Дмитрий Кулеба е още по-песимистично надъхан. Малко откакто подаде оставка предходната година, той сподели на президента Володимир Зеленски, че Украйна ще има голямо демографско предизвикателство.
„ Винаги съм му казвал - президентът в никакъв случай не се съгласи с мен - че единствената ни вяра ще бъде да внасяме хора от други страни “, споделя Кулеба пред POLITICO. „ Мисля, че множеството украинци, които са избягали, са си тръгнали вечно и не можем да разчитаме, че ще се върнат. Всяко семейство ще седне и ще сформира лист с причини в интерес на завръщането или не. Но за майките ще има този огромен въпрос дали да реалокират още веднъж децата си, откакто са намерили нови другари, научили са езика на новите си домове и са се интегрирали “.
Освен това, защото доста от тях към този момент имат работа, те ще би трябвало да се преценяват с това, че опциите са по-добри там, където са, в сравнение с в Украйна, която се пробва да се възвърне от войната.
От своя страна Либанова счита, че е добре, че хората са напуснали, когато е почнала войната.
„ Това ги избави. То удължи живота им - освен като не бяха убити от бомба, само че и здравето им ще бъде по-добро за в бъдеще и ще имат по-голяма дълготрайност на живота “, споделя тя.
Двойната задача в този момент е да се намерят способи „ да ги върнем назад, когато войната свърши, и да се опитаме да разубедим съпрузите или сътрудниците от мъжки пол да изоставен Украйна, с цел да се съберат още веднъж със съпругите и децата си “, прибавя тя. Ако Украйна не успее да направи това, демографските ѝ вероятности ще бъдат в действителност мрачни - изключително като се има поради, че доста от украинските бежанци, които са най-вече дами, са в детеродна възраст.
Либанова също по този начин чака, че смъртността ще се утежни през идващите години - и то освен поради жертвите на бойното поле.
„ Още повече хора ще умират от инфаркти и инсулти поради стрес, меланхолия, неприятно хранене и неполучаване на бърза здравна помощ от претрупаната здравна система “, споделя тя.
Общите загуби е съвсем невероятно да се открият, само че Либанова счита, че до 2030 година популацията на Украйна няма да надвишава доста повече от 30 милиона души - и даже тази цифра ще зависи от това по кое време и по какъв начин най-сетне ще завърши войната.
Това е въпросът, който тормози политиците в страната. Те се пробват да измислят способи да стимулират украинските бежанци да се върнат вкъщи. Той занимава и Ела Либанова, един от водещите украински демографи.
Тя се притеснява, че войната изостря рецесията с обезлюдяването, която към този момент е почнала доста преди съветският президент Владимир Путин да подреди на войските си да преминат границата, с цел да подчинят една страна, която съгласно него не съществува в реалност. И въпреки за негова изненада Украйна да се е потвърдила неведнъж, войната няма да помогне за превъзмогване на дългогодишното демографско предизвикателство, пред което е изправена.
Преди нея - даже преди анексирането на Крим и окупирането на обширна част от Донбас от Русия през 2014 година - Украйна претърпява обезпокоителен демографски спад. Тя не е сама в тази траектория: След рухването на Берлинската стена някогашните комунистически страни в Европа означиха трагичен спад на популацията. В България, Латвия и Литва се следи най-рязък подобен с повече от 20%; в Естония и Румъния спадът е 16%; в Хърватия - 11%, а в Унгария - 8%.
Макар че огромна част от тези спадове се дължат на заминаването на младежите в търсене на по-добри стопански благоприятни условия, друга причина е внезапното понижаване на раждаемостта - и по-специално това се отнася за Украйна.
„ Ние не раждаме нужния брой деца “, споделя Либанова в изявление за POLITICO. „ Смъртността е по-голяма от раждаемостта от 1991 година насам. Всяко последващо потомство се свива малко по-малко и е по-малко от предходното. А в този момент, поради войната, има доста деца, които е трябвало да се родят, които в никакъв случай няма да видят бял свят “.
Разбира се, трудовата миграция също усложнява алтернативата. От 1991 година - годината на независимостта на Украйна - до 2020 година към 3 милиона жители на страната са станали стопански мигранти, като доста от тях са се насочили към Полша. В последна сметка към половин милион се завръщат поради последствията, които пандемията има върху работните им места, изяснява Либанова.
Освен това междинната дълготрайност на живота в Украйна е най-ниската в Европа - изключително при мъжете - поради „ тютюнопушенето, алкохола, неприятното хранене, работата в токсична среда и високата смъртност от пътнотранспортни катастрофи “, споделя Либанова.
През 1991 година популацията на Украйна е било 52 милиона души. До 2015 година то е намаляло с 10 милиона. А в този момент войната доста утежнява демографските вероятности: Според оценките на Организация на обединените нации през 2024 година популацията на Украйна ще намалее до 37,9 милиона души. Всъщност някои демографи считат, че в този момент то може да е под 30 милиона - в случай че се броят единствено следените от Украйна региони.
През първата година на войната обаче социологическите изследвания на украински и европейски социолози посочваха, че множеството от избягалите ще се завърнат, като някои оптимистични оценки сочеха, че това ще създадат 80-90% от тях. Либанова в никакъв случай не се е доверявала на тези прогнози - в началото тя допуска, че Украйна може да се счита за щастлива, в случай че процентът на завръщащите се е 50%.
„ Това би било фантастично “, споделя тя.
Три години по-късно тя към този момент предвижда, че то евентуално ще е по-близо до 30 % - сходно на % на завръщане, следен след Балканските войни през 90-те години на ХХ век. Тя подозира, че обнадеждаващите прогнози са резултат от патриотичния жар, който таят избягалите, и от неудобството да признаят пред който и да било, в това число и пред себе си, че могат да останат в новите си домове, в случай че не бъдат принудени да ги изоставен от приемащите ги страни.
Бившият министър на външните работи Дмитрий Кулеба е още по-песимистично надъхан. Малко откакто подаде оставка предходната година, той сподели на президента Володимир Зеленски, че Украйна ще има голямо демографско предизвикателство.
„ Винаги съм му казвал - президентът в никакъв случай не се съгласи с мен - че единствената ни вяра ще бъде да внасяме хора от други страни “, споделя Кулеба пред POLITICO. „ Мисля, че множеството украинци, които са избягали, са си тръгнали вечно и не можем да разчитаме, че ще се върнат. Всяко семейство ще седне и ще сформира лист с причини в интерес на завръщането или не. Но за майките ще има този огромен въпрос дали да реалокират още веднъж децата си, откакто са намерили нови другари, научили са езика на новите си домове и са се интегрирали “.
Освен това, защото доста от тях към този момент имат работа, те ще би трябвало да се преценяват с това, че опциите са по-добри там, където са, в сравнение с в Украйна, която се пробва да се възвърне от войната.
От своя страна Либанова счита, че е добре, че хората са напуснали, когато е почнала войната.
„ Това ги избави. То удължи живота им - освен като не бяха убити от бомба, само че и здравето им ще бъде по-добро за в бъдеще и ще имат по-голяма дълготрайност на живота “, споделя тя.
Двойната задача в този момент е да се намерят способи „ да ги върнем назад, когато войната свърши, и да се опитаме да разубедим съпрузите или сътрудниците от мъжки пол да изоставен Украйна, с цел да се съберат още веднъж със съпругите и децата си “, прибавя тя. Ако Украйна не успее да направи това, демографските ѝ вероятности ще бъдат в действителност мрачни - изключително като се има поради, че доста от украинските бежанци, които са най-вече дами, са в детеродна възраст.
Либанова също по този начин чака, че смъртността ще се утежни през идващите години - и то освен поради жертвите на бойното поле.
„ Още повече хора ще умират от инфаркти и инсулти поради стрес, меланхолия, неприятно хранене и неполучаване на бърза здравна помощ от претрупаната здравна система “, споделя тя.
Общите загуби е съвсем невероятно да се открият, само че Либанова счита, че до 2030 година популацията на Украйна няма да надвишава доста повече от 30 милиона души - и даже тази цифра ще зависи от това по кое време и по какъв начин най-сетне ще завърши войната.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ