Евросредствата за джендър-политики да отидат за отбрана на НАТО - ето това е добро решение!
Колко безмилостен би трябвало да бъдеш, с цел да поискаш орязване на разноски точно в браншове, в които ти си работил
Да бъдат орязани разноските за обучение, обществените помощи и пенсиите, за нарастване на отбранителните разноски – това прикани досегашният нидерландски министър председател и настоящ генсек на НАТО Марк Рюте.
Ето какво споделя Рюте: „ Убеден съм, че хората ще поддържат този метод, за бъдеще за техните деца и внуците им. Бих желал да харчим повече не поради новоизбрания президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп, а поради личната си сигурност. Тръмп е прав да желае от нас повече и чакам още веднъж да упорства за това ".
Да, единствено като погледнем, че за 2024 година всичките европейски членки на НАТО плюс Канада /заедно с новите Финландия и Швеция/ обезпечават 506,692 милиона $ от военните разноски на Алианса, до момента в който единствено Съединени американски щати внасят 967,707 милиона $, т.е. съвсем двойно! – и става безпощадно ясно, че президентът Тръмп има всички учредения да упорства за по-голямо присъединяване на всички останали. И надали някой се съмнява, че ще го направи. Логиката на Тръмп и „ America first ” е доста ясна – откъде-накъде Америка ще се грижи за сигурността на Европа, откакто самите европейски страни явно не желаят да заплащат за личната си сигурност?
И за какво Германия да вземем за пример да може да пести от разноски за групова защита, а Щатите да покриват нейната сигурност? Впрочем, Тръмп обществено задаваше такива въпроси по време на своя първи мандат, в това число по време на свои визити в Германия в наличието на тогавашния канцлер Меркел.
Няма никакво подозрение, че американският президент ще задава същите въпроси и по време на своя втори мандат. И освен ще ги задава, само че и ще изисква повишение на приноса на всяка страна-членка. В предходния си престой в Белия дом Тръмп настояваше да се заложи условие разноските за защита да са не по-малко от 2% от брутния вътрешен артикул в националните бюджети.
Всичко това изяснява нервността на Рюте, довела до извънредно несъответстващата концепция за орязване на обществени разноски в интерес на защитата.
Първо, тъй като генералният секретар на НАТО няма никаква действителна тежест по отношение на обособените страни-членки – същинският състезател на терена е Съединени американски щати и надлежно – президентът на Съединени американски щати. Така че Рюте може да си приказва, каквото му мине през разум – какъвто явно е казусът – и с това ще си остане.
Второ, повече от ясно е, че глупавите брътвежи на безразличния към нежния пол нидерландец са нищо повече от опит за бягане пред вятъра – задачата е да изпревари неизбежните изказвания на американския президент в тази посока.
Трето, да си общоприет секретар на НАТО и да настояваш за повишение на отбранителните разноски – това е напълно разумно и дори наложително за този пост. Но да посочваш от кое място да дойдат средствата – обществени разноски, пенсии и обучение – това си е към този момент интервенция във вътрешните каузи на националните страни. Което е естествено държание за един джендър-глобалист, само че е изцяло недопустимо за всяка суверенна страна. И като споделям джендър-глобалист, имам поради освен многочислени изказвания на Рюте, само че най-много провежданата от него политика като министър- ръководител на Нидерландия и въздействието му в европейската политика.
Четвърто, много иронично е събитието – на фона на тези изказвания – че преди двайсетина години Рюте стартира своята политическа кариера като заместник-министър на труда и обществената политика, след което става министър на образованието. Колко безмилостен би трябвало да бъдеш, с цел да поискаш орязване на разноски точно в браншове, в които ти си работил и би трябвало да си го правил освен с експертно-политическа, само че и с прочувствена ангажираност. Джендър-глобалист, както означих, там емоцииите са ориентирани в неестествени направления.
И като приказваме за джендъри, тук е мястото да напомня една концепция, която в качеството ми на представител на Министерството на защитата документално адресирах до тогавашния министър Каракачанов – всичките европейски средства за джендър-политики да бъдат трансферирани към средствата за защита на НАТО. Ето това е положително решение, изключително като се имат поради великодушните европейски джендър-фондове, в това число прикритите сякаш като отбрана на дамите от принуждение интензивности по Истанбулската спогодба.
Сега е положително време тази концепция да се стартира още веднъж.
Да бъдат орязани разноските за обучение, обществените помощи и пенсиите, за нарастване на отбранителните разноски – това прикани досегашният нидерландски министър председател и настоящ генсек на НАТО Марк Рюте.
Ето какво споделя Рюте: „ Убеден съм, че хората ще поддържат този метод, за бъдеще за техните деца и внуците им. Бих желал да харчим повече не поради новоизбрания президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп, а поради личната си сигурност. Тръмп е прав да желае от нас повече и чакам още веднъж да упорства за това ".
Да, единствено като погледнем, че за 2024 година всичките европейски членки на НАТО плюс Канада /заедно с новите Финландия и Швеция/ обезпечават 506,692 милиона $ от военните разноски на Алианса, до момента в който единствено Съединени американски щати внасят 967,707 милиона $, т.е. съвсем двойно! – и става безпощадно ясно, че президентът Тръмп има всички учредения да упорства за по-голямо присъединяване на всички останали. И надали някой се съмнява, че ще го направи. Логиката на Тръмп и „ America first ” е доста ясна – откъде-накъде Америка ще се грижи за сигурността на Европа, откакто самите европейски страни явно не желаят да заплащат за личната си сигурност?
И за какво Германия да вземем за пример да може да пести от разноски за групова защита, а Щатите да покриват нейната сигурност? Впрочем, Тръмп обществено задаваше такива въпроси по време на своя първи мандат, в това число по време на свои визити в Германия в наличието на тогавашния канцлер Меркел.
Няма никакво подозрение, че американският президент ще задава същите въпроси и по време на своя втори мандат. И освен ще ги задава, само че и ще изисква повишение на приноса на всяка страна-членка. В предходния си престой в Белия дом Тръмп настояваше да се заложи условие разноските за защита да са не по-малко от 2% от брутния вътрешен артикул в националните бюджети.
Всичко това изяснява нервността на Рюте, довела до извънредно несъответстващата концепция за орязване на обществени разноски в интерес на защитата.
Първо, тъй като генералният секретар на НАТО няма никаква действителна тежест по отношение на обособените страни-членки – същинският състезател на терена е Съединени американски щати и надлежно – президентът на Съединени американски щати. Така че Рюте може да си приказва, каквото му мине през разум – какъвто явно е казусът – и с това ще си остане.
Второ, повече от ясно е, че глупавите брътвежи на безразличния към нежния пол нидерландец са нищо повече от опит за бягане пред вятъра – задачата е да изпревари неизбежните изказвания на американския президент в тази посока.
Трето, да си общоприет секретар на НАТО и да настояваш за повишение на отбранителните разноски – това е напълно разумно и дори наложително за този пост. Но да посочваш от кое място да дойдат средствата – обществени разноски, пенсии и обучение – това си е към този момент интервенция във вътрешните каузи на националните страни. Което е естествено държание за един джендър-глобалист, само че е изцяло недопустимо за всяка суверенна страна. И като споделям джендър-глобалист, имам поради освен многочислени изказвания на Рюте, само че най-много провежданата от него политика като министър- ръководител на Нидерландия и въздействието му в европейската политика.
Четвърто, много иронично е събитието – на фона на тези изказвания – че преди двайсетина години Рюте стартира своята политическа кариера като заместник-министър на труда и обществената политика, след което става министър на образованието. Колко безмилостен би трябвало да бъдеш, с цел да поискаш орязване на разноски точно в браншове, в които ти си работил и би трябвало да си го правил освен с експертно-политическа, само че и с прочувствена ангажираност. Джендър-глобалист, както означих, там емоцииите са ориентирани в неестествени направления.
И като приказваме за джендъри, тук е мястото да напомня една концепция, която в качеството ми на представител на Министерството на защитата документално адресирах до тогавашния министър Каракачанов – всичките европейски средства за джендър-политики да бъдат трансферирани към средствата за защита на НАТО. Ето това е положително решение, изключително като се имат поради великодушните европейски джендър-фондове, в това число прикритите сякаш като отбрана на дамите от принуждение интензивности по Истанбулската спогодба.
Сега е положително време тази концепция да се стартира още веднъж.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ