Лъжите на Промяната и Атанасов за службите минават всякакви граници. Никъде в закона не е вписана съгласувателна процедура
Колко безумен би трябвало да си, с цел да отвориш своите служби пред задгранични лица, пък в случай че ще и да са съдружници и да им кажеш – питайте всички кой какво работи, пред кого рапортува, какво му е натоварването, вижте по какъв начин набелязваме „ къртиците “ в редиците ни и предложете нещо по-добро!
Недостойно беше от страна на Атанас Атанасов, който е някогашен началник на работа за сигурност, да лъже обществото, че думите на Асен Василев по отношение на непознати посолства, одобряващи шефове на български служби, касаят някаква общоприета процедура по координиране със съдружниците ни в НАТО. Той уточни, че ставало дума за съгласувателни процедури, които постоянно се провеждали и ставало дума за това, че службите на партньорските страни в НАТО би трябвало да ни имат доверие.
Къде думите му не устоят? Първо, пропуща, че изявлението на Асен Василев е в минало време. Тоест, нещо към този момент е сторено. Пропускайки това, той отваря вратата към нещо хиляди пъти по-скандално. В какво качество Политическа партия са съгласували? Те са втора по величина парламентарна мощ. Дори не бяха получили изследователски мандат за сформиране на държавно управление. Нямат никаква институционална кредибилност да влизат в диалози с дипломатическия корпус, камо ли със служби за сигурност на непознати страни, и да желаят някакъв вид утвърждение за български шефове на служби, които те щели да назначат, в случай че дойдат на власт.
Ръководителите на служби се назначават от изпълнителната власт след декрет на президента. Това е по закон. Пак по закон, те би трябвало да имат достъп до информация с гриф „ строго секретно “. Никъде не написа, че имената им се съгласуват. НИКЪДЕ! Възможно е под координиране да се има поради точно инспекциите, които се вършат за допуск до класифицирана информация с гриф „ строго секретно “, в случай че в техния ход да вземем за пример се ревизират някакви споделени бази данни. Това обаче се инициира от самите институции, на някакъв етап – когато се изследват съответни лица, в качеството им на бъдещи ръководители, или за служебни цели.
Може даже и Министерство на културата да изиска сходен достъп за собствен чиновник или заместник-министър, в случай че се реши, че и там има държавни секрети, с които да се работи. Ако индивидът не получи допуск, или се освобождава, или се слага да работи без достъп до този вид информация. Водещото е, че изследванията за допуск се предизвикват от институции, част от изпълнителната власт, по съответен мотив и открит ред. Не от политически партии с мегаломански упоритости, несъответстващи на изборните им резултати, още по-малко на личните им самооценки за 7-10%.
Ако непознати посолства в действителност са приемали имена от Политическа партия и са давали мнение, това е скандална интервенция във вътрешните ни работи, тъй като дават благословия освен за имената, само че и за партията, с формата на припознаване като бъдеща мощ номер едно. Да не ни вменяват, че отсега нататък всяка партия, като получава изследователски мандат, до момента в който води съдружни договаряния и възнамерява министерските постове, ще отделя време да обикаля и по посолствата? Поне до момента никой не е казвал, че е постъпвал по този метод. Може пък ПП-ДБ да открият нова процедура. Но дано първо вземат властта и да трансформират закона. Ако останалата част от Народното събрание загуби разсъдъка си и им разреши.
Преди това единствената допустима истина е, че е належащо службите и прокуратурата да се сезират, може би даже Военното контраразузнаване, да проучат кои задгранични задачи са си разрешили да дават инструкции на български политици отвън изпълнителната власт кои персони може да се назначават на основни постове в българските системи за сигурност. И с публични ноти да се уточни на тези посолства, че прекаляват с намесата с във вътрешните ни работи.
Напасването на личните управнически проекти с нуждата за утвърждение от задгранични дипломатически задачи си е чисто пробутване на непознато въздействие.
Някога един умен човек ми сподели, че с цел да бъде изречено нещо, което е неистина, то би трябвало първо да е погрешно, а по-късно създателят му да знае, че е погрешно. Дори да си представим, че Кирил Петков и Асен Василев са неопитни палета, то военачалник Атанасов знае, че утвърждения от посолства за шефове на служби, по проучвателни запитвания от парламентарни сили не може нито да се дават, а още по-малко да се желаят. Премълчаването и изопачаването на такава информация от военачалник, и то военачалник от Министерство на вътрешните работи, е неистина! На неговата съвест ще тежи примирението и с другата безумна концепция – външни консултанти да проучват работните процеси в службите и да предлагат метод за тяхното реформиране.
Колко безумен би трябвало да си, с цел да отвориш своите служби пред задгранични лица, пък в случай че ще и да са съдружници и да им кажеш – питайте всички кой какво работи, пред кого рапортува, какво му е натоварването, вижте по какъв начин набелязваме „ къртиците “ в редиците ни и предложете нещо по-добро.
Сега да си представим, че когато крал Чарлс ІІІ или Джо Байдън назначават шефове на Ми5, Ми6, Централно разузнавателно управление на САЩ, ФБР, Сикрет сървис, офисите им пращат запитвания до посолствата ни в Лондон и Вашингтон за координиране и нашите резиденти дават утвърждение. Ама не, не офисите на държавните глави, а самите партии – консерватори, лейбъристи, демократи, републиканци. Стига нелепости.
Време е да се каже – или Киро и Асен са лъгали в самия диалог, че имат персони с картбланш от посолствата, или сме жертва на брутална интервенция във вътрешните ни работи от чужбина. И в двата случая това демонстрира, че заставането им отпред на ръководството ще бъде обидно и пагубно за страната.
