Проф. Христова: Коклюшът е сериозно заболяване, смъртността достига 2 - 4%
Коклюшът е едно съществено заболяване – смъртността доближава 2-4% и не е инцидентно, че имунизацията е в наложителния имунизационен календар. Това сподели в предаването „ Тази заран “ по БТВ проф. Ива Христова, шеф на Националния център за заразни и паразитни заболявания (НЦЗПБ).
„ Най-рискова е групата на новородените – на месец-два, преди да им е сложена първата имунизация “, изясни тя и добави, че двата смъртни случая при новородени в Кюстендил евентуално се дължи на забавено лекуване.
Проф. Ива Христова уточни, че предписването на антибиотик първоначално потиска развиването на бактериите. „ Ако лекуването закъснее, изразената симптоматиката към този момент демонстрира, че тези бактерии са почнали да отделят отрови “, разясни тя.
„ Относно разпознаването на коклюша – той стартира като остро респираторно заболяване. Налице са хрема, температура и лека кашлица. Симптоматиката, която е тежка и води до задушаване, се развива в идващите дни и седмици “, разясни още проф. Христова.
Според нея казусът в Кюстендил демонстрира, че има много източници на болест, които са безсиптомни или с атипични признаци. Тя разясни, че се хваща „ върхът на айсберга “, а евентуално разпространяването на болест е много по-мащабно и не се разпознава елементарно.
„ Очевидно има скрита заболеваемост, защото не може да бъде открит източника на болестта. Болните хора популяризират бактериите още в инкубационния интервал – още преди изявата на признаците. Ако се хване още в първата седмица, лекуването ще даде резултат и ще се пропуснат тези пристъпи на кашлица. Но в случай че се изпусне този интервал и минат десетина дни, при неимунизираните лица се стига до тежки пристъпи – спазми и гърчове, които довят до невъзможността да се поеме въздух “, изясни още специалистът.
„ Всички лаборатории са задължени да рапортуват случаите на коклюш, тъй че няма значение къде ще се направи проучването. Клиничните признаци не са типични и е най-добре да се прави тест при съществуването на подозрение за коклюш “, сподели още проф. Христова.
Тя уточни, че лекуването от една страна цели да спре разпространяването на бактериите, а от друга – да бъдат облекчени признаците. От думите ѝ излиза наяве, че в първите дни антибиотиците са извънредно ефикасни – колкото по-късно бъдат включени те, толкоз по- огромна е заплахата за пациента.
„ Защита при имунизираните лица има, само че тя отслабва във времето. Преди 2012 година бяхме имунизирани с ваксина, която имаше повече странични резултати, само че създаваше много по-надеждна отбрана. След това обаче се мина към различен вид ваксина, която се понася по-леко, само че имунитетът при нея избледнява по-бързо. Затова се вкараха няколко реимунизации “, разясни тя.
