По 5000 лева от държавния дълг се падат на всеки българин
Колко огромен е външният дълг на България и има ли причина да се тормозим за него?
Всяка страна взима заеми от външни или вътрешни кредитори. Данъчните доходи в хазната нормално постъпват в избран интервал от годината и, като цяло, не са задоволителни за покриването на всички разноски, свързани с държавното ръководство, пише .
По тази причина всяка страна, рано или късно, прибягва до заеми. Тези средства са потребен инструмент, само че би трябвало да бъдат ръководени деликатно, тъй като в случай че заплащанията по тях станат непостижими, се стига до тежки финансови разтърсвания. В историята има значително случаи на цели страни, които са разгласявали банкрут или са били изправени пред нуждата да договарят с кредиторите си за пролонгация или опрощаване на част от дължимите суми.
Последният сходен образец в Европа беше Гърция, която трябваше да контракти избавителна стратегия с Европейската комисия и Международния валутен фонд, с цел да вкара ред в държавните си финанси.
Колко огромен е външният дълг на България и има ли причина да се тормозим за него?
От лятото на тази година Европейската централна банка стартира да покачва главния лихвен %, което се отрази на пазарите на държавни облигации в съвсем всички европейски страни. Доходността им стартира да пораства, което значи, че за държавните управления тегленето на заеми става по-скъпо.
Това се видя и на последните търгове за българските държавни скъпи бумаги, извършени от Министерството на финансите. На последния аукцион за 5-годишни ДЦК, да вземем за пример, доходността доближи 3% и бе над два пъти по-висока от тази по идентичните излъчвания напролет.
Този развой е естествен във времена на стягане на паричната политика, когато централните банки се пробват да се борят с ускоряващата се инфлация. Той не визира единствено България и се следи в съвсем всички развити стопански системи.
Въпросът е, дали в случай че наклонността се задълбочи, ръководството на държавния дълг може да се трансформира в предизвикателство?
Показателите за " задлъжнялостта " на страните са разнообразни, като всеки от тях отразява избрани зависимости и трендове. Едно от забавните съотношения е това каква част от държавния дълг се пада на всеки жител на дадена страна.
В България, към края на 2021 година (ако се вземат поради данните от последното преброяване) на всеки българин се падат по 4986 лв. държавен дълг. Средната брутна работна заплата у нас в края на предходната година, по данни на Националния статистически институт, възлиза на 1579 лв., което значи, че държавният дълг на човек от популацията за годината се равнява на малко над три месечни работни заплати.
В Съединени американски щати да вземем за пример държавният дълг на човек от популацията е към 85 600 $, или съвсем 14 междинни месечни заплати. На средностатистическия немец се падат по към 31 800 $ държавен дълг, или близо 8 месечни заплати, а в Италия на човек от популацията се падат по 45 000 евро дълг, или внушителните 18 брутни месечни заплати.
Освен сравнението с останалите европейски страни, е забавно да проследим по какъв начин се трансформира покзателят във времето.
През 2011 година, да вземем за пример, държавният дълг на човек от популацията в България е бил 1582 лв., или над три пъти по-нисък от сегашния. Средната работна заплата тогава е била към 760 лв., т.е. съотношението е било към две месечни заплати за покриване на държавния дълг, падащ се на всеки българин.
Преди 20 години, през 2001 година, обстановката е радикално друга. Държавният дълг на човек възлиза на 2615 лв., или близо 12 месечни заплати по тогавашните нива.
Разбира се, това съответствие не носи никаква практическа стойност, защото отговорностите на страната не се покриват от заплатите на нейните жители, а от приходите в бюджета, само че, все пак, то е забавно от позиция на относителния им размер.
В множеството страни един от водещите индикатори за сравнителната тежест на дълга е и съотношението сред отговорностите и брутния вътрешен артикул, което в България възлиза на малко над 24.9% и е едно от най-ниските в Европейския съюз.
" Шампиони " в това отношение са Гърция, Италия и Португалия със сътношение дълг/БВП респективно от 193%, 151% и 127%. Средната стойност за страните от Европейски Съюз е малко над 88 на 100.
Другата значима метрика е съотношението сред лихвените заплащания по дълга и приходите в държавната хазна.
Тъй като множеството излъчвания държавни скъпи бумаги се покриват с нов дълг при падежирането си, заплащанията по главницата не са чак толкоз основни за стабилността на държавните финанси. По-важно е каква рента се заплаща върху тези отговорности и най-много върху дълготрайните.
Ето по какъв начин наподобява картината у нас - по данни на Министерството на финансите, към края на предходната година заплащанията за лихви са били на стойност 628.5 млн. лева при общи приходи в хазната от 52.34 милиарда лева, което прави съответствие от към 1.2%.
Отново то е измежду най-ниските в Европейски Съюз, като пред нас са много от развитите западни стопански системи - Франция (2.9%), Белгия (4.6%), Англия (5.8%), Испания (6.5%) и Съединени американски щати (близо 10%).
За последните 10 години се следи известно повишение на съотношението държавен дълг/БВП - от 15.3% през 2011 година на 20.7% през 2021 година. Размерът на лихвените заплащания обаче сега е по-нисък, измерен като дял от държавните доходи - 1.2% при 2.15% през 2011 година.
И двата индикатора сега са доста под нивата си от 2001 година, когато (за разлика от сега) България имаше относително високо дългово задължение на фона на останалите европейски страни. Преди две десетилетия страната ни имаше съответствие дълг/БВП от 64.5%, а лихвените заплащания бяха 17.5% от общите доходи в хазната.
В умозаключение можем да кажем, че макар повишението на доходността по държавните облигации, която се следи сега, България е доста надалеч от момента, в който може да се приказва за някакви проблеми, свързани с ръководството на дълга. Особено в случай че той се движи в синхрон с икономическия напредък и не основава заплаха за естественото действие на бюджетните политики.
Всяка страна взима заеми от външни или вътрешни кредитори. Данъчните доходи в хазната нормално постъпват в избран интервал от годината и, като цяло, не са задоволителни за покриването на всички разноски, свързани с държавното ръководство, пише .
По тази причина всяка страна, рано или късно, прибягва до заеми. Тези средства са потребен инструмент, само че би трябвало да бъдат ръководени деликатно, тъй като в случай че заплащанията по тях станат непостижими, се стига до тежки финансови разтърсвания. В историята има значително случаи на цели страни, които са разгласявали банкрут или са били изправени пред нуждата да договарят с кредиторите си за пролонгация или опрощаване на част от дължимите суми.
Последният сходен образец в Европа беше Гърция, която трябваше да контракти избавителна стратегия с Европейската комисия и Международния валутен фонд, с цел да вкара ред в държавните си финанси.
Колко огромен е външният дълг на България и има ли причина да се тормозим за него?
От лятото на тази година Европейската централна банка стартира да покачва главния лихвен %, което се отрази на пазарите на държавни облигации в съвсем всички европейски страни. Доходността им стартира да пораства, което значи, че за държавните управления тегленето на заеми става по-скъпо.
Това се видя и на последните търгове за българските държавни скъпи бумаги, извършени от Министерството на финансите. На последния аукцион за 5-годишни ДЦК, да вземем за пример, доходността доближи 3% и бе над два пъти по-висока от тази по идентичните излъчвания напролет.
Този развой е естествен във времена на стягане на паричната политика, когато централните банки се пробват да се борят с ускоряващата се инфлация. Той не визира единствено България и се следи в съвсем всички развити стопански системи.
Въпросът е, дали в случай че наклонността се задълбочи, ръководството на държавния дълг може да се трансформира в предизвикателство?
Показателите за " задлъжнялостта " на страните са разнообразни, като всеки от тях отразява избрани зависимости и трендове. Едно от забавните съотношения е това каква част от държавния дълг се пада на всеки жител на дадена страна.
В България, към края на 2021 година (ако се вземат поради данните от последното преброяване) на всеки българин се падат по 4986 лв. държавен дълг. Средната брутна работна заплата у нас в края на предходната година, по данни на Националния статистически институт, възлиза на 1579 лв., което значи, че държавният дълг на човек от популацията за годината се равнява на малко над три месечни работни заплати.
В Съединени американски щати да вземем за пример държавният дълг на човек от популацията е към 85 600 $, или съвсем 14 междинни месечни заплати. На средностатистическия немец се падат по към 31 800 $ държавен дълг, или близо 8 месечни заплати, а в Италия на човек от популацията се падат по 45 000 евро дълг, или внушителните 18 брутни месечни заплати.
Освен сравнението с останалите европейски страни, е забавно да проследим по какъв начин се трансформира покзателят във времето.
През 2011 година, да вземем за пример, държавният дълг на човек от популацията в България е бил 1582 лв., или над три пъти по-нисък от сегашния. Средната работна заплата тогава е била към 760 лв., т.е. съотношението е било към две месечни заплати за покриване на държавния дълг, падащ се на всеки българин.
Преди 20 години, през 2001 година, обстановката е радикално друга. Държавният дълг на човек възлиза на 2615 лв., или близо 12 месечни заплати по тогавашните нива.
Разбира се, това съответствие не носи никаква практическа стойност, защото отговорностите на страната не се покриват от заплатите на нейните жители, а от приходите в бюджета, само че, все пак, то е забавно от позиция на относителния им размер.
В множеството страни един от водещите индикатори за сравнителната тежест на дълга е и съотношението сред отговорностите и брутния вътрешен артикул, което в България възлиза на малко над 24.9% и е едно от най-ниските в Европейския съюз.
" Шампиони " в това отношение са Гърция, Италия и Португалия със сътношение дълг/БВП респективно от 193%, 151% и 127%. Средната стойност за страните от Европейски Съюз е малко над 88 на 100.
Другата значима метрика е съотношението сред лихвените заплащания по дълга и приходите в държавната хазна.
Тъй като множеството излъчвания държавни скъпи бумаги се покриват с нов дълг при падежирането си, заплащанията по главницата не са чак толкоз основни за стабилността на държавните финанси. По-важно е каква рента се заплаща върху тези отговорности и най-много върху дълготрайните.
Ето по какъв начин наподобява картината у нас - по данни на Министерството на финансите, към края на предходната година заплащанията за лихви са били на стойност 628.5 млн. лева при общи приходи в хазната от 52.34 милиарда лева, което прави съответствие от към 1.2%.
Отново то е измежду най-ниските в Европейски Съюз, като пред нас са много от развитите западни стопански системи - Франция (2.9%), Белгия (4.6%), Англия (5.8%), Испания (6.5%) и Съединени американски щати (близо 10%).
За последните 10 години се следи известно повишение на съотношението държавен дълг/БВП - от 15.3% през 2011 година на 20.7% през 2021 година. Размерът на лихвените заплащания обаче сега е по-нисък, измерен като дял от държавните доходи - 1.2% при 2.15% през 2011 година.
И двата индикатора сега са доста под нивата си от 2001 година, когато (за разлика от сега) България имаше относително високо дългово задължение на фона на останалите европейски страни. Преди две десетилетия страната ни имаше съответствие дълг/БВП от 64.5%, а лихвените заплащания бяха 17.5% от общите доходи в хазната.
В умозаключение можем да кажем, че макар повишението на доходността по държавните облигации, която се следи сега, България е доста надалеч от момента, в който може да се приказва за някакви проблеми, свързани с ръководството на дълга. Особено в случай че той се движи в синхрон с икономическия напредък и не основава заплаха за естественото действие на бюджетните политики.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ