Коледари ни орисват за здраве срещу 200 лева
Коледари ни орисват за здраве против 200 лв..
Коледарите, които посещават домовете и орисват за здраве стопаните и стоката им, изкарват към 200 лв. в празничната нощ, сподели инспекция на „ Телеграф “. Освен с пари, пременените в носии, с калпаци и геги в ръце, си потеглят и с вино, ракия, сланина, фасул и всичко, което повелява традицията.
Коледуването е един от обичайните български традиции, присъщ с потропването на геги и коледарски песни.
Това е остарял зимен бит, в който младежи обикалят домовете на хората за здраве и благодат, пеят обредни песни с разнообразни претекстове, а стопаните на къщата ги подаряват с каквото имат. Тази фолклорна традиция е неотменима част от коледните празници у нас, а напоследък се възражда и става все по-популярна, освен в дребните обитаеми места, само че и в градовете. По традиция коледарите стартират подготовката си от Игнажден – 20 декември.
Разучават песни, основават коледарска група и избират лидер, който съгласно обичая е по-възрастен и е женен. Водачът стои най-отпред и наставлява обиколките. От среднощ до изгрев слънце на Коледа е времето, през което момците пеят пред домовете на хората. В националните показа тогава се появяват същества със свръхестествени сили – вампири, таласъми, караконджули и други, а единствено коледарите със своите песни имат способността да ги прогонят.
Традицията у нас се практикува най-вече от фолклорни групи от разнообразни читалища в страната. Събраните средства от даруването пък нормално се оставят в помощ на читалището. Храната и напитките обаче се раздават сред участниците в коледарската група. Често с изкараното от празника младежите се събират и честват дружно. Коледарските групи се основават от 7 до 15 души, единствено мъже. Освен къщите обикалят и кошарите, и стопанските постройки. Прието е стопаните също да отвърнат с положителни пожелания.
Коледарите, които посещават домовете и орисват за здраве стопаните и стоката им, изкарват към 200 лв. в празничната нощ, сподели инспекция на „ Телеграф “. Освен с пари, пременените в носии, с калпаци и геги в ръце, си потеглят и с вино, ракия, сланина, фасул и всичко, което повелява традицията.
Коледуването е един от обичайните български традиции, присъщ с потропването на геги и коледарски песни.
Това е остарял зимен бит, в който младежи обикалят домовете на хората за здраве и благодат, пеят обредни песни с разнообразни претекстове, а стопаните на къщата ги подаряват с каквото имат. Тази фолклорна традиция е неотменима част от коледните празници у нас, а напоследък се възражда и става все по-популярна, освен в дребните обитаеми места, само че и в градовете. По традиция коледарите стартират подготовката си от Игнажден – 20 декември.
Разучават песни, основават коледарска група и избират лидер, който съгласно обичая е по-възрастен и е женен. Водачът стои най-отпред и наставлява обиколките. От среднощ до изгрев слънце на Коледа е времето, през което момците пеят пред домовете на хората. В националните показа тогава се появяват същества със свръхестествени сили – вампири, таласъми, караконджули и други, а единствено коледарите със своите песни имат способността да ги прогонят.
Традицията у нас се практикува най-вече от фолклорни групи от разнообразни читалища в страната. Събраните средства от даруването пък нормално се оставят в помощ на читалището. Храната и напитките обаче се раздават сред участниците в коледарската група. Често с изкараното от празника младежите се събират и честват дружно. Коледарските групи се основават от 7 до 15 души, единствено мъже. Освен къщите обикалят и кошарите, и стопанските постройки. Прието е стопаните също да отвърнат с положителни пожелания.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ