Изолация и домашно лечение - какви са правилата за болните от коклюш?
Коклюшът, или по този начин наречената " магарешка кашлица ", е остро инфекциозно заболяване на дихателните пътища, породено от бактерията Bordetella pertussis. по въздушнокапков път, а главно възприемчиви към нея са дребните деца и подрастващите, само че може да визира и възрастни. Инкубационният интервал е една-две седмици след заразяването.
Причинителите на коклюш се отделят с пръски и капчици секрет от ларинкса, трахеята и бронхите, които при дишане, кашляне и диалект попадат във въздуха.
Какви са признаците?
Клиничната картина се характеризира със суха кашлица, която последователно се ускорява, съпроводена от изнемощялост и нараснала телесна температура. Кашлицата придобива проходим темперамент с компликация за преодоляване.
Как се открива?
Подходящ клиничен материал за доказване на нуклеинова киселина на причинителя на коклюш е назофарингеален секрет, взет заран на гладно. Материалът за генетично проучване би трябвало да се вземе по опция преди започване на антибиотично лекуване, само че е възможно и през първите 7 дни от започване на лечението.
Резултатите от извършените проучвания се поясняват според от имунизационния
статус на пациента.
Къде се прави лабораторна диагностика?
Лабораторна диагностика на болните се прави в:
медико-диагностична лаборатория – независима или към друго лечебно заведение;Националния център по заразни и паразитни заболявания (НЦЗПБ);регионалните здравни инспекции (РЗИ).
При приемане на уведомление за болен Регионалната здравна ревизия следва да извърши епидемиологично изследване и наставление на противоепидемични ограничения във връзка с болния, контактните му лица и външната среда. За попречване на разпространяването РЗИ може да разпореди и спомагателни профилактични ограничения, се показва в Наредба 6, която дефинира реда за диагностициране и надзор на обособени заразни заболявания на дихателната система.
При поява на коклюш в детска ясла, детска градина или учебно заведение
В отговорностите на Регионалните здравни инспекции е да извършат микробиологичен надзор на режима на стерилизация и дезинфекция в проведени колективи (детски ясли, детски градини, учебни заведения, домове за деца, лишени от родителска грижа, домове за пълнолетни лица с увреждания, домове за остарели хора, приюти и центрове за краткотрайно настаняване).
Контактните деца/ученици от засегнатата група/клас се слагат под здравно наблюдаване за 14 дни. В интервала в засегнатите групи не се одобряват нови неболедували или неимунизирани против коклюш деца/ученици, както и не се реалокират в други класове.
Болните деца/ученици се одобряват назад след показване на здравна записка от доктор, че детето/ученикът е клинично здрав.
Медицинското наблюдаване на контактен на болен се прави от общопрактикуващия доктор на лицето, а в проведените колективи - и от медицинския експерт, който го обслужва.Установяването на краткотрайна нетрудоспособност на лица, които са в контакт с
болен, както и за гледане на дете, посещаващо детско заведение,
когато е контактно с болен, се прави по реда на Наредбата за
здравната експертиза, призната с Постановление № 120 на Министерския съвет от 2017 година
Всеки болен от коклюш предстои на изолираност и домашно лекуване до клинично
излекуване, само че не повече от 30 дни от началото на болестта или 20 дни от започване на конвулсивната кашлица, а за лекуваните с антибиотици – надлежно 20 и 10 дни.
На хоспитализация подлежат болните с усложнени форми на коклюш по
медицински показания. Хоспитализират се по епидемиологични показания и заболели от коклюш, живеещи тук-там без условия за изолираност.
Неболедувалите и неимунизираните против коклюш контактни лица се слагат
под здравно наблюдаване за 14 дни.
Контактните деца в проведени колективи, неимунизирани против коклюш
заради медицински аргументи или с недовършен имунизационен курс за възрастта, се
отстраняват от колектива за интервал от 14 дни.
Допълнителни хигиенични ограничения
При заболяване от коклюш се ползват хигиенични ограничения за попречване
разпространяването на болестта, като:
покриване на устата и носа с кърпичка при кашляне и кихане и изхвърляне на употребяваната кърпичка в коша с отпадъци;измиване на ръцете с вода и сапун и/или потребление на дезинфектант за ръце;влажно разчистване, стерилизация на повърхности в пространствата и проветряване на пространствата. До какви последици може да докара болестта?
Най-честите затруднения засягат дихателните пътища и централната нервна система.
Възможно е развиването на пневмония, която според от своята тежест може да е причина и за летален излаз. При тежки форми на коклюш се следи смяна в съзнанието и гърчове, които са в следствие от нарушено доставяне с О2 и мозъчни кръвоизливи и могат да доведат до непрекъсната мозъчна увреда и даже до гибел.
Заболяването е рисково за кърмачета и деца в ранна детска възраст, неимунизирани против инфекцията.
Задължителен имунизационен календар
Лекарите поучават родителите да съблюдават наложителния имунизационен календар, а отлагането на имунизация за децата да бъде единствено по медицински аргументи, след мнение на способените експерти. При пропуснати наложителни ваксини родителите да се извърнат към общопрактикуващия доктор за правене на проект за имунизация.
. През същата година са регистртитани 9840 случая на болестта, показват от Министерството на здравеопазването.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Причинителите на коклюш се отделят с пръски и капчици секрет от ларинкса, трахеята и бронхите, които при дишане, кашляне и диалект попадат във въздуха.
Какви са признаците?
Клиничната картина се характеризира със суха кашлица, която последователно се ускорява, съпроводена от изнемощялост и нараснала телесна температура. Кашлицата придобива проходим темперамент с компликация за преодоляване.
Как се открива?
Подходящ клиничен материал за доказване на нуклеинова киселина на причинителя на коклюш е назофарингеален секрет, взет заран на гладно. Материалът за генетично проучване би трябвало да се вземе по опция преди започване на антибиотично лекуване, само че е възможно и през първите 7 дни от започване на лечението.
Резултатите от извършените проучвания се поясняват според от имунизационния
статус на пациента.
Къде се прави лабораторна диагностика?
Лабораторна диагностика на болните се прави в:
медико-диагностична лаборатория – независима или към друго лечебно заведение;Националния център по заразни и паразитни заболявания (НЦЗПБ);регионалните здравни инспекции (РЗИ).
При приемане на уведомление за болен Регионалната здравна ревизия следва да извърши епидемиологично изследване и наставление на противоепидемични ограничения във връзка с болния, контактните му лица и външната среда. За попречване на разпространяването РЗИ може да разпореди и спомагателни профилактични ограничения, се показва в Наредба 6, която дефинира реда за диагностициране и надзор на обособени заразни заболявания на дихателната система.
При поява на коклюш в детска ясла, детска градина или учебно заведение
В отговорностите на Регионалните здравни инспекции е да извършат микробиологичен надзор на режима на стерилизация и дезинфекция в проведени колективи (детски ясли, детски градини, учебни заведения, домове за деца, лишени от родителска грижа, домове за пълнолетни лица с увреждания, домове за остарели хора, приюти и центрове за краткотрайно настаняване).
Контактните деца/ученици от засегнатата група/клас се слагат под здравно наблюдаване за 14 дни. В интервала в засегнатите групи не се одобряват нови неболедували или неимунизирани против коклюш деца/ученици, както и не се реалокират в други класове.
Болните деца/ученици се одобряват назад след показване на здравна записка от доктор, че детето/ученикът е клинично здрав.
Медицинското наблюдаване на контактен на болен се прави от общопрактикуващия доктор на лицето, а в проведените колективи - и от медицинския експерт, който го обслужва.Установяването на краткотрайна нетрудоспособност на лица, които са в контакт с
болен, както и за гледане на дете, посещаващо детско заведение,
когато е контактно с болен, се прави по реда на Наредбата за
здравната експертиза, призната с Постановление № 120 на Министерския съвет от 2017 година
Всеки болен от коклюш предстои на изолираност и домашно лекуване до клинично
излекуване, само че не повече от 30 дни от началото на болестта или 20 дни от започване на конвулсивната кашлица, а за лекуваните с антибиотици – надлежно 20 и 10 дни.
На хоспитализация подлежат болните с усложнени форми на коклюш по
медицински показания. Хоспитализират се по епидемиологични показания и заболели от коклюш, живеещи тук-там без условия за изолираност.
Неболедувалите и неимунизираните против коклюш контактни лица се слагат
под здравно наблюдаване за 14 дни.
Контактните деца в проведени колективи, неимунизирани против коклюш
заради медицински аргументи или с недовършен имунизационен курс за възрастта, се
отстраняват от колектива за интервал от 14 дни.
Допълнителни хигиенични ограничения
При заболяване от коклюш се ползват хигиенични ограничения за попречване
разпространяването на болестта, като:
покриване на устата и носа с кърпичка при кашляне и кихане и изхвърляне на употребяваната кърпичка в коша с отпадъци;измиване на ръцете с вода и сапун и/или потребление на дезинфектант за ръце;влажно разчистване, стерилизация на повърхности в пространствата и проветряване на пространствата. До какви последици може да докара болестта?
Най-честите затруднения засягат дихателните пътища и централната нервна система.
Възможно е развиването на пневмония, която според от своята тежест може да е причина и за летален излаз. При тежки форми на коклюш се следи смяна в съзнанието и гърчове, които са в следствие от нарушено доставяне с О2 и мозъчни кръвоизливи и могат да доведат до непрекъсната мозъчна увреда и даже до гибел.
Заболяването е рисково за кърмачета и деца в ранна детска възраст, неимунизирани против инфекцията.
Задължителен имунизационен календар
Лекарите поучават родителите да съблюдават наложителния имунизационен календар, а отлагането на имунизация за децата да бъде единствено по медицински аргументи, след мнение на способените експерти. При пропуснати наложителни ваксини родителите да се извърнат към общопрактикуващия доктор за правене на проект за имунизация.
. През същата година са регистртитани 9840 случая на болестта, показват от Министерството на здравеопазването.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ