Възпитанието на децата – комплексна роля на родители и учители
Колко постоянно сме чували, че това или това е работа на родителя или учителя.
Истината е, че най-важна е фамилната среда. Това никой не го отхвърля. Това е първият допир със света, задаването на критериите за положително и зло, вярно и неверно.
От един миг нататък обаче децата попадат в учебно заведение и средата внезапно се трансформира. Можем единствено да се надяваме, че полезностите, на които сме възпитали децата си, ще им оказват помощ в първите стъпки към независимия живот.
Каквото и да си приказваме, в учебно заведение средата внезапно се трансформира – няма я мама, която да каже да не пипаш там, да си измиеш ръцете,преди да ядеш, да си изядеш закуската и така нататък
Оттук стартира „ прехвърлянето на топката “ – родителите се оплакват, че учителите не възпитават децата им, учителите се оплакват, че родителите не са си възпитали децата.
Работата обаче е сложна и взаимна. Няма по какъв начин едната среда да бъде функционална без другата. И това е по този начин, тъй като детето потегля на учебно заведение на една много ранно възраст, когато към момента попива модели на държание и занапред се построява като персона с избран морал.
Разбира се, че определяща е фамилната среда, само че учебната никога не е за подценяване. Не може да си „ измиваме ръцете “, като упрекваме единствено родителите или единствено учителите за избран вид държание.
От една страна, родителите задават първия взор към света, въпреки това обаче, от един миг нататък учителите прекарват доста време с нашите деца, имат опция да застанат на естрада, от която директно да насочат своите морални послания към децата. А те попиват.
Така че и двете институции са еднообразно значими – и родителската, и учителската. Какво по-хубаво, в случай че работят ръка за ръка!
