Експерти алармират: Бюджетът на държавата е бомба със закъсн...
Колко " неприятен " в действителност е Бюджет 2025, вижте разбора на специалистите
По оценки на ръководещите, а и на редица икономисти, утвърденият финансов проект на страната, въпреки и проблематичен, е само вероятният, изключително що се отнася да устрема на България да стане член на еврозоната от 1 януари 2026 година. Критики не бяха спестени, те се концентрираха главно върху макроикономическите индикатори на бюджета и обещаните с него увеличавания на заплати в държавния бранш. Междувременно бизнесът, семействата и локалната власт се тревожат за по-малки, само че не по-маловажни проблеми, които Бюджет 2025 или не взема решение, или даже задълбочава, написа standartnews.com
Нова тежест за бизнесмените
Депутатите утвърдиха съществено понижаване на прага за регистрация на компаниите по Закона за Данък добавена стойност - от сегашните 166 000 лева на 100 000 лв. от 1 април. Това хвърли в смут дребните бизнесмени, които така и така оцеляват мъчно в изискванията на жестока вътрешна конкуренция и външна неустановеност. Това решение ще има съществено влияние върху стотици хиляди българи.
Намаляването на прага за регистрация по Данък добавена стойност ще затрудни доста дребни компании, като ги слага в директна конкуренция с огромните играчи на пазара, които ще продължат да имат обилни финансови запаси и не се тормозят от такива административни тежести. Така дребният бизнес ще бъде подложен в неравностойно състояние, което може да докара до банкрути и усложнения в икономическото развиване на страната.
Управляващите се оправдаха, че намаляването на прага е част от напъните за възстановяване на събираемостта на Данък добавена стойност. В същото време обаче остава въпросът дали тази мярка ще има предстоящите от нея резултати, предвид на това, че слага под напън дребните бизнеси. Опозицията в Народното събрание необичайно остана съвсем безмълвна при смяната, като се задоволи с офанзива от страна на някогашния финансов министър Асен Василев, който подлага на критика всичко, сътворено от ръководещите. Остана въпросът кой ще отбрани бизнесмените, които са гръбнакът на българската стопанска система и хранят огромна част от семействата у нас.
Какво тъкмо значи свалянето на прага по Данък добавена стойност?
По думите на икономиста Румен Гълъбинов задачата на препоръчаната смяна е да се усилят приходите от Данък добавена стойност, като в схемата се включат повече дребни компании и данъкоплатци. Въпреки това, за дребните предприятия, фамилните компании и едноличните търговци с по-ниски обороти новата мярка ще сътвори усложнения. Ако тези компании са се отписали от регистрация по Данък добавена стойност поради по-високия предел от 166 000 лева, те ще би трябвало да се записват още веднъж. Това значи, че ще бъдат задължени да издават фактури с Данък добавена стойност и да водят Данък добавена стойност счетоводство, което ще докара до спомагателни разноски за тях. От друга страна компаниите с доходи над 100 000 лева ще получат правото да употребяват данъчен заем по Данък добавена стойност, което до момента не им е било разрешено.
Гълъбинов акцентира, че мярката няма да има огромен резултат върху стопанската система като цяло. Според него по-логично е било страната да усили минималния предел за регистрация, като го повиши да вземем за пример на 200 000 лв.. Въпреки напъните за увеличение на събираемостта на Данък добавена стойност, резултатът ще бъде най-малък. А има и риск от стимулиране на сивата стопанска система, без значение че е мъчно да се мери този резултат. " Ако има нарастване на събираемостта на Данък добавена стойност, това евентуално ще се дължи на обстоятелството, че България е влезнала в Шенген и бизнесът има достъп до по-голям пазар ", акцентира Гълъбинов.
За различен минус, въпреки и в по-общ проект, сигнализира икономистът и учител в УНСС доцент Щерьо Ножаров, съгласно който българските и задграничните вложители се нуждаят от предвидимост, а Бюджет 2025 дава неприятен сигнал към тях, защото основава безредна нормативна и данъчна среда. Малките и междинните предприятия ще са най-засегнати от пререгистрацията по Данък добавена стойност. Около 200 хиляди компании ще би трябвало да се пререгистрират, а приходите за хазната ще са едвам 139 млн. лв., означи Ножаров и добави, че това основава и немалка административна тежест върху бизнеса.
Друга неприятна вест за дребния бизнес
Бюджетът на Държавното публично обезпечаване (един от трите стълба на бюджетния комплект) наподобява най-балансиран и жителите, които разчитат на социалноосигурителната система, ще получат обещаните средства. Това обаче не важи за всички и една част към този момент се оказва проблематична за съответен бранш, в който са заети най-много дребни компании. Икономисти са пресметнали да вземем за пример, че към 150 милиона лв. ще би трябвало да извади IT промишлеността, с цел да ги вкара в социалноосигурителните фондове. Причината - от 1 април 2027 година се усилва оптималният застрахователен приход, който става 4130 лева (от досегашните 3700 лева).
Нерадостно наподобява и бъдещето в това направление. Съгласно бюджетната прогноза оптималният застрахователен приход ще скочи на 4430 лева през 2026 година, на 4730 лева през 2027 година и ще доближи 5030 лева през 2028 година. Това се регистрира като минус, тъй като работещите, които се обезпечават на най-много, ще би трябвало да се бръкват все по-дълбоко, само че това, най-малко към този момент, няма да се отрази на тяхната сигурност за пенсиониране. В същото време оптималната пенсия не пораства и това пък е минус за тези, които към този момент са се осигурявали на огромни месечни приходи. Сумата на оптималния застрахователен приход не е дребна и от позиция на това, че ще повлияе особено на стартъп фирмите. Въпросната екосистема, която в България се образува неотдавна, ще бъде много сензитивно наранена от новите осигурителни прагове.
В последните години станахме очевидци на голям растеж на заплатите, като процентното му изражение бе в пъти по-голямо от инфлационните равнища, с изключение на през 2022 година, когато инфлацията изпревари леко нарастването на приходите на българите. През 2025 година може да се чака малко по-различна картина, защото растежът на заплатите ще бъде воден най-вече от нарастванията на възнагражденията в държавния бранш, до момента в който наподобява бизнесът не може да си разреши да подвига заплатите още доста.
SOS от майките
Не бе признато нито едно предложение в новия бюджет да бъде записано, че през втората година от майчинството, в случай че се върнат на работа, майките да получават цялостния размер на компенсацията за развъждане на дете в размер на 780 лв.. Запазва се интервалът от два месеца на погашение на паричното обезщетение за развъждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя), както и размерът на компенсацията от 780 лв..
Излиза, че българските майки (а както се вижда и татковци!) не заслужават да получават даже минимална заплата до момента в който отглеждат бебетата си.
На фона на невиждания скок от 50% на нарастването на заплатите в някои области и повдигането на минималната заплата на 1077 лева в Бюджет 2025, депутатите учудващо замразиха майчинските на 780 лв.. А в случай че майката стартира работа през този интервал, тя ще получава 50% от компенсацията. Всъщност стана ясно, че майките нямат лоби в Народното събрание. А и защото не стачкуват под прозорците на властта, нито блокират значими кръстовища, те остават най-ощетени на фона на определяния като ляв поради огромните разходи нов бюджет.
Като претекст за замразяването на парите за майчинство през втората година се акцентира, че минималният размер на компенсацията ще накара майките да се върнат по-бързо на работа. Но с цел да стане това, някой би трябвало да се грижи за детето. А доста малчугани не съумяват да се класират за общински ясли. Така, в случай че и двамата родители желаят да работят, те ще би трябвало да могат да си разрешат да заплащат за частно заведение, където таксите са доста над държавната отплата. Има вид, при който заможните фамилии заплащат на гледачка.
Но всичките тези разновидности са неизпълними за доста млади родители и в последна сметка те са принудени да търпят финансови компликации за скъпото наслаждение да отглеждат дете. Въпреки всички заявления за борене на демографската рецесия. " Ще създадем всичко допустимо компенсациите за втората година от майчинството и за безработица да бъдат увеличени през 2026 година ", заяви министърът на труда и обществената политика Борислав Гуцанов.
Парите на общините - безконечната идея
Парите, които се отделят за локалната власт и нейната активност, са от извънредно значение за хората. Може би в това отношение през 2025 година има мотив за лек оптимизъм.
Повече пари за общините има в Бюджет 2025, като 1,65 милиарда лв. са планувани за капиталовата стратегия на локалните управляващи, заяви кметът на Монтана Златко Живков след приемането на финансовия проект за актуалната година. Живков е член на УС на Националното сдружението на общините и беше участник в договарянията с държавното управление за бюджета. " Четвърт век съм кмет Монтана. За първи път като кмет изпаднах в обстановка да очаквам по-бързо да бъде признат бюджетът, без да се вършат никакви промени ", уточни градоначалникът.
В бюджета за 2025 година са признати доста значими неща - нараснали са изравнителната дотация и целевата дотация за капиталовите разноски на общините. " Това е нещо скъпо за която и да е българска община ", уточни Живков. Със 70% ще бъдат обезщетени разноските за нарасналата минимална работна заплата, което разрешава промяна на заплатите във всички общински звена, макар че тази " отплата е незадоволителна да покрие локалните действия, само че е по-голяма от всеки различен път ".
1,65 милиарда лв. са планувани по Инвестиционната стратегия за общините, което е с 500 млн. лв. повече от плануваното, добави още кметът на Монтана. " Изказахме благодарността си - даже към договарянията със служебния кабинет и в този момент с постоянния кабинет, тъй като дават повече благоприятни условия и по-добро качество на живот на хората в България ", сподели той.
Като цяло за общините в Бюджет 2025 са планувани над 8,9 млн. лева, което на пръв взор може и да наподобява много, само че поради обстоятелството, че има цели региони на България, изоставащи съществено от междинното за Европа икономическо и обществено развиване, сумата в действителност е надалеч от мечтаното. За да осъществят стратегическите си проекти, общините не могат да разчитат единствено на своите незадоволителни финансови средства. Затова все по-важна става солидарността в границите на Европейски Съюз. Европрограмите, става известно, са спомагателен вероятен вид да се работи за по-добро качество на живот и среда, и да се вземат решение комплицираните структурни проблеми по места.
По оценки на ръководещите, а и на редица икономисти, утвърденият финансов проект на страната, въпреки и проблематичен, е само вероятният, изключително що се отнася да устрема на България да стане член на еврозоната от 1 януари 2026 година. Критики не бяха спестени, те се концентрираха главно върху макроикономическите индикатори на бюджета и обещаните с него увеличавания на заплати в държавния бранш. Междувременно бизнесът, семействата и локалната власт се тревожат за по-малки, само че не по-маловажни проблеми, които Бюджет 2025 или не взема решение, или даже задълбочава, написа standartnews.com
Нова тежест за бизнесмените
Депутатите утвърдиха съществено понижаване на прага за регистрация на компаниите по Закона за Данък добавена стойност - от сегашните 166 000 лева на 100 000 лв. от 1 април. Това хвърли в смут дребните бизнесмени, които така и така оцеляват мъчно в изискванията на жестока вътрешна конкуренция и външна неустановеност. Това решение ще има съществено влияние върху стотици хиляди българи.
Намаляването на прага за регистрация по Данък добавена стойност ще затрудни доста дребни компании, като ги слага в директна конкуренция с огромните играчи на пазара, които ще продължат да имат обилни финансови запаси и не се тормозят от такива административни тежести. Така дребният бизнес ще бъде подложен в неравностойно състояние, което може да докара до банкрути и усложнения в икономическото развиване на страната.
Управляващите се оправдаха, че намаляването на прага е част от напъните за възстановяване на събираемостта на Данък добавена стойност. В същото време обаче остава въпросът дали тази мярка ще има предстоящите от нея резултати, предвид на това, че слага под напън дребните бизнеси. Опозицията в Народното събрание необичайно остана съвсем безмълвна при смяната, като се задоволи с офанзива от страна на някогашния финансов министър Асен Василев, който подлага на критика всичко, сътворено от ръководещите. Остана въпросът кой ще отбрани бизнесмените, които са гръбнакът на българската стопанска система и хранят огромна част от семействата у нас.
Какво тъкмо значи свалянето на прага по Данък добавена стойност?
По думите на икономиста Румен Гълъбинов задачата на препоръчаната смяна е да се усилят приходите от Данък добавена стойност, като в схемата се включат повече дребни компании и данъкоплатци. Въпреки това, за дребните предприятия, фамилните компании и едноличните търговци с по-ниски обороти новата мярка ще сътвори усложнения. Ако тези компании са се отписали от регистрация по Данък добавена стойност поради по-високия предел от 166 000 лева, те ще би трябвало да се записват още веднъж. Това значи, че ще бъдат задължени да издават фактури с Данък добавена стойност и да водят Данък добавена стойност счетоводство, което ще докара до спомагателни разноски за тях. От друга страна компаниите с доходи над 100 000 лева ще получат правото да употребяват данъчен заем по Данък добавена стойност, което до момента не им е било разрешено.
Гълъбинов акцентира, че мярката няма да има огромен резултат върху стопанската система като цяло. Според него по-логично е било страната да усили минималния предел за регистрация, като го повиши да вземем за пример на 200 000 лв.. Въпреки напъните за увеличение на събираемостта на Данък добавена стойност, резултатът ще бъде най-малък. А има и риск от стимулиране на сивата стопанска система, без значение че е мъчно да се мери този резултат. " Ако има нарастване на събираемостта на Данък добавена стойност, това евентуално ще се дължи на обстоятелството, че България е влезнала в Шенген и бизнесът има достъп до по-голям пазар ", акцентира Гълъбинов.
За различен минус, въпреки и в по-общ проект, сигнализира икономистът и учител в УНСС доцент Щерьо Ножаров, съгласно който българските и задграничните вложители се нуждаят от предвидимост, а Бюджет 2025 дава неприятен сигнал към тях, защото основава безредна нормативна и данъчна среда. Малките и междинните предприятия ще са най-засегнати от пререгистрацията по Данък добавена стойност. Около 200 хиляди компании ще би трябвало да се пререгистрират, а приходите за хазната ще са едвам 139 млн. лв., означи Ножаров и добави, че това основава и немалка административна тежест върху бизнеса.
Друга неприятна вест за дребния бизнес
Бюджетът на Държавното публично обезпечаване (един от трите стълба на бюджетния комплект) наподобява най-балансиран и жителите, които разчитат на социалноосигурителната система, ще получат обещаните средства. Това обаче не важи за всички и една част към този момент се оказва проблематична за съответен бранш, в който са заети най-много дребни компании. Икономисти са пресметнали да вземем за пример, че към 150 милиона лв. ще би трябвало да извади IT промишлеността, с цел да ги вкара в социалноосигурителните фондове. Причината - от 1 април 2027 година се усилва оптималният застрахователен приход, който става 4130 лева (от досегашните 3700 лева).
Нерадостно наподобява и бъдещето в това направление. Съгласно бюджетната прогноза оптималният застрахователен приход ще скочи на 4430 лева през 2026 година, на 4730 лева през 2027 година и ще доближи 5030 лева през 2028 година. Това се регистрира като минус, тъй като работещите, които се обезпечават на най-много, ще би трябвало да се бръкват все по-дълбоко, само че това, най-малко към този момент, няма да се отрази на тяхната сигурност за пенсиониране. В същото време оптималната пенсия не пораства и това пък е минус за тези, които към този момент са се осигурявали на огромни месечни приходи. Сумата на оптималния застрахователен приход не е дребна и от позиция на това, че ще повлияе особено на стартъп фирмите. Въпросната екосистема, която в България се образува неотдавна, ще бъде много сензитивно наранена от новите осигурителни прагове.
В последните години станахме очевидци на голям растеж на заплатите, като процентното му изражение бе в пъти по-голямо от инфлационните равнища, с изключение на през 2022 година, когато инфлацията изпревари леко нарастването на приходите на българите. През 2025 година може да се чака малко по-различна картина, защото растежът на заплатите ще бъде воден най-вече от нарастванията на възнагражденията в държавния бранш, до момента в който наподобява бизнесът не може да си разреши да подвига заплатите още доста.
SOS от майките
Не бе признато нито едно предложение в новия бюджет да бъде записано, че през втората година от майчинството, в случай че се върнат на работа, майките да получават цялостния размер на компенсацията за развъждане на дете в размер на 780 лв.. Запазва се интервалът от два месеца на погашение на паричното обезщетение за развъждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя), както и размерът на компенсацията от 780 лв..
Излиза, че българските майки (а както се вижда и татковци!) не заслужават да получават даже минимална заплата до момента в който отглеждат бебетата си.
На фона на невиждания скок от 50% на нарастването на заплатите в някои области и повдигането на минималната заплата на 1077 лева в Бюджет 2025, депутатите учудващо замразиха майчинските на 780 лв.. А в случай че майката стартира работа през този интервал, тя ще получава 50% от компенсацията. Всъщност стана ясно, че майките нямат лоби в Народното събрание. А и защото не стачкуват под прозорците на властта, нито блокират значими кръстовища, те остават най-ощетени на фона на определяния като ляв поради огромните разходи нов бюджет.
Като претекст за замразяването на парите за майчинство през втората година се акцентира, че минималният размер на компенсацията ще накара майките да се върнат по-бързо на работа. Но с цел да стане това, някой би трябвало да се грижи за детето. А доста малчугани не съумяват да се класират за общински ясли. Така, в случай че и двамата родители желаят да работят, те ще би трябвало да могат да си разрешат да заплащат за частно заведение, където таксите са доста над държавната отплата. Има вид, при който заможните фамилии заплащат на гледачка.
Но всичките тези разновидности са неизпълними за доста млади родители и в последна сметка те са принудени да търпят финансови компликации за скъпото наслаждение да отглеждат дете. Въпреки всички заявления за борене на демографската рецесия. " Ще създадем всичко допустимо компенсациите за втората година от майчинството и за безработица да бъдат увеличени през 2026 година ", заяви министърът на труда и обществената политика Борислав Гуцанов.
Парите на общините - безконечната идея
Парите, които се отделят за локалната власт и нейната активност, са от извънредно значение за хората. Може би в това отношение през 2025 година има мотив за лек оптимизъм.
Повече пари за общините има в Бюджет 2025, като 1,65 милиарда лв. са планувани за капиталовата стратегия на локалните управляващи, заяви кметът на Монтана Златко Живков след приемането на финансовия проект за актуалната година. Живков е член на УС на Националното сдружението на общините и беше участник в договарянията с държавното управление за бюджета. " Четвърт век съм кмет Монтана. За първи път като кмет изпаднах в обстановка да очаквам по-бързо да бъде признат бюджетът, без да се вършат никакви промени ", уточни градоначалникът.
В бюджета за 2025 година са признати доста значими неща - нараснали са изравнителната дотация и целевата дотация за капиталовите разноски на общините. " Това е нещо скъпо за която и да е българска община ", уточни Живков. Със 70% ще бъдат обезщетени разноските за нарасналата минимална работна заплата, което разрешава промяна на заплатите във всички общински звена, макар че тази " отплата е незадоволителна да покрие локалните действия, само че е по-голяма от всеки различен път ".
1,65 милиарда лв. са планувани по Инвестиционната стратегия за общините, което е с 500 млн. лв. повече от плануваното, добави още кметът на Монтана. " Изказахме благодарността си - даже към договарянията със служебния кабинет и в този момент с постоянния кабинет, тъй като дават повече благоприятни условия и по-добро качество на живот на хората в България ", сподели той.
Като цяло за общините в Бюджет 2025 са планувани над 8,9 млн. лева, което на пръв взор може и да наподобява много, само че поради обстоятелството, че има цели региони на България, изоставащи съществено от междинното за Европа икономическо и обществено развиване, сумата в действителност е надалеч от мечтаното. За да осъществят стратегическите си проекти, общините не могат да разчитат единствено на своите незадоволителни финансови средства. Затова все по-важна става солидарността в границите на Европейски Съюз. Европрограмите, става известно, са спомагателен вероятен вид да се работи за по-добро качество на живот и среда, и да се вземат решение комплицираните структурни проблеми по места.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ