За подсъзнанието, сънищата и фобиите
Колко постоянно не сме в положение да управляваме нахлуващите страсти? Пороят от неконтролируеми стремежи. Дори не разбираме аргументите за нашите подбуди. Често осъзнаваме, че нещо ще ни навреди, само че все пак го желаеме и продължаваме да го вършим. А баналните ангажименти, инцидентните неточности, забравянето и объркването на имена? Чак е смешно.
Известен е случай, когато мъж, искащ да пътува до Питсбърг се обърнал към привлекателна касиерка с луксозна гръд: „ Ако обичате, два билета до Цицбърг “. Той изцяло не осъзнавал думите си, само че ненадейно породилата се пристрастеност разкрила скритите му стремежи.
Подбни обстановки се случват всеки ден. И надалеч не ги възприемаме като куриоз. Що за „ сив кардинал “ управлява речта ни и постъпките ни? Каква неведома мощ владее тайните ни стремежи, фантазии и страхове? Отговорът на този въпрос се опитал да даде известният австрийски психоаналитик Зигмунд Фройд.
Той почнал да изследва неведомата, безгранична, постоянно неподдаваща се на здрава логичност област на нашата персона – несъзнаваното. В грешките на речта, непредсказуемите дейности, забравяния, той не виждал просто случайност, а цяла поредност от закономерности. Неговата доктрина поставила началото на цялостен бранш от логиката на психиката, която станала известна като психоанализа.
Психоанализата ни оказва помощ да разберем в по-голяма дълбочина природата на своята персона, неосъзнатите стремежи и по-качествено да изградим живота си, да установим връзки на доверие с хората. Теорията на психоанализата е доста комплицирана, всеки почитател на Фройд изказал своя позиция за структурата на човешкия разсъдък.
Достатъчно е да познаваме някои съществени работи на нашия свенлив приятел – „ подсъзнанието “. Ще се опитаме да разберем някои от тях.
Едно от проявленията на несъзнаваното са многочислените ни уплахи. Психолозите преброяват към 500 уплахи, от които страда всеки осми гражданин на планетата. Сред уплахите най-разпространени са такива като боязън от високо, вода или затворени пространства, а има и екзотични като трискайдекафобия (страхот цифрата 13) или лейкофобия (страх от белия цвят).
Фобиите се отличават от нормалните страхове по това, че вторите имат изцяло действително осъзната основа, а първите са постоянно неразбираеми и се явяват един тип бягство от казуса. Докато човек се крие зад своята уплаха, няма проблем. Едва когато човек реши да огледа оттатък тесните рамки на своя несъзнателен боязън, го застигат проблемите и упорито се изисква позволение.
Понякога е по-лесно да се скрием зад маските на уплахите, в случай че това не провокира съществени житейски проблеми. Другата причина за появяването на уплахите са детските ни прекарвания. Породилите ги събития постоянно се не помнят, само че мощните прочувствени усещания оставят дълбоки следи в нашето подсъзнание и не престават да ни тревожат през целия ни живот.
Как да се преборим с натрапчивите страхове? Първо, спрете да се криете от проблемите, изискващи решения, в случай че има такива.
Второ, можете да пресъздавате обстановките, предизвикващи боязън. Пускаме, че ви е боязън от тясната кабина на асансьора. Легнете, отпуснете се, пуснете си обичаната си музика и си представете себе си в асансьора, декориран с обичаните ви цветя или стоешком до вашите обичани хора. Почувствайте насладата и хармонията, пренапишете още веднъж връзките ви с тясната кабинка. Следващия път, когато влезете в асансьора, няма да изпитвате миналите страхове.
Трето, можете да си визиите уплахата във тип на въздушен балон, който се надува от ден на ден и повече, добива големи размери, спуква се и изчезва вечно. Или вашият боязън, нарисуван на асфалт, а вие наблюдавате по какъв начин топлият есенен дъжд го отмива, отнасяйки го в канавката.
Варианти доста. Вие си изберете. Помнете, че всеки боязън е единствено вашето връзки към избраната обстановка. Вие сте го основали и е във вашите сили да го разрушите.
Сънувам, виждам право през вас
Много постоянно подсъзнателното припомня за себе си в сънищата ни. Именно по време на сън ни посещават потиснатите стремежи и скритите паники. Сънят, сходно на факла, осветяват далечните ъгълчета на разсъдъка ни, които е невероятно да бъдат видяни в актуалния бърз темп на живот. Понякога сънят е единствено излаз от нашите секрети пристрастености, само че от време на време сънят ни предизвестява за неточности.
Имало подобен случай. Един мъж се объркал в връзките си с една доста симпатична жена. Присънило му се по какъв начин изкачва планина. По средата на своя път той ненадейно напуснал приятелите си, с цел да се полюбува на прелестна рози и да се наслаждения на аромата й. Навеждайки се към нея, схванал, че земята, върху която пораства цветето, мирише на оборска тор. А по-късно се подхлъзнал и едвам не паднал от ръба на скалата. В то миг мъжът се събудил и схванал смисъла на предизвестието.
Сънищата до през днешния ден са предмет на полемики сред учените. Те настояват, че по време на нощния отдих мозъкът ни е ангажиран единствено с преработката на дневната информация, другите виждат в сънищата ключ към разрешаването на психически проблеми, трети се пробват да намерят в съня предзнаменования за бъдещето, четвърти употребяват съня за осъзнати нощни пътешествия. Вероятно всеки е прав за себе си.
Това, на което желае да ви обърне внимание Webmiastoto: значимо е да не придавате прекомерно огромно значение на всеки сън, само че да умеете да избирате тези, които откриват вратите в потайния свят на нашето подсъзнание. Тогава подсъзнателното ще става от ден на ден и повече осъзнато и по-добре ще разбираме себе си.
