Коко Шанел - жената, която промени модата и създаде „малката черна рокля“
Коко Шанел (родена на 19 август 1883 година в Сомюр, Франция – умряла на 10 януари 1971 година в Париж) е френска фешън дизайнерка, която господства над парижката висша мода близо шест десетилетия. Нейните елегантно непринудени дизайни въодушевяват дамите да се откажат от комплицираните и неуместни облекла – като корсети и фусти – необятно публикувани при започване на XX век. Сред към този момент класическите ѝ нововъведения са костюмът Chanel, ватираната чанта, изящните бижута и емблематичната „ дребна черна рокля “. Тя остава известна и с именития си парфюм Chanel No. 5.
Шанел е родена като Габриел Шанел, макар че във свидетелството ѝ за раждане семейството е изписана неверно. Родителите ѝ са перачката Йожени Жан Девол и уличният търговец Албер Шанел. Семейството, което в последна сметка наброява шест деца, живее в беднотия, скитайки из френската провинция. След гибелта на майка си през 1895 година 11-годишната Габриел е изпратена в сиропиталище, ръководено от монахини в Обазин, където се научава да шие.
На 18 години тя се реалокира в Мулен, където живее в манастир и продължава образованието си. През 1902 година стартира работа като шивачка, а редом с това пее в кафене. Макар да не има необикновен певчески гений, тя печели аудитория със своята харизма. Произходът на прякора ѝ „ Коко “ е неразбираем – съгласно някои идва от песните, които изпълнявала: „ Ko Ko Ri Ko “ („ Кукурику “) и „ Qui qu’a vu Coco? “ („ Кой е видял Коко? “).
Модна империя
„ Животът ми не ме забавляваше, по тази причина си го сътворих. “
Шанел се радва на деен обществен живот и има връзки с редица богати мъже, измежду които Артър („ Момчето “) Кейпъл, с който остава близка до гибелта му през 1919 година С негова помощ през 1910 година тя открива първия си магазин за шапки – Chanel Modes, в Париж. Две години по-късно основава бутик в Довил, където стартира да предлага семпли спортни дрехи, в това число пуловери от джърси.
По това време джърсито се счита за на ниска цена плат, употребен най-вече за мъжко долни дрехи. Шанел обаче го трансформира в основа на практични, само че изискани тоалети, постоянно въодушевени от мъжката мода. За броени години „ бедняшкият “ плат се трансформира в знак на елегантна непрестореност и притегля вниманието на авторитетни дами, търсещи независимост от строгите корсетни силуети. Вярна на максимата си: „ Луксът би трябвало да е комфортен, другояче не е разкош “ , Шанел основава дизайн, който съчетава елементарност, комфорт и революционен дух.
През 1926 година тя показва своята „ дребна черна рокля “ (LBD), която трансформира вечно модата. Макар черното до тогава да е било знак на печал или строго публични мотиви, Шанел го трансформира в повсеместен цвят – подобаващ и за деня, и за вечерта, в композиция с верните аксесоари. Vogue я назовава „ Фордът на модата “, намеквайки за наличния, само че моден автомобил Model T, и роклята бързо става наложителен детайл в дрешника на всяка жена.
Chanel No. 5
„ Жена, която не носи парфюм, няма бъдеще. “
Истинската финансова основа на империята Шанел е парфюмът Chanel No. 5. Той е основан през 1921 година благодарение на парфюмериста Ърнест Бо. Шанел избира петия вид от серия аромати – комплицирана композиция от жасмин и други флорални нотки, доста по-дълбока и загадъчна от известните тогава едноароматни парфюми.
Някои източници настояват, че изборът на цифрата пет е обвързван със суеверието на дизайнерката, която го считала за щастливо. Успехът на аромата се дължи и на елегантната минималистична бутилка, украсена с преплетени букви „ C “, които по-късно се трансформират в знак на марката.
За да популяризира парфюма, Шанел подписва контракт с Теофил Бадер (собственик на „ Галери Лафайет “) и братята Пиер и Пол Вертхаймер от козметичната компания „ Буржоа “. Споразумението обаче е неравностойно – тя получава едвам 10% от облагите. В продължение на десетилетия Шанел води правосъдни каузи, пробвайки се да си върне контрола, само че все пак печели големи суми от парфюма.
Втората международна война
С експлоадирането на войната през 1939 година Шанел затваря своята фешън къща. По това време тя живее в хотел „ Риц “ в Париж, който след окупацията на Франция става щаб на германците. Там тя стартира връзка с барон Ханс Гюнтер декор Динклаге – посланик и сътрудник на Гестапо.
Биографите са единомислещи, че Шанел е била колаборационистка, само че степента на присъединяване ѝ с нацистите остава противоречива. Известно е, че през 1941 година пътува до Мадрид с сътрудник на немското разузнаване, евентуално с цел да обезпечи освобождението на племенника си – военнопленник в немски лагер. Малко след завръщането ѝ той в действителност е освободен.
Антисемитските ѝ възгледи също са документирани – тя се пробва да получи цялостен надзор над Chanel No. 5, като твърди, че фамилията Вертхаймер е еврейско и не може да има благосъстоятелност. Опитът ѝ се проваля, защото братята към този момент били трансферирали акциите си на приближен сътрудник.
Завръщане и нови триумфи
В началото на 50-те години френската мода е доминирана от „ New Look “ на Кристиан Диор – мощно скулптурирани и комплицирани тоалети. Шанел остро подлага на критика стила с думите: „ Диор не облича дамите, той ги тапицира. “
През 1954 година тя провежда първото си ревю след близо 15 години пауза. Макар френската рецензия да е резервирана, сбирката провокира екстаз в Съединени американски щати. Същата година тя показва и своя емблематичен костюм: туидово сако без яка с плитки и елегантна пола. До края на десетилетието следват още именити творения – ватираната чанта със златни верижки и двуцветните обувки, които затвърждават статута ѝ на икона на модата.
Наследство
След гибелта на Коко Шанел през 1971 година стилната къща е ръководена от разнообразни дизайнери. Най-дългият и авторитетен интервал е този на Карл Лагерфелд (1983–2019), който трансформира Chanel в една от най-могъщите марки в света.
Историята на Шанел – от оскъдно сиропиталище до върха на международната мода, дружно със смелите ѝ любовни афери и революционните хрумвания – въодушевява десетки биографии, филми и театрални постановки. Сред тях са бродуейският мюзикъл „ Коко “ (1969) с Катрин Хепбърн и филмът „ Коко преди Шанел “ (2009) с Одри Тоту.
Любопитни обстоятелства
Шанел гледала на имитациите като на форма на реклама, само че постоянно завеждала каузи против производителите на копия.
Някои източници настояват, че е работила като разузнавач поради връзката си с нацистки офицер.
На всеки 30 секунди в света се продава една бутилка Chanel No. 5.
Шанел е родена като Габриел Шанел, макар че във свидетелството ѝ за раждане семейството е изписана неверно. Родителите ѝ са перачката Йожени Жан Девол и уличният търговец Албер Шанел. Семейството, което в последна сметка наброява шест деца, живее в беднотия, скитайки из френската провинция. След гибелта на майка си през 1895 година 11-годишната Габриел е изпратена в сиропиталище, ръководено от монахини в Обазин, където се научава да шие.
На 18 години тя се реалокира в Мулен, където живее в манастир и продължава образованието си. През 1902 година стартира работа като шивачка, а редом с това пее в кафене. Макар да не има необикновен певчески гений, тя печели аудитория със своята харизма. Произходът на прякора ѝ „ Коко “ е неразбираем – съгласно някои идва от песните, които изпълнявала: „ Ko Ko Ri Ko “ („ Кукурику “) и „ Qui qu’a vu Coco? “ („ Кой е видял Коко? “).
Модна империя
„ Животът ми не ме забавляваше, по тази причина си го сътворих. “
Шанел се радва на деен обществен живот и има връзки с редица богати мъже, измежду които Артър („ Момчето “) Кейпъл, с който остава близка до гибелта му през 1919 година С негова помощ през 1910 година тя открива първия си магазин за шапки – Chanel Modes, в Париж. Две години по-късно основава бутик в Довил, където стартира да предлага семпли спортни дрехи, в това число пуловери от джърси.
По това време джърсито се счита за на ниска цена плат, употребен най-вече за мъжко долни дрехи. Шанел обаче го трансформира в основа на практични, само че изискани тоалети, постоянно въодушевени от мъжката мода. За броени години „ бедняшкият “ плат се трансформира в знак на елегантна непрестореност и притегля вниманието на авторитетни дами, търсещи независимост от строгите корсетни силуети. Вярна на максимата си: „ Луксът би трябвало да е комфортен, другояче не е разкош “ , Шанел основава дизайн, който съчетава елементарност, комфорт и революционен дух.
През 1926 година тя показва своята „ дребна черна рокля “ (LBD), която трансформира вечно модата. Макар черното до тогава да е било знак на печал или строго публични мотиви, Шанел го трансформира в повсеместен цвят – подобаващ и за деня, и за вечерта, в композиция с верните аксесоари. Vogue я назовава „ Фордът на модата “, намеквайки за наличния, само че моден автомобил Model T, и роклята бързо става наложителен детайл в дрешника на всяка жена.
Chanel No. 5
„ Жена, която не носи парфюм, няма бъдеще. “
Истинската финансова основа на империята Шанел е парфюмът Chanel No. 5. Той е основан през 1921 година благодарение на парфюмериста Ърнест Бо. Шанел избира петия вид от серия аромати – комплицирана композиция от жасмин и други флорални нотки, доста по-дълбока и загадъчна от известните тогава едноароматни парфюми.
Някои източници настояват, че изборът на цифрата пет е обвързван със суеверието на дизайнерката, която го считала за щастливо. Успехът на аромата се дължи и на елегантната минималистична бутилка, украсена с преплетени букви „ C “, които по-късно се трансформират в знак на марката.
За да популяризира парфюма, Шанел подписва контракт с Теофил Бадер (собственик на „ Галери Лафайет “) и братята Пиер и Пол Вертхаймер от козметичната компания „ Буржоа “. Споразумението обаче е неравностойно – тя получава едвам 10% от облагите. В продължение на десетилетия Шанел води правосъдни каузи, пробвайки се да си върне контрола, само че все пак печели големи суми от парфюма.
Втората международна война
С експлоадирането на войната през 1939 година Шанел затваря своята фешън къща. По това време тя живее в хотел „ Риц “ в Париж, който след окупацията на Франция става щаб на германците. Там тя стартира връзка с барон Ханс Гюнтер декор Динклаге – посланик и сътрудник на Гестапо.
Биографите са единомислещи, че Шанел е била колаборационистка, само че степента на присъединяване ѝ с нацистите остава противоречива. Известно е, че през 1941 година пътува до Мадрид с сътрудник на немското разузнаване, евентуално с цел да обезпечи освобождението на племенника си – военнопленник в немски лагер. Малко след завръщането ѝ той в действителност е освободен.
Антисемитските ѝ възгледи също са документирани – тя се пробва да получи цялостен надзор над Chanel No. 5, като твърди, че фамилията Вертхаймер е еврейско и не може да има благосъстоятелност. Опитът ѝ се проваля, защото братята към този момент били трансферирали акциите си на приближен сътрудник.
Завръщане и нови триумфи
В началото на 50-те години френската мода е доминирана от „ New Look “ на Кристиан Диор – мощно скулптурирани и комплицирани тоалети. Шанел остро подлага на критика стила с думите: „ Диор не облича дамите, той ги тапицира. “
През 1954 година тя провежда първото си ревю след близо 15 години пауза. Макар френската рецензия да е резервирана, сбирката провокира екстаз в Съединени американски щати. Същата година тя показва и своя емблематичен костюм: туидово сако без яка с плитки и елегантна пола. До края на десетилетието следват още именити творения – ватираната чанта със златни верижки и двуцветните обувки, които затвърждават статута ѝ на икона на модата.
Наследство
След гибелта на Коко Шанел през 1971 година стилната къща е ръководена от разнообразни дизайнери. Най-дългият и авторитетен интервал е този на Карл Лагерфелд (1983–2019), който трансформира Chanel в една от най-могъщите марки в света.
Историята на Шанел – от оскъдно сиропиталище до върха на международната мода, дружно със смелите ѝ любовни афери и революционните хрумвания – въодушевява десетки биографии, филми и театрални постановки. Сред тях са бродуейският мюзикъл „ Коко “ (1969) с Катрин Хепбърн и филмът „ Коко преди Шанел “ (2009) с Одри Тоту.
Любопитни обстоятелства
Шанел гледала на имитациите като на форма на реклама, само че постоянно завеждала каузи против производителите на копия.
Някои източници настояват, че е работила като разузнавач поради връзката си с нацистки офицер.
На всеки 30 секунди в света се продава една бутилка Chanel No. 5.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ