Страховитата страна на Коледа: Зловеща Лешникотрошачка и заплахи за коледуване
Коледа се счита за най-прекрасното време от годината в християнския свят, цялостно с ярки светлини и играчки, и стоплящи сърцето филми, само че сходна атмосфера е относително съвременно развиване. Без електрическа светлина и парно декември е тъмно и студено време, а Коледа не е била толкоз фокусирана върху децата и фамилията. Преди тя била време на истории за призраци и разгулен веселби, като всеки правел каквото може, с цел да прогони студената зима.
Някои от тези по-стари, само че мрачни обичаи са оживели до наши дни, макар че доста от тях са смекчени за актуалната сензитивност. Коледа в огромна част от Европа да вземем за пример е цялостна с ужасяващи чудовища, които основават безпорядък за празничния сезон, въодушевени от традициите, излъчени от генерации.
Това, което следва, е единствено дребна извадка от по-страховитата страна на Коледа, останала в огромна част в предишното.
Дядо Коледа идва измежду убийства, иго и плячкосване на гробове
Въпреки че Дядо Коледа не е едно към едно копие на свети Николай от Мира, някои култури несъмнено са въодушевени от светеца от IV век. Св. Николай е един от най-популярните светци по света и се счита за бранител на - наред с доста други неща - деца, моряци, блудници и крадци. Тези аспекти на неговия темперамент идват от някои от най-популярните митове, зародили за светеца през Средновековието.
Той става настойник на децата с помощта на чудото, в което възкресява три деца. Историята споделя, че касапин умъртвил, разчленил и скрил в каца за осоляване на месо три деца, само че светецът, като видял това, помолил се на Господ и силата на молитвата му ги съживила. Възможно е в началото да е била пресъздадена друга обстановка – децата да са били укривани живи в бъчвата от собствен непосредствен, с цел да не бъдат отведени в иго, а епископът платил задълженията. Във връзка с тази легенда св. Николай е разгласен също за настойник на търговците и дейците на банковото дело.
На млади години св. Никола пътувал до египетския град Александрия, с цел да се запознае с поученията на тамошните проповедници. В морето се разразила стихия, един моряк паднал от върха на корабната мачта и всички мислели, че е умрял. Свети Николай възкресил или с огромно умеене излекувал моряка. Друг вид – с молитва успокоил морето. Оттогава е останала славата му на заповедник на морските стихии и покровител на моряците.
Неговата връзка с раздаването на дарове идва от известната история, в която той избавя три обеднели девойки да не бъдат продадени като блудници, като скрито хвърля през комина торбичка със златни монети ауреус. Повторил го още два пъти. Бащата на девойките, който доста държал да разбере кой е тайният покровител, съумял да издебне епископа таман когато хвърлял третата подред торбичка. Така положителното дело получило своята гласност.
Култът към св. Николай се разраства в цяла Европа през XI век, откакто група търговски моряци от Бари, Италия, отиват до гроба на светеца в Турция, открадват тялото му и го връщат в Бари, където остава и до през днешния ден. Без тези истории за убийства, канибализъм, полово иго и грабежи на тела, безусловно несъмнено е, че през днешния ден нямаше да имаме Дядо Коледа.
Спътниците на свети Николай, които бият деца
Благодарение на изявите в разнообразни медии – в това число едноименния филм от 2015 година – светът се среща с Крампус. Докато американското схващане за Крампус изкривява ненапълно обичайна версия от Алпите и Централна Европа – като да вземем за пример да го направи двойник на по-познатия Дядо Коледа, а не на обичайния свети Никола – необятните линии са почти същите. А точно, че Крампус е черно, космато, сходно на демон създание, чиято работа е да санкционира непослушните, до момента в който Дядо Коледа/свети Николай награждава положителните.
Крампус носи бич за бичуване на деца, които не знаят молитвите си, и кошница на гърба си, с цел да отнесе в действителност непослушните деца. В обичайна форма няма един Крампус, а цяла група, които тичат по улиците или посещават децата от врата на врата в навечерието на Никулден (5 декември).
Традициите на Крампус остават мощни в алпийските общности, в това число Бавария, Залцбург, Тирол, Южен Тирол и страни от Централна Европа като Чехия и Унгария, където косматите зверове са известни с разнообразни имена.
Плашилото човекоядец
Повечето от спътниците на свети Никола не са страшни, като някои са еволюирали в съвсем напълно доброжелателни фигури, само че един от тях съперничи на Крампус по смут. Освен това се приказва, че тази мрачна фигура е основана на същински човек.
Твърди се, че Ханс Трап, за който се допуска, че е страшният асистент на свети Никола в районите Елзас и Лотарингия във Франция, в началото е бил Ханс декор Трота, рицар от XV век, прочут както с огромното си благосъстояние, по този начин и с безмилостната си свирепост. Историята споделя, че той наводнил град, цялостен с хора, заради малък спор с локален абат. Хората почнали да имат вяра, че той е спечелил благосъстоянието си и даже магьосническата си мощ посредством договорка с Дявола. В последна сметка той бил отстранен от папата и цялата му земя и притежания били конфискувани.
Легендата продължава да споделя, че към този момент бездомният Черен рицар си проправил път до планините на Бавария, където се облякъл като чучело, с цел да дебне пасажерите по планинските пътища. Веднъж негова жертва станало овчарче, което Ханс намушкал, нарязал на части и приготвил за вечеря. Точно когато се канел да си хапне, Бог го поразил със мълния, само че духът му продължавал да живее като източнофренски коледен фантом.
Изкормвачката
Докато Крампус и други злокобни другари на свети Никола идват в дните преди Коледа, има друга ужасяваща алпийска фигура, която идва в дните след 25 декември. Нейното име е Фрау Перхта Изкормвачката и тя е нещо като дуалистична вещица-богиня, която също толкоз евентуално може да ви подари с отзивчивост, колкото и да ви разреже корема. Времето на Перхта са 12-те дни на Коледа – сред 25 декември и 6 януари (известни като Мръсни дни в България) – през които тя обикаля, следвана от чудовищни помощници, търсейки хора, които не извършват домашните си отговорности.
Перхта е изключително обвързвана с работа като предене и тъкане, тъй че тя е изключително следи семействата да са завършили цялата си работа преди Коледа. Тези, които не са свършили работата си или които се пробват да тъкат през дните на Перхта, ще намерят стомасите си разрязани, вътрешностите им извадени, към този момент празните им торсове натъпкани със плява и парчета, а кожата им още веднъж зашита.
В други митове Перхта и нейните придружители санкционират мързеливите, алчните и прекомерно любопитните, като прислужник, който бил ослепен, тъй като се опитал да шпионира Перхта през дупка в стената. Въпреки това тя и нейните почитатели, от време на време чудовищните, от време на време елегантните Перхтен, може да бъдат и доброжелателни, и благосклонни към тези, които постъпват вярно.
Вонящи гръцки гоблини
Алпийският район не държи монопол върху коледните чудовища, макар че сигурно ги има много. Оказва се, че даже Гърция е цялостна със свръхестествени размирници през 12-те Мръсни дни. Тези дребни гоблини са известни като каликанцарос (καλικάντζαρος, аналог на българските караконджули) и прекарват по-голямата част от годината подземен, само че излизат по Коледа, когато нощите са най-дълги, и остават до Богоявление (6 януари), когато локалният духовник благославя водите. Дотогава каликанцарос – друго описвани като черни, с човешки растеж същества с стоманени обувки или сходни на маймуни таласъми с червени очи – вилнеят из селата на Гърция.
Гоблините основават неприятности, които бихте очаквали от тайфа пияни хулигани: чупят мебели, плашат хора, прекатурват храна, пишкат там, където не би трябвало, тъпчат цветни лехи и така нататък За благополучие има редица техники за предотвратяване от това каликанцарос да се спуснат през комина и да ви напакостят на коледната вечеря. Те може да бъдат отблъснати с нож с черна ръкохватка или свинска челюст, висяща от вратата. Много фамилии държат размирниците надалеч от комина си, като непрекъснато поддържат огън в продължение на 12-те дни, изключително с опушени дърва или воняща остаряла обувка. Най-лошата вест обаче? Хората с рождени дни по Коледа били обречени да станат каликанцарос.
Коледната светица без очи
Една от най-популярните светици в Скандинавия е италианската мъченица света Луция. Като настойничка на светлината, нейното честване е чакано в дните преди Коледа, най-мрачното време от годината. В деня на света Луция младите девойки се обличат в бели рокли с (обикновено) червен пояс и носят венец със свещи на главите си, пеят песни и раздават шафранени кифли. Този костюм има за цел да припомня за самата света госпожица, само че обичайна история за света Луция евентуално не е измежду тези, които бихте желали да разказвате на децата, камо ли да ги накарате да имитират.
Легендите за света Луция описват, че тя била младо момиче в Сицилия, което се заклело да остане девственица в името на Исус. Когато заради това тя отблъснала всички богати млади мъже, пристигнали да изискат ръката ѝ, един отритнат любовник сърдит я предал като християнка на римските магистрати. Била наказана да бъде изпратена в обществен дом, само че когато пазачите пристигнали да я отведат, открили, че си е избола очите. Тя станала настойничка на светлината и слепите и постоянно е изобразявана в изкуството със личните си очи върху паница.
Заядлив и евентуално гибелен гном
Коледните дарове в огромна част от Скандинавия се носят от Юлтомтен и в доста случаи той може да наподобява повече или по-малко еднакъв с Дядо Коледа. Въпреки това, в най-традиционната си форма, томте е угодлив, само че елементарно обидчив страж на фамилната плантация. Приличащ почти на култивиран гном с бяла брада и заострена алена шапка, томте живее в фамилната плевня и оказва помощ в домакинската работа в плевнята, като хранене на животните, доене на кравите и носене на великански товари с невероятната си мощ. Но небесата да са ти на помощ, в случай че го обидиш.
За да се успокои томте, обичайно е да се сервира храна, изключително на Коледа, когато общоприетият подарък е огромна купа оризова каша с парче масло от горната страна. Пропускането на това приношение или осъществяването му на неправилно може да има смъртоносни последствия. В една известна история, обвързвана с " Шведски митове и национални приказки “ на Джон Линдоу, едно семейство поставя маслото на дъното на овесената каша и томте убива тяхната крава в припадък на яд. След това изяжда кашата и намира маслото на дъното, а в разкайване открадва кравата на съседа. В друга история момиче слугинче изяжда овесената каша на томте и е вълшебен насила от томте да танцува до гибел. Такива приказки евентуално не наподобяват доста на Дядо Коледа.
Коледуването идвало със закани за принуждение
Един постоянно срещан коледен бит е коледуването, при което в българските обичаи млади момци вървят от врата на врата, пеейки коледни песни. Но до момента в който в наши дни коледуването нормално се прави единствено в духа на сезона, коледуването – и неговият предходник, wassailing - не всеки път е било осъществявано от добрина на сърцето. Коледарите през предишните епохи постоянно са очаквали някаква форма на благотворителност от тези, които получават дребния си коледен подарък, без значение дали това е под формата на храна, питиета, или пари. И от време на време това очакване било подплатено със закани за принуждение.
Според " Битката за Коледа “ на Стивън Нисенбаум правосъден протокол от 1679 година демонстрира, че група буйни млади мъже отишли в къща, търсейки премия за своята (вероятно ужасна) музика и когато им било отказано, те хвърляли камъни и отпадък в къщата за интервал от час и половина, разрушили част от оградата, отворили с ритник вратата на мазето и откраднали голям брой варели с ябълки. Известно е, че други групи си проправяли път принудително в домове, които не ги приемали добре, за храна и питиета. Дори песните, които пеели, отразявали такава опасност: " Ако не отвориш вратата си, ще я съборим на пода ".
Имелът в действителност е непоносим
Да целунеш някого под имел, в някои култури е прекарване, което на процедура е синоним на Коледа, само че повода, заради която това паразитно растение се свързва с романтиката, е нещо като тайнственост. Някои настояват, че връзката на растението с целувката може да идва от известния скандинавски мит, в който Локи подмамва кьорав господ да убие господ Балдур със стрела от имел. В някои версии майката на Балдур – Фриг, плаче със сълзи, които се трансформират в плодове от имел, и тя подрежда растението по-късно да бъде знак на любовта.
Но даже изцяло обособен от тази традиция, имелът от дълго време се свързва с плодородието и жизнеността. От една страна, той остава зелен през зимата, което го прави натурален знак на безконечния живот. Връзката с плодовитостта се ускорява единствено от обстоятелството, че семената на имела са бели и лепкави, тъкмо като избрана телесна субстанция, обвързвана с плодовитостта.
Убитият крал Вацлав
Популярна англоезична ария, която може да накара някои хора да се почешат по главите, е " Добрият крал Вацлав “, в която едноименният крал вижда дрипльо да се катери в снега за дърва за огрев " на празника на Стефан “. След това кралят излиза със своя паж, с цел да занесе храна и гориво за бедния човек, и двамата са чудодейно стоплени от блясъка на светостта на краля. Възможно е това да повдигне някои въпроси за вас. Какво е празникът на Стефан? Това е лесната част. Това е 26 декември съгласно католиците (у нас честваме свети Стефан на 27 декември), денят след Коледа, празникът на свети Стефан, първият християнски страдалец. Но кой е крал Вацлав?
Ами, първо, той не е бил крал, а херцог на Бохемия (сега част от Чехия) през Х век. Той бил отгледан от баба си Людмила, която го научила да бъде християнин, само че до момента в който Вацлав бил още дете, майка му езичничка наредила Людмила да бъде убита и поела трона на Бохемия до пълнолетието на Вацлав. Вацлав е прочут със своята богобоязливост и благотворителност, както се слави в известната ария, както и с пацифизма, който го прави неизвестен измежду благородниците на Бохемия, в това число личния му по-малък брат, Болеслав Страшни. Болеслав пресрещнал Вацлав на път за литургия и го умъртвил навръх вратата на църквата.
Лешникотрошачката е по-зловеща, в сравнение с си мислите
Любимата коледна традиция в огромна част от света, изключително измежду децата, е представлението на " Лешникотрошачката “, балет на коледна тема по музика на Пьотър Илич Чайковски. Но до момента в който Чайковски може да е името, което най-вече се свързва с приказката за малко момиченце, чийто коледен подарък оживява, той не е нейният основател.
Всъщност историята за Лешникотрошачката е разказана за първи път в книгата " Лешникотрошачката и кралят на мишките “ от Ернст Теодор Амадеус Хофман, публицист, по-известен с призрачни истории за мрачна фикция.
В този смисъл истинската история на " Лешникотрошачката “ има по-мрачен звук от това, което се вижда на балетната сцена. Приказката на Хофман е за безпаричен млад мъж, трансфорат в лешникотрошачка, откакто обърква опита си да избави капризна принцеса от проклинание, която по-късно е дадена като подарък на младо момиче от нейния много злокобен кръстник.
Докато момичето би трябвало да бърза, с цел да попречи на брат си да изтезава новия ѝ подарък, лешникотрошачката би трябвало да отбрани момичето от офанзивите на седемглав миши крал, който желае да убие лешникотрошачката за възмездие за гибелта на майка му, кралицата на мишките. Някои детайли от това са оживели в балета, само че в книгата има доста повече убийства и чудовища, написа actualno.com.
Някои от тези по-стари, само че мрачни обичаи са оживели до наши дни, макар че доста от тях са смекчени за актуалната сензитивност. Коледа в огромна част от Европа да вземем за пример е цялостна с ужасяващи чудовища, които основават безпорядък за празничния сезон, въодушевени от традициите, излъчени от генерации.
Това, което следва, е единствено дребна извадка от по-страховитата страна на Коледа, останала в огромна част в предишното.
Дядо Коледа идва измежду убийства, иго и плячкосване на гробове
Въпреки че Дядо Коледа не е едно към едно копие на свети Николай от Мира, някои култури несъмнено са въодушевени от светеца от IV век. Св. Николай е един от най-популярните светци по света и се счита за бранител на - наред с доста други неща - деца, моряци, блудници и крадци. Тези аспекти на неговия темперамент идват от някои от най-популярните митове, зародили за светеца през Средновековието.
Той става настойник на децата с помощта на чудото, в което възкресява три деца. Историята споделя, че касапин умъртвил, разчленил и скрил в каца за осоляване на месо три деца, само че светецът, като видял това, помолил се на Господ и силата на молитвата му ги съживила. Възможно е в началото да е била пресъздадена друга обстановка – децата да са били укривани живи в бъчвата от собствен непосредствен, с цел да не бъдат отведени в иго, а епископът платил задълженията. Във връзка с тази легенда св. Николай е разгласен също за настойник на търговците и дейците на банковото дело.
На млади години св. Никола пътувал до египетския град Александрия, с цел да се запознае с поученията на тамошните проповедници. В морето се разразила стихия, един моряк паднал от върха на корабната мачта и всички мислели, че е умрял. Свети Николай възкресил или с огромно умеене излекувал моряка. Друг вид – с молитва успокоил морето. Оттогава е останала славата му на заповедник на морските стихии и покровител на моряците.
Неговата връзка с раздаването на дарове идва от известната история, в която той избавя три обеднели девойки да не бъдат продадени като блудници, като скрито хвърля през комина торбичка със златни монети ауреус. Повторил го още два пъти. Бащата на девойките, който доста държал да разбере кой е тайният покровител, съумял да издебне епископа таман когато хвърлял третата подред торбичка. Така положителното дело получило своята гласност.
Култът към св. Николай се разраства в цяла Европа през XI век, откакто група търговски моряци от Бари, Италия, отиват до гроба на светеца в Турция, открадват тялото му и го връщат в Бари, където остава и до през днешния ден. Без тези истории за убийства, канибализъм, полово иго и грабежи на тела, безусловно несъмнено е, че през днешния ден нямаше да имаме Дядо Коледа.
Спътниците на свети Николай, които бият деца
Благодарение на изявите в разнообразни медии – в това число едноименния филм от 2015 година – светът се среща с Крампус. Докато американското схващане за Крампус изкривява ненапълно обичайна версия от Алпите и Централна Европа – като да вземем за пример да го направи двойник на по-познатия Дядо Коледа, а не на обичайния свети Никола – необятните линии са почти същите. А точно, че Крампус е черно, космато, сходно на демон създание, чиято работа е да санкционира непослушните, до момента в който Дядо Коледа/свети Николай награждава положителните.
Крампус носи бич за бичуване на деца, които не знаят молитвите си, и кошница на гърба си, с цел да отнесе в действителност непослушните деца. В обичайна форма няма един Крампус, а цяла група, които тичат по улиците или посещават децата от врата на врата в навечерието на Никулден (5 декември).
Традициите на Крампус остават мощни в алпийските общности, в това число Бавария, Залцбург, Тирол, Южен Тирол и страни от Централна Европа като Чехия и Унгария, където косматите зверове са известни с разнообразни имена.
Плашилото човекоядец
Повечето от спътниците на свети Никола не са страшни, като някои са еволюирали в съвсем напълно доброжелателни фигури, само че един от тях съперничи на Крампус по смут. Освен това се приказва, че тази мрачна фигура е основана на същински човек.
Твърди се, че Ханс Трап, за който се допуска, че е страшният асистент на свети Никола в районите Елзас и Лотарингия във Франция, в началото е бил Ханс декор Трота, рицар от XV век, прочут както с огромното си благосъстояние, по този начин и с безмилостната си свирепост. Историята споделя, че той наводнил град, цялостен с хора, заради малък спор с локален абат. Хората почнали да имат вяра, че той е спечелил благосъстоянието си и даже магьосническата си мощ посредством договорка с Дявола. В последна сметка той бил отстранен от папата и цялата му земя и притежания били конфискувани.
Легендата продължава да споделя, че към този момент бездомният Черен рицар си проправил път до планините на Бавария, където се облякъл като чучело, с цел да дебне пасажерите по планинските пътища. Веднъж негова жертва станало овчарче, което Ханс намушкал, нарязал на части и приготвил за вечеря. Точно когато се канел да си хапне, Бог го поразил със мълния, само че духът му продължавал да живее като източнофренски коледен фантом.
Изкормвачката
Докато Крампус и други злокобни другари на свети Никола идват в дните преди Коледа, има друга ужасяваща алпийска фигура, която идва в дните след 25 декември. Нейното име е Фрау Перхта Изкормвачката и тя е нещо като дуалистична вещица-богиня, която също толкоз евентуално може да ви подари с отзивчивост, колкото и да ви разреже корема. Времето на Перхта са 12-те дни на Коледа – сред 25 декември и 6 януари (известни като Мръсни дни в България) – през които тя обикаля, следвана от чудовищни помощници, търсейки хора, които не извършват домашните си отговорности.
Перхта е изключително обвързвана с работа като предене и тъкане, тъй че тя е изключително следи семействата да са завършили цялата си работа преди Коледа. Тези, които не са свършили работата си или които се пробват да тъкат през дните на Перхта, ще намерят стомасите си разрязани, вътрешностите им извадени, към този момент празните им торсове натъпкани със плява и парчета, а кожата им още веднъж зашита.
В други митове Перхта и нейните придружители санкционират мързеливите, алчните и прекомерно любопитните, като прислужник, който бил ослепен, тъй като се опитал да шпионира Перхта през дупка в стената. Въпреки това тя и нейните почитатели, от време на време чудовищните, от време на време елегантните Перхтен, може да бъдат и доброжелателни, и благосклонни към тези, които постъпват вярно.
Вонящи гръцки гоблини
Алпийският район не държи монопол върху коледните чудовища, макар че сигурно ги има много. Оказва се, че даже Гърция е цялостна със свръхестествени размирници през 12-те Мръсни дни. Тези дребни гоблини са известни като каликанцарос (καλικάντζαρος, аналог на българските караконджули) и прекарват по-голямата част от годината подземен, само че излизат по Коледа, когато нощите са най-дълги, и остават до Богоявление (6 януари), когато локалният духовник благославя водите. Дотогава каликанцарос – друго описвани като черни, с човешки растеж същества с стоманени обувки или сходни на маймуни таласъми с червени очи – вилнеят из селата на Гърция.
Гоблините основават неприятности, които бихте очаквали от тайфа пияни хулигани: чупят мебели, плашат хора, прекатурват храна, пишкат там, където не би трябвало, тъпчат цветни лехи и така нататък За благополучие има редица техники за предотвратяване от това каликанцарос да се спуснат през комина и да ви напакостят на коледната вечеря. Те може да бъдат отблъснати с нож с черна ръкохватка или свинска челюст, висяща от вратата. Много фамилии държат размирниците надалеч от комина си, като непрекъснато поддържат огън в продължение на 12-те дни, изключително с опушени дърва или воняща остаряла обувка. Най-лошата вест обаче? Хората с рождени дни по Коледа били обречени да станат каликанцарос.
Коледната светица без очи
Една от най-популярните светици в Скандинавия е италианската мъченица света Луция. Като настойничка на светлината, нейното честване е чакано в дните преди Коледа, най-мрачното време от годината. В деня на света Луция младите девойки се обличат в бели рокли с (обикновено) червен пояс и носят венец със свещи на главите си, пеят песни и раздават шафранени кифли. Този костюм има за цел да припомня за самата света госпожица, само че обичайна история за света Луция евентуално не е измежду тези, които бихте желали да разказвате на децата, камо ли да ги накарате да имитират.
Легендите за света Луция описват, че тя била младо момиче в Сицилия, което се заклело да остане девственица в името на Исус. Когато заради това тя отблъснала всички богати млади мъже, пристигнали да изискат ръката ѝ, един отритнат любовник сърдит я предал като християнка на римските магистрати. Била наказана да бъде изпратена в обществен дом, само че когато пазачите пристигнали да я отведат, открили, че си е избола очите. Тя станала настойничка на светлината и слепите и постоянно е изобразявана в изкуството със личните си очи върху паница.
Заядлив и евентуално гибелен гном
Коледните дарове в огромна част от Скандинавия се носят от Юлтомтен и в доста случаи той може да наподобява повече или по-малко еднакъв с Дядо Коледа. Въпреки това, в най-традиционната си форма, томте е угодлив, само че елементарно обидчив страж на фамилната плантация. Приличащ почти на култивиран гном с бяла брада и заострена алена шапка, томте живее в фамилната плевня и оказва помощ в домакинската работа в плевнята, като хранене на животните, доене на кравите и носене на великански товари с невероятната си мощ. Но небесата да са ти на помощ, в случай че го обидиш.
За да се успокои томте, обичайно е да се сервира храна, изключително на Коледа, когато общоприетият подарък е огромна купа оризова каша с парче масло от горната страна. Пропускането на това приношение или осъществяването му на неправилно може да има смъртоносни последствия. В една известна история, обвързвана с " Шведски митове и национални приказки “ на Джон Линдоу, едно семейство поставя маслото на дъното на овесената каша и томте убива тяхната крава в припадък на яд. След това изяжда кашата и намира маслото на дъното, а в разкайване открадва кравата на съседа. В друга история момиче слугинче изяжда овесената каша на томте и е вълшебен насила от томте да танцува до гибел. Такива приказки евентуално не наподобяват доста на Дядо Коледа.
Коледуването идвало със закани за принуждение
Един постоянно срещан коледен бит е коледуването, при което в българските обичаи млади момци вървят от врата на врата, пеейки коледни песни. Но до момента в който в наши дни коледуването нормално се прави единствено в духа на сезона, коледуването – и неговият предходник, wassailing - не всеки път е било осъществявано от добрина на сърцето. Коледарите през предишните епохи постоянно са очаквали някаква форма на благотворителност от тези, които получават дребния си коледен подарък, без значение дали това е под формата на храна, питиета, или пари. И от време на време това очакване било подплатено със закани за принуждение.
Според " Битката за Коледа “ на Стивън Нисенбаум правосъден протокол от 1679 година демонстрира, че група буйни млади мъже отишли в къща, търсейки премия за своята (вероятно ужасна) музика и когато им било отказано, те хвърляли камъни и отпадък в къщата за интервал от час и половина, разрушили част от оградата, отворили с ритник вратата на мазето и откраднали голям брой варели с ябълки. Известно е, че други групи си проправяли път принудително в домове, които не ги приемали добре, за храна и питиета. Дори песните, които пеели, отразявали такава опасност: " Ако не отвориш вратата си, ще я съборим на пода ".
Имелът в действителност е непоносим
Да целунеш някого под имел, в някои култури е прекарване, което на процедура е синоним на Коледа, само че повода, заради която това паразитно растение се свързва с романтиката, е нещо като тайнственост. Някои настояват, че връзката на растението с целувката може да идва от известния скандинавски мит, в който Локи подмамва кьорав господ да убие господ Балдур със стрела от имел. В някои версии майката на Балдур – Фриг, плаче със сълзи, които се трансформират в плодове от имел, и тя подрежда растението по-късно да бъде знак на любовта.
Но даже изцяло обособен от тази традиция, имелът от дълго време се свързва с плодородието и жизнеността. От една страна, той остава зелен през зимата, което го прави натурален знак на безконечния живот. Връзката с плодовитостта се ускорява единствено от обстоятелството, че семената на имела са бели и лепкави, тъкмо като избрана телесна субстанция, обвързвана с плодовитостта.
Убитият крал Вацлав
Популярна англоезична ария, която може да накара някои хора да се почешат по главите, е " Добрият крал Вацлав “, в която едноименният крал вижда дрипльо да се катери в снега за дърва за огрев " на празника на Стефан “. След това кралят излиза със своя паж, с цел да занесе храна и гориво за бедния човек, и двамата са чудодейно стоплени от блясъка на светостта на краля. Възможно е това да повдигне някои въпроси за вас. Какво е празникът на Стефан? Това е лесната част. Това е 26 декември съгласно католиците (у нас честваме свети Стефан на 27 декември), денят след Коледа, празникът на свети Стефан, първият християнски страдалец. Но кой е крал Вацлав?
Ами, първо, той не е бил крал, а херцог на Бохемия (сега част от Чехия) през Х век. Той бил отгледан от баба си Людмила, която го научила да бъде християнин, само че до момента в който Вацлав бил още дете, майка му езичничка наредила Людмила да бъде убита и поела трона на Бохемия до пълнолетието на Вацлав. Вацлав е прочут със своята богобоязливост и благотворителност, както се слави в известната ария, както и с пацифизма, който го прави неизвестен измежду благородниците на Бохемия, в това число личния му по-малък брат, Болеслав Страшни. Болеслав пресрещнал Вацлав на път за литургия и го умъртвил навръх вратата на църквата.
Лешникотрошачката е по-зловеща, в сравнение с си мислите
Любимата коледна традиция в огромна част от света, изключително измежду децата, е представлението на " Лешникотрошачката “, балет на коледна тема по музика на Пьотър Илич Чайковски. Но до момента в който Чайковски може да е името, което най-вече се свързва с приказката за малко момиченце, чийто коледен подарък оживява, той не е нейният основател.
Всъщност историята за Лешникотрошачката е разказана за първи път в книгата " Лешникотрошачката и кралят на мишките “ от Ернст Теодор Амадеус Хофман, публицист, по-известен с призрачни истории за мрачна фикция.
В този смисъл истинската история на " Лешникотрошачката “ има по-мрачен звук от това, което се вижда на балетната сцена. Приказката на Хофман е за безпаричен млад мъж, трансфорат в лешникотрошачка, откакто обърква опита си да избави капризна принцеса от проклинание, която по-късно е дадена като подарък на младо момиче от нейния много злокобен кръстник.
Докато момичето би трябвало да бърза, с цел да попречи на брат си да изтезава новия ѝ подарък, лешникотрошачката би трябвало да отбрани момичето от офанзивите на седемглав миши крал, който желае да убие лешникотрошачката за възмездие за гибелта на майка му, кралицата на мишките. Някои детайли от това са оживели в балета, само че в книгата има доста повече убийства и чудовища, написа actualno.com.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ