Колко харчат европейците, и в частност българите, за ресторанти и

Колко харчат европейците, и в частност българите, за заведения за хранене и заведения? Отговор на въпроса дава един от последните отчети на Colliers, който изследва категория " Храни и питиета " в район ЕМЕА (Европа, Близък изток и Африка).

Сред изводите в него е, че в процентно отношение, спрямо другите националности в обсъждания район, испанците харчат най-вече за заведения за хранене и заведения – 15% от приходите си. Делът на британците е на половина, а на германците - единствено 3%. Малко преди тях се подреждат българите с разноски от малко над 4%.

От приложените цифри е видно също, че в България разноските за заведения порастват с максимален ритъм в цяла Европа - с над 8% за година.

Въпреки че Франция се приема за страна, в която визитата на кафенета е част от културата, а всяко обитаемо място си има най-малко едно локално заведение, разноските за хранене на открито са малко под 5% - една трета от това, което харчат испанците.

По-ниските приходи в Източна Европа допускат по-малко влечение на популацията към посещаване на заведения. Унгария и Чехия са на последните места измежду страните от ЦИЕ в този аспект със надлежно 8 и 6%.

В отговор на растящия „ вкус “ към хранене на открито се появяват от ден на ден нови заведения. Те притеглят хората от кухнята към заведенията за хранене - от такива със звезди Мишлен до стрийт фууд питейни заведения.

„ Категория Храни и питиета може да способства доста за привлекателността на дадена комерсиална локация, само че въпреки всичко тя би трябвало да дава отговор навръх потребностите на целевите клиенти и да предлага верния за тях микс от наематели ", разяснява Етиен ван Унен от Colliers. Той е на мнение, че основаването на среда, която е устойчива във времето, е наложително, с цел да се адресират изменящите се усети и настройки на потребителите. " В този смисъл, категория " Храни и питиета " има значителен принос към шопинг средата, само че комерсиалният микс следва да бъде допълнен и с разнородни благоприятни условия за развлечение и превозване на свободното време ", прибавя Ван Унен.

Деймиън Харингтън, шеф изследвания в Colliers EMEA, добавя, че в Обединеното кралство комерсиалните центрове с кина нормално реализират 20% по-високи наеми с помощта на търговците в категория " Храни и питиета ".

Собствениците на молове се пробват да реализират по-добро позициониране по отношение на конкуренцията като търсят способи да предложат по-интересни и разнообразни благоприятни условия за хранене. Например Capital Park на Fabryka Norblina във Варшава ще включва първият по рода си био базар в търговски център в Полша.

Вече е наклонност шопинг моловете да приспособяват комерсиалния си микс по отношение на изменящото се държание на потребителите. В Uxbridge в Обединеното кралство площите, овакантени от Debenhams, са трансформирани в заведения за хранене. В разследване на това междинният наем на освободеното пространство е повишен с 300%.

Новите търговски оператори към този момент основават концепциите си по-скоро по този начин, че да подхождат на избрани публични настройки, в сравнение с устрема да се предложи съответен тип храна. Все повече концепциите са насочени към идея и метод на мислене, а не към тип кухня. Едно от явленията е възходящото въздействие на веганството и устойчивостта на хранителната верига. Ако притежателите на шопинг центрове желаят да реализират по-добри наеми и човекопоток, би трябвало да бъдат готови за чести промени в комерсиалния си микс. Времената, в които беше задоволително просто да предложиш някакво място, от което хората да си купят пица или бургер, от дълго време отминаха./econimic.bg