Как богатите общества могат да живеят добре с бавен растеж
Коледа обичайно е интервал за консумация и духовни размишления. Това прави идния празник добър миг за слагане на един от главните политически и стопански въпроси, пред които са изправени богатите страни: дали техните жители могат да продължат да живеят добре в ерата на по-бавен напредък. На тази тематика е отдадена публикацията на Хюго Диксън, поместена в.
Това зависи, написа създателят, частично от икономическите и политическите решения за това по какъв начин да се разпределят ресурсите. Но в случай че заможните страни продължат с придобивнически и индивидуалистичен метод на мислене, ще има доста злощастие и спорове. Ако прегърнат по-целенасочено, грижовно и зелено бъдеще, жителите могат да процъфтяват.
Древногръцки философи като Аристотел са знаели, че материалните богатства са нужни, само че не са задоволителни за добър живот. Хората също имат обществени, интелектуални и даже духовни потребности.
Съвременните изследвания, като годишния отчет за международното благополучие, поддържат това. Доходите са един от факторите, които изясняват какъв брой са удовлетворени хората от живота си. Но обществената поддръжка, продължителността на здравословния живот и свободата да вършат личен избор също са жизненоважни. Въпреки това актуалната просвета отдава почетно място на икономическия напредък.
Световната банка уточни водача по стопански напредък през идващите години
Подобрена е прогнозата за растежа на Брутният вътрешен продукт на Южна Азия за 2023 година до 5,8%
Икономическият напредък може да бъде мощна мощ за обществена смяна
През последните десетилетия бързото повишаване на Брутният вътрешен продукт оказа помощ милиарди да бъдат извадени от бедността. Хората, които нямат съществени материални богатства, могат да имат трагичен живот. Така че бедните страни би трябвало да продължат да порастват.
Междувременно бедните хора в богатите страни се нуждаят от повече приходи. Ако растежът е муден, това значи, че те ще би трябвало да получат по-голямо парче от икономическия къс. Дори след облекчаване на главните потребности, спомагателният приход може да увеличи щастието на хората.
Но лимитираното гонене на пари може да бъде и контрапродуктивно: то обезкуражава хората да отделят време за други неща, които имат значение за тях; способства за изменението на климата; и отслабва обществената тъкан.
Във всеки случай, развитите стопански системи не са се разраснали доста след световната финансова рецесия от 2008 година - и вероятностите за бъдещето са мрачни. Ако богатите общества се придържат към хипер-материалистично мислене, те се приготвят за конфликт сред това, което желаят, и това, което могат да реализират.
Проблемите на Еврозоната са доста по-големи от една " плитка " криза
Избледняващият капацитет за напредък, неприятни демографски трендове
Ера на муден напредък
През 15-те години след финансовата рецесия от 2008 г.напредналите стопански системи са нараствали приблизително с 1,6% - спад от 2,8% през предходните 15 години. Международният валутен фонд предвижда междинен напредък от 1,7% за идващите пет години.
Надяваме се, че международната стопанска система няма да се сблъска с нова световна финансова рецесия, нова пандемия или друга война с човешки и стопански последствия, еквивалентни на нашествието на Русия в Украйна. Но ще се сблъска с голям брой известни насрещни ветрове, даже без да се вземат поради изненадите.
Като начало, има дефекти от последните рецесии. Разходите, свързани със избавителните стратегии, доведоха до 112% от брутния държавен дълг на развитите стопански системи от 71% през 2007 година Лихвените проценти, които бяха изкуствено ниски в продължение на десетилетие и половина, в този момент са по-близо до историческите правила. Така разхлабената фискална и парична политика няма да може да даде подтик на стопанската система през идващите години.
Богатите демокрации също усилват разноските за защита в отговор на съветското навлизане и дрънкането на оръжие на Китай в Източна Азия. Купуването на танкове, ракети и изтребители способства за икономическата продукция. Но също по този начин отклонява запаси от други области и прави по-малко за увеличение на бъдещите доходи, в сравнение с по-продуктивните форми на вложения.
След това има мега-тенденции, които ще натежат върху икономическата жизнеспособност. Организацията за икономическо съдействие и развиване предвижда, че съотношението на хората на 65-годишна възраст към хората в трудоспособна възраст в клуба на богатите страни ще скочи до 53% през 2050 година от 33% тази година. Възрастните хора е по-малко евентуално да работят и е по-вероятно да се нуждаят от повече грижи.
Междувременно светът прави прекомерно малко за битка с световното стопляне. Това значи, че страните ще би трябвало да харчат огромни суми в бъдеще, с цел да се приспособяват към по-горещ свят и да поправят вредите от изменението на климата. Дори и да влагат съществено, с цел да преминат към по-екологични технологии, те ще имат по-малко средства за харчене другаде.
Разбира се, по-бавният напредък не е неминуем. Голямата вяра е, че изкуственият разсъдък ще увеличи продуктивността в цялата стопанска система, като в същото време освободи хората от повтаряща се работа. Проблемът е, че това може да унищожи доста съществуващи работни места в процеса, подхранвайки безпокойството, защото хората се придържат към съществуващите занаят или се борят да намерят нови.
Поколението Z не са мързеливи, те просто имат потребност от поддръжка
Поглед от вътрешната страна на казуса с " тихото овакантяване " измежду младите служащи
Културната гражданска война
Развитите стопански системи обаче имат избор. Единият вид е да удвоите материализма. Това може да е рецепта за възходящо отчаяние, в случай че хората не получат това, към което се стремят. Както националната, по този начин и интернационалната политика може да стане все по-непоколебима, защото хората и страните се борят за торта, която не пораства толкоз бързо.
Другият вид е да се схване по-холистичен метод към благосъстоянието, който придава по-голяма тежест на обществените, интелектуалните и духовните потребности на хората. Повече старания ще бъдат положени в построяването на общности и отбраната на планетата.
Разбира се, материалните условия няма да изчезнат. Все още ще има спорове за това кой какъв дял получава от икономическия къс. Много по-възрастни и по-богати хора биха били недоволни да видят благосъстоянието си трансферирано на по-млади и по-бедни.
Но тези спорове биха били по-малко остри, в случай че културното мислене дава приоритет на обществената взаимност. В края на краищата доста хора считат, че животът им е по-полезен, в случай че дават на обществото. Нещо повече, държавните управления може да са в положение да насърчат богатите жители да трансферират благосъстояние посредством данъчни тласъци, освен посредством налози.
Въпреки че по-възрастните хора може да не са склонни да трансформират своите полезности, културната смяна към момента може да настъпи, когато по-младите генерации одобряват разнообразни хрумвания. Те към този момент го вършат, изключително по този начин нареченото " Поколение Z ", родено сред 1996 и 2010 година.
Членовете на " Поколение Z " като цяло са идеалисти, съгласно изследване на консултантската компания McKinsey. Те имат вяра, че би трябвало да дадат своя принос за прекъсване на изменението на климата, желаят по-голяма правдивост в обществото и изискват по-целенасочена работа.
В Съединените щати членовете на Поколението Z също са по-склонни да страдат от психологични болести, в сравнение с други възрастови групи, до момента в който техните европейски сътрудници се борят със самостигмата. Финансовите рецесии, безпокойството за климата, пандемията от Covid-19 и световните безредици подхраниха скептицизма.
Въпреки че това е обезпокоително, то също по този начин допуска, че едно общество, което цени по-екологичната стопанска система, обществената взаимност и смислената работа, би направило младежите - и някои по-възрастни - по-пълноценни. По този метод животът може да процъфтява в ерата на муден напредък.
Това зависи, написа създателят, частично от икономическите и политическите решения за това по какъв начин да се разпределят ресурсите. Но в случай че заможните страни продължат с придобивнически и индивидуалистичен метод на мислене, ще има доста злощастие и спорове. Ако прегърнат по-целенасочено, грижовно и зелено бъдеще, жителите могат да процъфтяват.
Древногръцки философи като Аристотел са знаели, че материалните богатства са нужни, само че не са задоволителни за добър живот. Хората също имат обществени, интелектуални и даже духовни потребности.
Съвременните изследвания, като годишния отчет за международното благополучие, поддържат това. Доходите са един от факторите, които изясняват какъв брой са удовлетворени хората от живота си. Но обществената поддръжка, продължителността на здравословния живот и свободата да вършат личен избор също са жизненоважни. Въпреки това актуалната просвета отдава почетно място на икономическия напредък.
Световната банка уточни водача по стопански напредък през идващите години
Подобрена е прогнозата за растежа на Брутният вътрешен продукт на Южна Азия за 2023 година до 5,8%
Икономическият напредък може да бъде мощна мощ за обществена смяна
През последните десетилетия бързото повишаване на Брутният вътрешен продукт оказа помощ милиарди да бъдат извадени от бедността. Хората, които нямат съществени материални богатства, могат да имат трагичен живот. Така че бедните страни би трябвало да продължат да порастват.
Междувременно бедните хора в богатите страни се нуждаят от повече приходи. Ако растежът е муден, това значи, че те ще би трябвало да получат по-голямо парче от икономическия къс. Дори след облекчаване на главните потребности, спомагателният приход може да увеличи щастието на хората.
Но лимитираното гонене на пари може да бъде и контрапродуктивно: то обезкуражава хората да отделят време за други неща, които имат значение за тях; способства за изменението на климата; и отслабва обществената тъкан.
Във всеки случай, развитите стопански системи не са се разраснали доста след световната финансова рецесия от 2008 година - и вероятностите за бъдещето са мрачни. Ако богатите общества се придържат към хипер-материалистично мислене, те се приготвят за конфликт сред това, което желаят, и това, което могат да реализират.
Проблемите на Еврозоната са доста по-големи от една " плитка " криза
Избледняващият капацитет за напредък, неприятни демографски трендове
Ера на муден напредък
През 15-те години след финансовата рецесия от 2008 г.напредналите стопански системи са нараствали приблизително с 1,6% - спад от 2,8% през предходните 15 години. Международният валутен фонд предвижда междинен напредък от 1,7% за идващите пет години.
Надяваме се, че международната стопанска система няма да се сблъска с нова световна финансова рецесия, нова пандемия или друга война с човешки и стопански последствия, еквивалентни на нашествието на Русия в Украйна. Но ще се сблъска с голям брой известни насрещни ветрове, даже без да се вземат поради изненадите.
Като начало, има дефекти от последните рецесии. Разходите, свързани със избавителните стратегии, доведоха до 112% от брутния държавен дълг на развитите стопански системи от 71% през 2007 година Лихвените проценти, които бяха изкуствено ниски в продължение на десетилетие и половина, в този момент са по-близо до историческите правила. Така разхлабената фискална и парична политика няма да може да даде подтик на стопанската система през идващите години.
Богатите демокрации също усилват разноските за защита в отговор на съветското навлизане и дрънкането на оръжие на Китай в Източна Азия. Купуването на танкове, ракети и изтребители способства за икономическата продукция. Но също по този начин отклонява запаси от други области и прави по-малко за увеличение на бъдещите доходи, в сравнение с по-продуктивните форми на вложения.
След това има мега-тенденции, които ще натежат върху икономическата жизнеспособност. Организацията за икономическо съдействие и развиване предвижда, че съотношението на хората на 65-годишна възраст към хората в трудоспособна възраст в клуба на богатите страни ще скочи до 53% през 2050 година от 33% тази година. Възрастните хора е по-малко евентуално да работят и е по-вероятно да се нуждаят от повече грижи.
Междувременно светът прави прекомерно малко за битка с световното стопляне. Това значи, че страните ще би трябвало да харчат огромни суми в бъдеще, с цел да се приспособяват към по-горещ свят и да поправят вредите от изменението на климата. Дори и да влагат съществено, с цел да преминат към по-екологични технологии, те ще имат по-малко средства за харчене другаде.
Разбира се, по-бавният напредък не е неминуем. Голямата вяра е, че изкуственият разсъдък ще увеличи продуктивността в цялата стопанска система, като в същото време освободи хората от повтаряща се работа. Проблемът е, че това може да унищожи доста съществуващи работни места в процеса, подхранвайки безпокойството, защото хората се придържат към съществуващите занаят или се борят да намерят нови.
Поколението Z не са мързеливи, те просто имат потребност от поддръжка
Поглед от вътрешната страна на казуса с " тихото овакантяване " измежду младите служащи
Културната гражданска война
Развитите стопански системи обаче имат избор. Единият вид е да удвоите материализма. Това може да е рецепта за възходящо отчаяние, в случай че хората не получат това, към което се стремят. Както националната, по този начин и интернационалната политика може да стане все по-непоколебима, защото хората и страните се борят за торта, която не пораства толкоз бързо.
Другият вид е да се схване по-холистичен метод към благосъстоянието, който придава по-голяма тежест на обществените, интелектуалните и духовните потребности на хората. Повече старания ще бъдат положени в построяването на общности и отбраната на планетата.
Разбира се, материалните условия няма да изчезнат. Все още ще има спорове за това кой какъв дял получава от икономическия къс. Много по-възрастни и по-богати хора биха били недоволни да видят благосъстоянието си трансферирано на по-млади и по-бедни.
Но тези спорове биха били по-малко остри, в случай че културното мислене дава приоритет на обществената взаимност. В края на краищата доста хора считат, че животът им е по-полезен, в случай че дават на обществото. Нещо повече, държавните управления може да са в положение да насърчат богатите жители да трансферират благосъстояние посредством данъчни тласъци, освен посредством налози.
Въпреки че по-възрастните хора може да не са склонни да трансформират своите полезности, културната смяна към момента може да настъпи, когато по-младите генерации одобряват разнообразни хрумвания. Те към този момент го вършат, изключително по този начин нареченото " Поколение Z ", родено сред 1996 и 2010 година.
Членовете на " Поколение Z " като цяло са идеалисти, съгласно изследване на консултантската компания McKinsey. Те имат вяра, че би трябвало да дадат своя принос за прекъсване на изменението на климата, желаят по-голяма правдивост в обществото и изискват по-целенасочена работа.
В Съединените щати членовете на Поколението Z също са по-склонни да страдат от психологични болести, в сравнение с други възрастови групи, до момента в който техните европейски сътрудници се борят със самостигмата. Финансовите рецесии, безпокойството за климата, пандемията от Covid-19 и световните безредици подхраниха скептицизма.
Въпреки че това е обезпокоително, то също по този начин допуска, че едно общество, което цени по-екологичната стопанска система, обществената взаимност и смислената работа, би направило младежите - и някои по-възрастни - по-пълноценни. По този метод животът може да процъфтява в ерата на муден напредък.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ