Колко често отлагаш себе си за по-късно?
Колко постоянно отлагаш себе си за по-късно? Губиш от живота в очакване на нещо по-добро, казвайки си, че по-добрият живот е към този момент напълно близо, тъкмо зад ъгъла, и би трябвало единствено да се отиде до този ъгъл. Но не бързаш да отидеш, защото " да отидеш " значи да живееш, а твоят живот е някъде в фантазиите, в размислите, само че напълно не е тук.
Така минават дни, месеци, години. Ти искаш да живееш пълноценно, ти мечтаеш за благополучен живот, размишлявайки, че ето на, в случай че бях по-млад (по-здрав, по-умен, по-красив, по-богат, по-успешен, по-силен и т.н.), животът ми би бил по-различен. Очаквайки непрестанно нещо или някой, който вместо теб да промени живота ти (щастливия случай, дамата, мъжа, родителите, президента, доктора, треньора, учителя и т.н.), ти отлагаш себе си за по-късно, страхуваш се и не желаеш да осъзнаеш, че твоят живот е това, което си създал; това, което ти е обещано напълно да владееш.
И до момента в който ти не искаш да живееш, не искаш да притежаваш своя живот, никой и нищо вместо теб няма да сътвори, да промени.Никой не зн
ае по какъв начин и по кое време ще приключи живота ни, само че всеки може да разбере, а значи и да проумее, че в неговия край ще бъде значимо единствено това дали е бил. Ето какво си коства да помним всеки ден. Затова е безсмислено да седим и да чакаме чудото; би трябвало да станем и да вървим, създавайки по пътя същото това знамение.
Аму Мом
Превод: Руми Янкова
