Колко обиди, подигравки, клевети, какво отвратително отношение и агресия преживяхме

Колко обиди, насмешки, клюки, какво непоносимо отношение и експанзия преживяхме непротестиращите преди 2 години. Какво морално предимство ни се демонстрираше и „набиваше в канчетата“ всекидневно от маргинал и свръхелитинтелектуал, от чалгар и бесепар, от клети женски същества с подарени жилища против услуги – не интелектуални, от олигарх, наливащ ежедневна войска от лумпени на площада. Не че нямаше потребност от ободряване на политическата сцена, имаше, не че нямаше потребност от ново потомство, имаше, само че миризливите риби, ковчезите и фантазиите за бесилки на Орлов мост, в този момент вие ще ги преживявате, много самотно, депресионно даже, тъй като те са си ваши и ги заслужавате като „морална“ премия. Горчивият усет отминава, остава само…нищо не остава. Денят е прелестен, животът също, и това ще мине, както се вижда две години по-късно. След две години денят отново ще е прелестен, животът също. Милена Фучеджева, публицист, коментар във фейсбук