Аз съм донякъде като Толкин. Многоликият Любомир Николов на 73
Колин Уолъмбъри, Тим Дениълс, Нарви. Зад тези псевдоними се крие името на българския публицист Любомир Николов. Многобройни са и амплоата му. Наричат го бащата на жанра книга-игра в България. Толкинист. Фантаст. Журналист. Преводач. Автор на разкази, романи, приказки. На 10 януари той става на 73.
Любомир Николов споделя за себе си, че е " малко като Толкин " - не счита, че познава добре света, по тази причина написа фантастика.
Той е роден през 1950 година в Казанлък. Следвал е машиностроене в съветския град Тула и публицистика в Софийски университет „ Св. Климент Охридски “. Започва кариерата си като публицист, работи в Българска национална телевизия и списание " Криле ".
В средата на 80-те превежда “Градът и звездите ” на Артър Кларк , след това се захваща с Толкин и взема решение, че е пристигнало времето да мине на свободна процедура.
" Журналистиката ме заряза ", споделя в изявление за профилирания портал за литература " Литернет " Николов за оня интервал от живота си.
Някъде по това време в ръцете му попада френската книга-игра „ Леговището на драконите “, която си купува от антикварна книжарница. " Тази нова форма на четиво доста ми хареса и взех решение да си тествам шанса ", споделя той.
Започва с " В лабиринта на времето ", след това написа " Замъкът на таласъмите " и " Огнена пустиня ". Общо основава 30 книги игри за по-малко от 10 години. Те излизат под псевдонимите Колин Уолъмбъри и Тим Дениълс .
През цялото време, от 80-те насам, Любомир Николов превежда - постоянно по две книги по едно и също време, споделя той. Вече е превел над 100 книги от най-различни жанрове. Сред тях са произведения на Стивън Кинг, Ричард Морган, Робърт Шекли, Джон Гришам, Алън Фолсъм, Пол Хофман и, несъмнено, обичаният му Дж. Р. Р. Толкин .
Повече от две години му е лишил преводът на " Властелинът на пръстена " , споделя Любомир Николов. Негови са преводите на още три романа на Толкин, а самият той го въодушевява да напише свои фантастични романи.
В края на предходната година под марката на издателство " Изток - Запад " излезе " Тронът на Коперник " - втората книга от поредицата на Любомир Николов-Нарви " Сивият път ". Историята води читателите в баснословен свят, обитаем с хора, неандерталци, джуджета и други създания.
" Аз съм ненапълно като Толкин - пребивавам малко откъснато от света и не считам, че го познавам задоволително добре, с цел да пиша реалистична прозаичност. Аз съм по-затворен човек и избирам да не се въвличам в шума на света ", споделя за себе си Николов.
Той написа в жанровете фантастика и фентъзи. Първите му романи излизат преди 89-та, по времето на социализма и съпътстващата го цензура. Но точно с помощта на цензурата в ръцете му още като дете попадат изхвърлените тогава от библиотеките романи на Карл Май, Едгар Уолъс, Емилио Салгари . Книгите му донасят по-големите му братя, които прескачат оградата на пункта за вторични първични материали в родния му Казанлък, с цел да ги вземат.
" Така, на пет години се научих да чета и потънах в това море от книги ", споделя Николов пред fantastika-bg.eu.
Любовта му към фантастиката идва от една опърпана брошура без начало и край - „ Пленникът на Марс “ на Гюстав льо Руж .
Тя пленява въображението му като дребен с големи стъклени кули измежду марсианските морета, населявани от невидими вампири, планина, служеща за череп на грамаден мозък със свръхестествени качества, свирепи племена на летящи хора-прилепи…
" Как да не заобичам фантастиката ", споделя Николов. Той обаче се притеснява, че днешното универсално публикувано фантастично мислене - под формата на теории на конспирацията - " ни връща в едно ново средновековие ".
Признава си, че до момента в който написа един от първите си романи - „ Къртицата “ (1981), е взел един абзац от романа „ 1984 “ на Джордж Оруел , който, несъмнено, бил неразрешена в целия соцлагер. " Бях доста впечатлен от него и си споделих: “Колко тъпо, че този разказ в никакъв случай няма да види бял свят у нас ”. И без много-много да му мисля, аз просто преписах един откъс, само че добре, че никой не видя ", споделя Николов.
Любомир Николов споделя за себе си, че е " малко като Толкин " - не счита, че познава добре света, по тази причина написа фантастика.
Той е роден през 1950 година в Казанлък. Следвал е машиностроене в съветския град Тула и публицистика в Софийски университет „ Св. Климент Охридски “. Започва кариерата си като публицист, работи в Българска национална телевизия и списание " Криле ".
В средата на 80-те превежда “Градът и звездите ” на Артър Кларк , след това се захваща с Толкин и взема решение, че е пристигнало времето да мине на свободна процедура.
" Журналистиката ме заряза ", споделя в изявление за профилирания портал за литература " Литернет " Николов за оня интервал от живота си.
Някъде по това време в ръцете му попада френската книга-игра „ Леговището на драконите “, която си купува от антикварна книжарница. " Тази нова форма на четиво доста ми хареса и взех решение да си тествам шанса ", споделя той.
Започва с " В лабиринта на времето ", след това написа " Замъкът на таласъмите " и " Огнена пустиня ". Общо основава 30 книги игри за по-малко от 10 години. Те излизат под псевдонимите Колин Уолъмбъри и Тим Дениълс .
През цялото време, от 80-те насам, Любомир Николов превежда - постоянно по две книги по едно и също време, споделя той. Вече е превел над 100 книги от най-различни жанрове. Сред тях са произведения на Стивън Кинг, Ричард Морган, Робърт Шекли, Джон Гришам, Алън Фолсъм, Пол Хофман и, несъмнено, обичаният му Дж. Р. Р. Толкин .
Повече от две години му е лишил преводът на " Властелинът на пръстена " , споделя Любомир Николов. Негови са преводите на още три романа на Толкин, а самият той го въодушевява да напише свои фантастични романи.
В края на предходната година под марката на издателство " Изток - Запад " излезе " Тронът на Коперник " - втората книга от поредицата на Любомир Николов-Нарви " Сивият път ". Историята води читателите в баснословен свят, обитаем с хора, неандерталци, джуджета и други създания.
" Аз съм ненапълно като Толкин - пребивавам малко откъснато от света и не считам, че го познавам задоволително добре, с цел да пиша реалистична прозаичност. Аз съм по-затворен човек и избирам да не се въвличам в шума на света ", споделя за себе си Николов.
Той написа в жанровете фантастика и фентъзи. Първите му романи излизат преди 89-та, по времето на социализма и съпътстващата го цензура. Но точно с помощта на цензурата в ръцете му още като дете попадат изхвърлените тогава от библиотеките романи на Карл Май, Едгар Уолъс, Емилио Салгари . Книгите му донасят по-големите му братя, които прескачат оградата на пункта за вторични първични материали в родния му Казанлък, с цел да ги вземат.
" Така, на пет години се научих да чета и потънах в това море от книги ", споделя Николов пред fantastika-bg.eu.
Любовта му към фантастиката идва от една опърпана брошура без начало и край - „ Пленникът на Марс “ на Гюстав льо Руж .
Тя пленява въображението му като дребен с големи стъклени кули измежду марсианските морета, населявани от невидими вампири, планина, служеща за череп на грамаден мозък със свръхестествени качества, свирепи племена на летящи хора-прилепи…
" Как да не заобичам фантастиката ", споделя Николов. Той обаче се притеснява, че днешното универсално публикувано фантастично мислене - под формата на теории на конспирацията - " ни връща в едно ново средновековие ".
Признава си, че до момента в който написа един от първите си романи - „ Къртицата “ (1981), е взел един абзац от романа „ 1984 “ на Джордж Оруел , който, несъмнено, бил неразрешена в целия соцлагер. " Бях доста впечатлен от него и си споделих: “Колко тъпо, че този разказ в никакъв случай няма да види бял свят у нас ”. И без много-много да му мисля, аз просто преписах един откъс, само че добре, че никой не видя ", споделя Николов.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ