10 факти за Европейския парламент и изборите за него
Колко души работят в Европейския парламент? По какъв брой печелят определените му членове? Какво доверие имат жителите в Европейския съюз?
Ето 10 обстоятелства за Народното събрание и идните избори.
1. НЕРАВНОСТОЙНИ ИЗБОРИ: Изборите за Европейски парламент са свободни и директни, на тях жителите на Европейски Съюз гласоподават скрито с бюлетините си. Но демократичният принцип, че всички гласове имат идентична тежест, тук не важи. Всеки от 96-те настоящи немски депутати в Европарламента, да вземем за пример, съставлява над 860 000 души от почти 83-милионното население на страната. Всеки от шестимата депутати от дребната островна страна Малта, в това време, съставлява единствено към 80 000 поданици. Но гласовете на евродепутатите имат идентична тежест, когато вземат решения в Народното събрание, без значение какъв брой жители съставляват. Това е записано в договорите за Европейски Съюз.
2. ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ: Само в пет страни от Европейски Съюз гласоподавателите са задължени по закон да вземат участие в изборите за Европейски парламент: Белгия, България, Гърция, Кипър и Люксембург. Това важи и за други жители на Европейски Съюз, които живеят и имат право да гласоподават в тези страни.
3. БОГАТА ПАЛИТРА ОТ ПАРТИИ: След първите избори за Европейски парламент през 1979 година броят на националните политически партии, показани в него, е повишен от 57 на 212 през днешния ден. Това се дължи на нарастването на броя на страните членки в Европейски Съюз от 9 на сегашните 28. Броят на политическите групи в Народното събрание, обаче, остава в общи линии постоянен. След последните избори те набъбнаха от 7 на 9.
4. ЗАПЛАТИ: Всеки евродепутат печели 8757 евро на месец - сума, която се полза с налози. Към това той или тя получава идентична за всички добавка от 4513 евро за покриване на общи разноски, както и дневна добавка от 320 евро при присъединяване в съвещания. Основната заплата е приравнена към тази на арбитър от Съда на Европейския съюз.
5. ДЕЛЪТ НА ЖЕНИТЕ: Броят на дамите в Европейския парламент пораства при всеки избори. В ранната 1979 година те съставляваха единствено 16,3 на 100 от евродепутатите. След последните избори през 2014 година те доближиха 36,9 %. Най-високият женски контингент в Екологичен потенциал е на Малта - 67 %, следвана от Ирландия и Швеция с по 55 %.
6. ПЕРСОНАЛ: През януари 2018 година за Европарламента и неговите политически групи са работили 7698 души. Над половината от тях (55 на сто) са били дами. Повечето от чиновниците са работили в брюкселското му посланичество (4903), следвано от люксембургското (2251), а във фактическата централа във френския град Страсбург е имало единствено 292 души личен състав. От началото на 90-те години на 20-и век Народното събрание работи най-вече в белгийската столица.
7. ИЗБИРАТЕЛНА АКТИВНОСТ: През 2014 година в изборите за Европарламент гласоподаваха приблизително 42,6 % от жителите на Европейски Съюз. Мъжете имат по-висока степен на присъединяване - 45 % - от дамите (40,7 процента).
8. ДЯЛ ОТ НАСЕЛЕНИЕТО: Германия е страната с най-вече жители измежду страните от Европейски Съюз: там живее 16,1 на 100 от общото население на съюза. Следват Франция (13,1 на сто), Англия (12,9 на сто) и Италия (11,8 на сто). На другия завършек на таблицата са Люксембург и Малта с по 0,1 на 100.
9. ДОВЕРИЕ: Евроскептичните Унгария и Полша не са страните с най-ниско доверие на жителите към съюза. Това са двете страни основателки Франция и Италия. Проучване на Евробарометър през 2018 година сподели, че единствено една трета от запитаните в тези две страни са дали отговор, че " клонят към доверие " в Европейски Съюз. Положението е сходно в Чехия и Англия, която се готви да напусне Европейски Съюз. Най-слабо е доверието в Гърция, която пострада тежко от финансовата и миграционната рецесии в Европейски Съюз. Там едвам всеки четвърти има вяра в Европейски Съюз. Най-силно доверие е установено в Литва, Дания и Швеция, където съвсем две трети от жителите имат доверие в Европейски Съюз.
10. ПРОБЛЕМИ: В съвсем всички страни членки жителите показват имиграцията като най-важния проблем, изравен пред Европейски Съюз, сочи изследването на Евробарометър. Има единствено две изключения: в Швеция проблем номер едно са климатичните промени, а в Португалия - тероризмът. Но и в двете страни жителите слагат имиграцията на второ място измежду проблемите на Европейски Съюз. /24chasa.bg
Ето 10 обстоятелства за Народното събрание и идните избори.
1. НЕРАВНОСТОЙНИ ИЗБОРИ: Изборите за Европейски парламент са свободни и директни, на тях жителите на Европейски Съюз гласоподават скрито с бюлетините си. Но демократичният принцип, че всички гласове имат идентична тежест, тук не важи. Всеки от 96-те настоящи немски депутати в Европарламента, да вземем за пример, съставлява над 860 000 души от почти 83-милионното население на страната. Всеки от шестимата депутати от дребната островна страна Малта, в това време, съставлява единствено към 80 000 поданици. Но гласовете на евродепутатите имат идентична тежест, когато вземат решения в Народното събрание, без значение какъв брой жители съставляват. Това е записано в договорите за Европейски Съюз.
2. ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ: Само в пет страни от Европейски Съюз гласоподавателите са задължени по закон да вземат участие в изборите за Европейски парламент: Белгия, България, Гърция, Кипър и Люксембург. Това важи и за други жители на Европейски Съюз, които живеят и имат право да гласоподават в тези страни.
3. БОГАТА ПАЛИТРА ОТ ПАРТИИ: След първите избори за Европейски парламент през 1979 година броят на националните политически партии, показани в него, е повишен от 57 на 212 през днешния ден. Това се дължи на нарастването на броя на страните членки в Европейски Съюз от 9 на сегашните 28. Броят на политическите групи в Народното събрание, обаче, остава в общи линии постоянен. След последните избори те набъбнаха от 7 на 9.
4. ЗАПЛАТИ: Всеки евродепутат печели 8757 евро на месец - сума, която се полза с налози. Към това той или тя получава идентична за всички добавка от 4513 евро за покриване на общи разноски, както и дневна добавка от 320 евро при присъединяване в съвещания. Основната заплата е приравнена към тази на арбитър от Съда на Европейския съюз.
5. ДЕЛЪТ НА ЖЕНИТЕ: Броят на дамите в Европейския парламент пораства при всеки избори. В ранната 1979 година те съставляваха единствено 16,3 на 100 от евродепутатите. След последните избори през 2014 година те доближиха 36,9 %. Най-високият женски контингент в Екологичен потенциал е на Малта - 67 %, следвана от Ирландия и Швеция с по 55 %.
6. ПЕРСОНАЛ: През януари 2018 година за Европарламента и неговите политически групи са работили 7698 души. Над половината от тях (55 на сто) са били дами. Повечето от чиновниците са работили в брюкселското му посланичество (4903), следвано от люксембургското (2251), а във фактическата централа във френския град Страсбург е имало единствено 292 души личен състав. От началото на 90-те години на 20-и век Народното събрание работи най-вече в белгийската столица.
7. ИЗБИРАТЕЛНА АКТИВНОСТ: През 2014 година в изборите за Европарламент гласоподаваха приблизително 42,6 % от жителите на Европейски Съюз. Мъжете имат по-висока степен на присъединяване - 45 % - от дамите (40,7 процента).
8. ДЯЛ ОТ НАСЕЛЕНИЕТО: Германия е страната с най-вече жители измежду страните от Европейски Съюз: там живее 16,1 на 100 от общото население на съюза. Следват Франция (13,1 на сто), Англия (12,9 на сто) и Италия (11,8 на сто). На другия завършек на таблицата са Люксембург и Малта с по 0,1 на 100.
9. ДОВЕРИЕ: Евроскептичните Унгария и Полша не са страните с най-ниско доверие на жителите към съюза. Това са двете страни основателки Франция и Италия. Проучване на Евробарометър през 2018 година сподели, че единствено една трета от запитаните в тези две страни са дали отговор, че " клонят към доверие " в Европейски Съюз. Положението е сходно в Чехия и Англия, която се готви да напусне Европейски Съюз. Най-слабо е доверието в Гърция, която пострада тежко от финансовата и миграционната рецесии в Европейски Съюз. Там едвам всеки четвърти има вяра в Европейски Съюз. Най-силно доверие е установено в Литва, Дания и Швеция, където съвсем две трети от жителите имат доверие в Европейски Съюз.
10. ПРОБЛЕМИ: В съвсем всички страни членки жителите показват имиграцията като най-важния проблем, изравен пред Европейски Съюз, сочи изследването на Евробарометър. Има единствено две изключения: в Швеция проблем номер едно са климатичните промени, а в Португалия - тероризмът. Но и в двете страни жителите слагат имиграцията на второ място измежду проблемите на Европейски Съюз. /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ