Колко лесно е за едно обикновено момиче да пробие на

Колко елементарно е за едно нормално момиче да пробие на музикалната сцена у нас? Във Фрог Мюзик описваме историята на младата българска певица Айа Койкова, която желае да остане да твори и живее в България, на инат на всичко.

Айа, звездата ти изгрява преди 3 години с присъединяване в „ Гласът на България “. Разкажи ни обаче по кое време и по какъв начин се зароди любовта ти към музиката?

Любовта ми към музиката се я нося цялостен живот. Аз пея от доста дребна. Бях от децата, които пеят под душа, на масата, по улицата и така нататък Винаги и била част от живота ми. В някои моменти обаче съм се занимавала повече с това нещо, в други – по-малко.

В твоето семейство има ли музикантска жила или ти си първата, която взема решение да се занимава професионално с музика?

Доста хора от моето семейство имат гласови данни и могат да пеят, само че по-скоро са се развили на локално равнище, в сравнение с национално.

Как оценяваш присъединяване ти в телевизионния формат от дестанцията на времето? То ли те изстреля нагоре в твоята музикална кариера?

Аз съм доста „ За “ всеки човек, който желае да се занимава с музика, всеки предстоящ реализатор, да взе участие в сходни формати, тъй като не е значима успеха, а е доста значимо какви връзки и контакти създаваш. Наистина мога да кажа, че присъединяване ми в „ Гласът на България “ е основен фактор за кариерата ми поради хората, с които съм се срещнала. Точно те са ми помогнали да стигна до тук.

Съвсем неотдавна излезе твоята дебютна ария с видеоклип. Много забавно име носи тя – “Короната”. Има ли нещо общо с пандемията?

Песента няма нищо общо с ковид. Наистина звучи много провокативно, по отношение на интервала, в който е издадена, само че по принцип песента е написана още в края на 2018 година. Става въпрос за корона като „ тиара “, а не като Коронавирус.

Какво обръщение отправяш към слушателите с тази ария?

Посланието е, че ние, дамите, сме много прочувствени същества и, изключително когато имаме усеща към даден човек, малко забравяме за себе си и за правилата си. Тогава сме склонни да вършим доста взаимни отстъпки със себе си. Докато с тази ария се пробвам да ги вдъхновя да не не помнят в никакъв случай кои са, да знаят, че са едни кралици и да държат главите си високо изправени, с цел да не им паднат короните.

Като една млада дама на българската музикална сцена, мъчно ли ти е да си новоизгряващ музикант в България?

Със сигурност не е елементарно, изключително когато зад теб не стои лейбъл, който да ти оказва помощ за всичко. От самия развой на основаване на песента до издаването й има доста стъпки, доста хора, доста средства и доста труд. Не е елементарно, само че мисля, че аз потвърждавам, че е постижимо.

Смяташ ли, че страната поддържа задоволително създателите – освен по време на пандемията, само че въобще? Обръща ли властта задоволително внимание на културата?

Не съм съгласна, че обръща задоволително внимание. В България, да вземем за пример, по радиа и малките екрани се слуша извънредно доста международна музика и не се обръща толкоз внимание на българските реализатори. Много рядко им се подава и ръка, изключително когато дебютират. Не считам обаче, че това би трябвало да кара младежите да се отхвърлят от пристрастеността им към музиката. Ако имат предпочитание, постоянно ще намерят метод. Ако изкуството, което вършат към хората е стойностно, то ще бъде високо оценено.

Ако можеш да се обърнеш към тези, които ръководят страната, какво би им споделила по отношение на културата и изкуството?

Ще им кажа да не не помнят културата, тъй като посредством нея човек би трябвало да се обогатява през целия си живот. Тя е витално значима част от живота ни. Що се отнася до финансиране, тя доста постоянно бива оставяна встрани и даже бива забравяна. Аз не считам, че културата би трябвало да е на втори проект. Смятам, че страната е длъжна да поддържа българските актьори доста повече. Имаме изключителни гении, които просто нямат опцията да се развиват професионално, тъй като това в действителност е обвързвано с доста труд, средства, които са мъчно постижими. На мен също ми лиши доста време, с цел да мога да издам своята ария.

Доколкото запознат съм нашия диалог до момента, ти напълно нямаш желание скоро да отстъпваш от сцената, а занапред се готвиш да направиш доста огромен скок в кариерата си. Каква е най-голямата ти фантазия сега? Дали искаш да останеш тук, в България, или пък очите ти гледат към международната сцена?

За момента проектът ми е да остана в България. Живяла съм в чужбина и тъкмо през този интервал от моя живот осъзнах какъв брой доста значи родината за мен и че желая тъкмо тук да върша моята музика. Имам много проекти. Не мога да кажа, че имам някаква последна точка. Ще не преставам да се развъртвам, само че не желая да си слагам граници сега. Искам да стигна допустимо най-най-най-нагоре.

Каза, че имаш доста проекти. Можеш ли да ни разкриеш нещо от кухнята, да вземем за пример какво да чакаме от теб в скоро време?

Има неща, които се готвят в кухнята. Няма да издавам доста елементи, само че през тази година публиката може да чака още няколко неща от мен. Много се надявам да им харесат. Ще издам, че ще бъдат разнородни стилове.

Какво ще кажеш на всички тези, които настояват, че “музикант къща не храни”?

Бих им споделила, че човек може да успее във всяка една специалност и във всяко едно свое дело, стига да не се отхвърля. Ако е задоволително упорит и работи крепко, просто няма метод да не успее.

Интервю на Веселка Иванова