Коклюшът е познато заболяване още от времето на Хипократ и

Коклюшът е познато заболяване още от времето на Хипократ и Авицена. Първите разказани епидемии датират от 16 век. След въвеждане на противококлюшната ваксина е налице осезаемо намаление на епидемиологичните равнища на болестта.

В нашата страна имунизацията е въведена през 1957г. Освен фрапантно намалелият брой на заболелите лица се следи съкращаване тежестта на болестта при инфектираните, както и докладваните смъртни случаи.
Ваксината срещу коклюш е заложена в имунизационния календар на България в няколко приема – на втори, трети и четвърти месец като съставен елемент от шествалентната ваксина, последват бустери на 16-месечна възраст в състава на петвалентната ваксина и на 6 години като съставен елемент на четиривалентната ваксина – пети финален банкет.

Проучвания демонстрират, че титърът на антитела понижава с годините. Делът на възприемчивите към коклюш деца в страни с невисок имунизационнен обсег (под 60-70%) се прави оценка на 25-30% при тези до 1-годишна възраст, 70-80% до 5-годишна възраст и 95-98% до 15-годишна възраст. Ефикасността на имунизациите се дефинира главно в две насоки - профилактика на инфекцията и попречване на смъртните случаи.

Редица изследвания потвърждават така наречен „ остаряване на инфекцията “, което съставлява зачестяване на случаите измежду подрастващи и възрастни. В резултат на това се образува нов контейнер на инфекцията – а точно тези подрастващи и възрастни, при които постваксиналната отбрана последователно понижава и в тези групи зачестява регистрацията на болестта, както и по-тежко протичащите случаи. В Англия и Уелс са регистрирани случаи на затруднения, разследване на инфекцията при 15% от пациентите. Най-честите са синуит (възпаление на синусите) и пневмония.

Подемът в разпространяването, както и т нар. феномен на демонстрация на болестта в по-късните години на живота постанова преосмисляне на имунизационните схеми.

Епидемични подеми са налице на всеки 2 до 5 години. Приблизително при 1/3 от случаите на зараза е налице присъщата клинична картина. Чести са случаите на нетипично и безсимптомно протичане. Независимо от това инфектираните са преносители на инфекцията и това най-често са майките и по-големите братя и сестри.

Преди години е била прилагана така наречен целоклетъчна ваксина, която заради честите постваксинални реакции е била сменена с безклетъчна или ацелуларна . Замяната води до доста намаление на нежелани странични резултати, само че редом с това и по-ниска имуногенност, надлежно по-слаб и временен имунитет.

Свързани публикации.. Коклюш - за магарешката кашлица и антиваксърските придвижвания 0 Коклюш – диагностика при подозрение за болестта 0 Коклюш - за магарешката кашлица и заплахите, които крие 0

В някои страни от Северна Америка, Западна Европа, както и Скандинавските страни са възприети новите имунизационни схеми, в които на 12- и 17-годишна възраст се слага трикомпонентна ваксина – против тетанус, дифтерия и коклюш. За разлика от това в България се слага двукомпонентна – против дифтерия и тетанус.

Коклюшът е световен здравен проблем с ендемичност даже в страни с висок ваксинален обсег. Отбелязва се намаляване с възрастта на имунитета както след имунизация, по този начин и след прекарана зараза. Заболяването е най-тежко при кърмачетата. Необходим е метод за профилактика на коклюш при юноши и възрастни, които се трансформират в източник на болест за неимунизираните кърмачета.

Като първа стъпка са препоръчани на практика рекомендации за реваксинация на подрастващи и възрастни. Ваксината против коклюш е една от дребното ваксини, които се предлагат и са разрешени при бременни дами. Причината е, че по този метод през третия триместър на бременността минават защитни антитела през плацентата в кръвта на плода и по този начин при новородените се обезпечава пасивна отбрана против възпаление, преди слагане на първата ваксина с коклюшна съставния елемент най-рано на втория месец след раждането.